Полицейското досие на Тодор Живков

Документите на бившата Държавна сигурност ще бъдат предадени на Комисията по досиетата, а след прекратяване на дейността й, също ще влязат в държавния архив. Преместването на хилядите папки от МВР ще стане до края на т. г. След това до тях ще имат свободен достъп историци, журналисти и всеки желаещ да види автентичните документи.
С разрешение на министър Цветанов и любезното съдействие на служителите от Дирекция “Информация и архив” на МВР в. “Труд” получи достъп до материалите, свързани с Тодор Живков.

Условно те са делят на две: полицейското му досие преди 9 септември 1944 г. и документи от службата му в МВР през октомври и ноември 1944 година.

“Именувам се Тодор Христов Живков, роден в с. Правец, Орханийско, по занятие печатарски работник, ерген, грамотен, неосъждан, живущ ул. “Петрохан” №19…”Така започва единият от двата протокола за разпит, които могат да се видят в полицейското досие на Тодор Живков (1911-1998).

Бившият първи партиен и държавен ръководител, управлявал България 33 години (б.а. – от април 1956 до ноември 1989 г.) е бил задържан веднъж и разпитван три пъти в отдел “Държавна сигурност” на Дирекция на полицията. Събитията, отразени в документите в архива на МВР, са от 1934 и 1935 г., когато Живков е бил съответно 23- и 24-годишен.

В биографиите на Живков броят на задържанията му в полицията е четири, като първото е от 1931 г. За него се цитира дописка от в. “Зора” от 11 юли с.г., според която след сблъсъци в софийски клуб на Българската работническа партия (БРП) е задържан 20-годишният комсомолец Тодор Живков. След името му е записано в скоби “който ударил с тухла по главата началника на II полицейски участък Дюлгеров” (Боян Кастелов, “Тодор Живков – мит и истина”, изд. “Труд”, 2005 г.). Подобна случка например липсва в полицейското досие.

Според документите Живков е задържан за първи път в клуб на БРП на през януари 1934 г. и разпитван лично от Никола Гешев, тогава групов отговорник в отделение “А” – Политическа полиция, към Дирекция на полицията. Разпитът е по системата “задържаният да изпише кофа мастило” и с дата 29 януари 1934 г.

“Дошъл (б.а. – в оригинала пише “дошал”) съм в София през 1928 г. , понастоящем живея на ул. “Петрохан” №19, по професия съм печатарски работник на ул. “Осогово” №14. На 27 януари ме задължи хазяйна да отида в студентския стол и да намеря там Н. Петков (б.а. – във втория протокол от разпит за същия човек Живков пише Н. П. Янчев) и му съобщя, че хазяйна ще го даде под съд, ако не си плати наема. Понеже в стола го нямаше, отидох в клуба на Р. партия, защото ми казаха от стола, че мога да го намеря там. Към 7 и половина часа дойде полиция и ме арестува”, пише Живков.

Вероятно след тези обяснения той е бил пуснат и привикан за втори разпит по същия случай с призовка. Явил се е на 6 март 1934 г. при Гешев. В началото на протокола са същите стандартни обяснения за самоличността му, но вече Живков пише, че е в София не от 1928, а от 1929 г. Обяснява по-подробно за себе си: “…постъпих ученик в Средното графическо училище, което завърших и бях назначен на работа в Държавната печатница от национал-либералите. След като земеделците вземаха министерството на търговията, ме уволниха като национал-либерал.

След уволнението стоях 3-4 м. без работа и след това постъпих на ул. “Осогово” №14, където и понастоящем работя… На ул. “Петрохан” се преместих преди 4-5 месеца при братовчед ми Н. Георгиев. В същата квартира намерих съселянина ми Н. Груев и Н. П. Янчев от с. Липница, Орханийско. С последния не се познавах, запознах се тогава. Впоследствие азузнах, че Н. П. Янчев е комунист. След инцидента в градското казино (б.а. има предвид своето задържане в клуба на БРП от 29 януари с.г.)ние помолихме хазяйна да го изпъди, за да не пострадаме зарад него и ние.

Хазяйна му върна адресните билети и му каза да не идва вече. Н. П. Янчев не идва известно време, но след това пак дойде една вечер. Братовчеда му се скара и му каза да не идва вече. Той се извиняваше, че не могъл да си намери квартира, защото нямал лична карта. В Дирекция на полицията бях задържан със съквартиранта ми Н. Груев, когато стана обиска в клуба на Работ. (б.а. – така е съкращението в оригинала)партия. Член съм на “Типографския работнически съюз”, преди една година бях член на младежката национално-либерална организация. Освен тези две организации, в други не се числя”, пише Живков.

Протоколът от последния му разпит с дата 14 февруари 1935 г. е най-кратък. В него Живков декларира: “Бях член на Младежкия земеделски съюз “Врабча-1”. Не съм членувал в никаква комунистическа организация, нито съм взимал участие по комунистически трибуни.” По това време Живков е бил задържан като оратор на митинги във фабриките “България” и “Рашеев”. Останал е в ареста една седмица. В досието му е останало разрешение от софийски апелативен съдия от 21 февруари задържането на Тодор Хр. Живков да се удължи с 10 дни.

От документите става ясно също, че през 1937 г. Живков е бил следен от разузнавач №3252, подписал се като Б. Янков. Резултатът е нулев (виж факсимиле от рапорта). В досието фигурират един протокол за обиск, при който в джоба на Живков е намерена съмнителна бележка, както и донос от агент, който докладва какво е говорил Живков пред младежи, с които е ходил на излет на Витоша.

От юни 1938 г. е датирана бележка с неизвестен автор, в която пише, че печатарят от с. Правец, Орханийско, е: “проследяван от тайна група и констатирано през 1934 г., че той е член на ОК на КП (б.а.- Комунистическата партия), завежда III район и замества организационния секретар на ОК, след което му се възлага техническа работа към 1936 г. Прави интересни срещи с важни функционери на КП като: Райко Райков – 15.I.1935 г., Петър Нешев – 16.VIII.1934 г., Константин Езекиев – 14.ХI.1934 г. и др., а сега – с член на ЦК на КМС (б.а. – Комунистически младежки съюз) Мишо Димитров Мишов, с псевдоним Фильо.”

Това е почти пълното съдържание на папката с полицейски материали за Тодор Живков, от преди 9 септември 1944 г. На корицата й се вижда печат, че сбирката е съставена през 1954 г. Същата година Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП и става втори човек в партията след генералния секретар Вълко Червенков.

2 месеца главен инспектор в Дирекция на милицията
"…Тодор Христов Живков встъпи в длъжност в 8 часа сутринта. Същият се назначава с 8400 лева основна месечна заплата 300 лева за едно повишение или всичко заплата с повишение 8700 лева месечно.”Редовете са от акт, подписан на 1 октомври 1944 г., от началника на отдел “Униформена милиция и учебно-подготвителен” при Дирекция на народната милиция (ДНМ) Светослав Георгиев.

Назначението на Тодор Живков в МВР става с указ № 79 от 28 септември 1944 г., подписан от регентите на малолетния Симеон II – Цар на българите. (След преврата на 9 септември 1944 г. регентите стават Венелин Ганев, Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски- б. р.).

Указът и актът са първите два документа в архивния том за Живков като служител на вътрешното ведомство, оглавявано тогава от министър Антон Югов. Папката се състои от общо 16 страници, като за 12 от тях се броят сгънатите на няколко пъти ведомости на отдела от ДНМ, в които служителите са се разписвали, получавайки заплатите си. Папката свършва с Указ № 105 от 1 декември 1944 г., отново подписан от регентите, с който главният инспектор Тодор Живков се освобождава от длъжност.

Любопитно е, че в Указ № 79 преди трите имена на Тодор Живков е посочено званието полковник. От никой друг от останалите документи в архива на МВР не става ясно кога 33-годишният Живков е произведен в полковник (това става на 11 септември 1944 г. със заповед на военния министър Дамян Велчев- б. р.). Друга набиваща се на очи подробност е в акта за назначението от 1 октомври 1944 г., където Указ № 79 е цитиран с дата 17 октомври 1944 г., а не 28 септември 1944 г. Тоест получават се 16 дни разлика от встъпването в длъжност на Живков и указа за назначението му.
Явно става дума за печатна грешка на някоя машинописка. Но тази неточност не е била забелязана от шефа на отдела Георгиев и от самия Живков, подписали акта.

От документите в архива на МВР изобщо не става ясно каква е била дейността на Тодор Живков: в какви акции е участвал, какви заповеди е издавал или изпълнявал в двумесечната кариера на главен инспектор в милицията.

Когато се разгърнат ведомостите, се вижда само, че той е на второ място в списъка след началника на отдела и взема втората по размер заплата. За октомври 1944 г. началникът Георгиев се разписва срещу 14 851 лева, а главният инспектор Живков срещу 11 846 лева. Третият по ранг, заместник-шефът на отдела Димитър Константинов, получава 11 481 лева. Интересен факт е, че в графата “стаж” на Георгиев е записано числото 24, на Живков – 6, на Константинов – 18, без да е уточнено дали това са месеци или години, дали са срокове само на служба в МВР, или изобщо трудов стаж към момента. От друг документ в папката обаче се разбира, че са години в МВР. Това е вносна бележка от Тодор Живков, с която той връща в бюджета на ведомството 300 лева, получени неправомерно. Има и забележка, че тези пари ще му се полагат тогава, когато се изпълнят негови 6 години служба в МВР.

Като добавка към основната заплата от 8700 лв. през двата месеца Живков получава и по 100 лева за едно дете (по това време е родена само дъщеря му Людмила Живкова (1942-1981), синът му Владимир е роден през 1952 г.- б. р. ), както и 20% върху брутната сума, наречени “връхнини за обезпечение на сигурността на страната”.
Трудно е да се изчисли колко са тези пари в края на 1944 г. във воюваща България. По спомени на съвременници по това време заплатата на гимназиален учител с висше образование била 5800 лева, чифт обувки струвал 3-4000 лв., а мъжки костюм – 8-10 000 лева.
Цветан Гемишев

Митовете за Тодор Живков са живи
Въпреки че отминаха две десетилетия от свалянето на Тодор Живков от власт и повече от десетилетие от смъртта му, живописната му фигура продължава да вълнува българите. Но днешният образ на Живков е плод по-скоро на различни, често разнопосочни митове, отколкото на реална оценка за този политик, управлявал почти еднолично България през по-голямата част от социалистическата епоха.

Затова ми се струва, че обнародваното му полицейско досие ще разочарова. Защото всички, които вече са си изработили “своя” образ на Живков, няма да го намерят там.

За какво става дума? Достатъчно е да се надникне в коментарите по интернет форумите, за да се види колко са несъвместими мненията за Живков. За едни той е “агент на Гешев”, съзнателно е оглавил БКП, за да провали идеята на социализма, а за други е “Тато” или “Бащицата” в смисъл “баща на народа”, осигурил добруването на българите. И това е само социалният му образ.

А ако прибавим националистическия? З

а едни Живков е разрушил етническия мир с “възродителния процес” (1984-1989), а други съжаляват, че не му е стигнало времето, за да докара “процеса” докрай.

Има ли шанс публикуваното полицейско досие да наложи единен и общоприемлив образ на Живков? Откровено казано, съмнявам се. Не само защото в него няма нищо сензационно, а защото митовете се раждат, когато обществото търси някаква алтернатива. А създателите им просто се съобразяват с обществените нагласи. Само като пример за това явление ще посоча двата коренно различни образа на Живков от един автор, но в различно време: през 1990 г. Костадин Чакъров издаде книгата “Вторият етаж”, превърнала се в хит, в която лансира тезата за Живков като агент на Гешев. През 2001 г. обаче в книга на същият автор “От втория етаж към нашествието на демократите”, Живков вече беше борец за народни правдини.

Колко пъти се променяше “образът” на Живков? До 1989 г. той беше мъдър теоретик и практик, веднага след свалянето му се превърна в изкупителна жертва, върху чиято глава се струпаха всички истински и мними престъпления на епохата, докато в края на живота му в средата на 90-те години Живков неочаквано се въплъти в стария си образ на “човек от народа”.

А дали трябва в българското общество да има един образ на личност като Живков? Съмнявам се. Не защото историята не трябва да го оцени, а защото докато предизвиква спорове в обществото политикът или държавникът е жива част от историческото съзнание.

Искра Баева
В. Труд