Егото или обществената отговорност?
Който иска да протестира – аз ще изляза на отсрещния тротоар и ще протестирам. Това е рецептата на Премиера за борба със стачките. Първооткривател на чудодейния метод е Цветанов, които 3 месеца по-рано заяви подобна готовност, когато синдикатите в МВР заплашиха с протест. Така нещастните протестиращи ще се окажат рамо до рамо с тези срещу, които протестират и всички вкупом безсмислено ще вият срещу Луната. Възкисела гарнитура към тази рецепта се оказа само обвинението на Майстор Бойко, че и синдикатите носят вина за изминалите 20 години.
Революционна иновация на политическата кухня бе предложена само 2 дни по-късно. На въпрос как ще реагира при вот на недоверие, Борисов каза че ще изведе навън цялата си парламентарна група. Така с един ход той направи излишен този инструмент на демокрацията, заедно с масивния авторитет на Фидосова, като председател на групата в събранието. Ха да ги видим с кого ще дебатират вота тези, които не го харесват?
Отношението към ГЕРБ и представителите му като към стадо не е ново и никой не се учуди, че могат да бъдат „въвеждани” или „извеждани”, но готовността и искреното желание да се предизвика политическа криза са плашещи. Единственият, който упорито говори за такива е самият Борисов и това показва очевидна неспособност за борба с икономическите проблеми и страстно желание за оправдание с политически проблеми, каквито той на практика няма.
На политическия терен е много по-лесно да си говори общи приказки и да лепи етикети на всеки, а на икономическия и в реалното управление на държавата се искат действия, а те не винаги се харесват на публиката.
Къде е проблемът? Как хем да го боготворят, хем да прави болезнени реформи? Егото или обществената отговорност? Досега Борисов винаги избираше егото – акцизът на ракията, законът срещу тютюнопушенето, шикалкавенето за ДДС и т.н.
И тук идва по-същественият въпрос, колко Его може да понесе нацията на свои гръб?
Андрей Буров