Престъпник. Честност в рибарски магазин

Млада лейди отиде на опера
с обувки, по-малки с два номера.
Крачеше стилно,
но от болки обилни
с дивеещ възторг се мяташе в локвите.

Сетих се за това нонсенс стихче – от сборника английски абсурден хумор “Да ужилиш оса”, представен от Боян Георгиев преди 15 години – понеже вчера беше Международният ден на свободата на печата. Впрочем въпросната свобода още не е стигнала до телевизиите, така излиза.

Както и да е, много ми е приятно да си представям днешните медии като нещо, което с дивеещ възторг се мята в калните локви.

***

Ах, нещастното Яне. Преди няколко дни той се опита да ни разплаче със специална декларация срещу младата лейди Ани Цолова. Хрантутникът на “Тази сутрин” внезапно се оказа престъпник, дори шеф на престъпна партия. А доскоро не слизаше от стола в това предаване. Ако Янето е честен – макар че не ми се занимава с подобни абстракции точно сега – нека да ни разкаже как си осигуряваше достъпа до онзи стол, кой му помагаше, срещу какво, свързано ли е това с негови пируети около прокуратурата и пр.

Янето беше Херкулеса джобен формат на тази програма, нейният храбър екзекутор, той биеше инжекцията, едновременно с трите серума, на осъдените по неговия списък, той беше проповедникът, който дъвчеше половин дузина кметове едновременно – и сега изведнъж се оказа, че е шеф на престъпна партия. Нямам нищо против, щом е успял да получи тази привилегия. Но нека все пак да ни каже какво се случва в това предаване, как от любимец се превърна в политически бандит.

Този епизод е извънредно важен, може би първото важно нещо, свързано с Янето. Той е едно от най-ценните свидетелства за потапянето на медиите в онази локва, за тайните на тяхното задкулисие.

Между другото интересно е дали са му дали право на отговор? Едва ли. Плачливата му декларация се появи само в един-два сайта. Младата лейди беше на опера.

Вратите на телевизиите са широко отворени за абсолютния произвол.

Всеки идиот може да се появи където си поиска и да издрънка каквото му скимне. При това безнаказано, понеже телевизиите се отнасят към член 18 от Закона за радио и телевизия – правото на отговор – като към несретна уличница. Това допълнително разсипва публичността в държавата – и тогава ще дойде един, който ще измете всички. Той вече е приготвил метлата. И вече намекна за това.

Всъщност ще бъде цяло чудо, ако Бойко се измъкне сух от калната локва. Само Костов се изплъзна от този капан. И то защото даде лиценза и на двете частни телевизии в конкурси с честността на рибарски магазин от крайните квартали. Не се намърда във финансовите схеми. И досега е добре дошъл, когато си поиска, примерно и в “Тази сутрин”, и в “На 4 очи”. Не е лош събеседник, вън от съмнение, дори е прозорлив, ако не става дума за самия него и собственото му управление. Прозорливостта му винаги е насочена встрани от самия него. Но това е съвсем приемлива болест.

И Бюреков, който непрекъснато си въобразява, че е възможно да живее само в следващия ден, вече се дистанцира от Янето – макар че му угаждаше усърдно дълги месеци като западнала кокетка. Янето бил “зайчето, изскочило от ръкава на Алексей Петров, само Станишев не го разбрал навреме”. А всъщност Б. наложи Янето с предаването си, с безкрайните им воаяжи из провинцията, в които се държаха като влюбена двойка, наставник им беше все онзи Алексей и пр. А сега все едно, че това се е случвало с някой друг.

Ветропоказател мамин. Подобни хора създават у властта усещането, че всичко в калната локва може да се купи.

Някои хора са в състояние да се изплюят дори на собственото си лице. Как го правите, бре.

***

Тия дни гледах пак един филм за Карлос Чакала, там има една знаменита реплика, един от героите казва: “Аз не съм Мадам, аз съм само една от курвите”. Някои от героите на днешната ми дописка ме подсетиха за нея.

***

И най-младите и “модерни” български политици имат всъщност някакъв неизкореним уличен манталитет. Те спокойно могат да накиснат някого, само и само за да се измъкнат от някоя беда. Ето сега Станишев измрънка, че се бил доверил на Алексей Петров заради преценката на главния прокурор – каквато всъщност се оказа, че не съществува.

Да си върховният шеф на ДАНС, и да се криеш зад нечия несъществуваща преценка! А и за 5 минутки можеше да научиш всичко онова, с което от месеци се забавляват медиите. Невероятни хора, с манталитет, който превръща голямата политика в кокошкарска работа. Станишев между другото и досега не се е дистанцирал от въпросното лице – и накрая смутолевенията за някаква зависимост ще се окажат истина. Няма да има същинско правосъдие, докато бивш премиер го усуква като ученик, понеже е бил в неподходяща квартира, примерно.

***

Левчев прибави още една победа към всички останали – признанието дори на инфантилните си ругатели. Съвсем доскоро те изобщо не го забелязваха, сега се правят на негови ученици.

Особено се зарадвах за Карбовски. Да започнеш с отцеругателски истерии и да завършиш с възхвали за Лили Иванова и Левчев, е достойна съдба. Да не говорим, че е и цял подвиг – не е лесно да си хвърлял ножове и вилици срещу Лили, а сетне да напишеш ода за нея. Хайде, около Лили винаги намирисва на пари, та в случая на Карбовски му е било по-лесно. Но да оцениш Левчев, макар и може би последен в България, това не може да остави хладно сърцето ми.

Такъв е животът – дрогираш се с ругателства, а сетне, когато наближава времето да си направиш собственото счетоводство, разбираш, че пак си закъснял.

Но и сега не става дума за някакво “откриване”, а всъщност за присламчване към успелите, известните – понеже с ругатни не можеш да детронираш никого, тогава какво ти остава? Да ги признаеш, макар че кой ли има нужда точно от твоето признание.

А пък Левчев е доста небрежен към успеха си. Той може хладнокръвно да позволява на разни никаквици да мятат по негов адрес, примерно, някакви писма от дисидента Георги Марков, който е и автор на сериала “На всеки километър”, една от най-ефикасните апологии на комунистическите идеали. За което впрочем българските късни митомани все забравят. Но сериалът може да бъде иронизиран, а покрай него и нищо невиновният Стефан Данаилов, но не и Марков, който беше един от идеолозите на този филм.

***

Има някаква грешка – този човек е на 275 години. Имам предвид Левчев.

***

Веднъж ви казах, че вече почти няма никакъв смисъл да обръщате внимание на казаното по телевизиите, и пак ще го повторя.

Един пример: Лепа Брена рекла в “Отчаяни съпруги” (“Станция Нова”), че Живков й бил пратил хеликоптер, с който да кацне на сцената на стадион “Васил Левски”. По онова време Живков от месеци беше под домашен арест, не му беше дори до Интернационала. Имаше хеликоптер, но беше осигурен от съвсем друг. Това се случи на 5 август 1990 година. Тогава ме домързя и се отказах от срещата с лепотицата. И Димитри Иванов не участваше в емисията. Интервюто го направи Атанас Кънчев, великолепният фотограф на “Всяка неделя” – той е истински художник, образите от 80-те години, които остави, са изумителни.

Каквото и да дрънкат някои, непрекъснато се натъкваме на “Всяка неделя”. 2010 година, Лепа Брена, Живков, “Отчаяни съпруги” и пр. – пък истината пак е във “Всяка неделя”. Какъв живот, нали.

***

Нашите демократи трябваше да гледат в съботния следобед по “Диема” един епизод от поредицата “Ченгета”, за да видят каква безпрекословна сила се прилага в Америка за почти безобидни прегрешения, извършени по време на фестивала в Ню Орлиънс, Луизиана.

Там се чу и гениалната реплика на един полицай: “Не можеш да си позволяваш да правиш това на моята улица.” Кога ще могат да мислят и говорят така и нашите полицаи!

Обаче за всяко нещо ние си научаваме урока по трудния начин, както се изрази друг от героите на този филм.

Имаше и друг много интересен епизод, в който някакво момиче заля с бира камерата на телевизионен оператор, и го арестуваха.

Нямате ли бира подръка? Доста наши камери трябва да бъдат удавени по този начин.

***

Две думи към Ралица. По повод на последната ми дописка тя пише между другото и следното в сайта на “Труд”: “Не, не сме обречени! Обречени бяха някои от тези, които манифестираха на 1 май след Чернобил! (Къде ли впрочем е бил Кеворкян тогава? Той ще припомни сигурно, че е бил много храбър и намигнал след прочитането на информацията за АЕЦ.)”

Точно така – единствената българска медия, която съобщи за аварията в атомната централа в Чернобил, бе “Всяка неделя”. Направи го великият Джимо – Димитри Иванов. Без да пита никого – бил чул съобщението на някакво шведско радио. Той идваше в неделя за ефира, нарамил огромен радиокасетофон – твърдеше, че американците използвали такива по време на войната във Виетнам. Откъде да знам, може и така да е било. И аз му вярвах.

***

А пък на юбилейната вечер на Левчев в НДК Томето Томов мина като вихрушка и ми каза и той две думи за дописката “Херкулес и шербетчиите”. Важните неща той винаги ги казва пътьом: “Нали знаеш, че вървиш по ръба, пастата, като се изстиска от тубата, вече не може да се върне обратно!” Бре. Томето вероятно е обезпокоен от нашествието на днешните телевизионни наемници. Тяхната лоялност винаги можеш да я наемеш временно, и то евтино.

Ха, сега се сетих нещо забавно покрай наемниците. Когато видял на екрана Михаил Геловани, който играел неговата роля, Сталин казал: “Не знаех, че съм толкова красив и толкова глупав…”

Кеворк Кеворкян

В. Труд