Тънките удоволствия на садо-монетаризма

Но ако и това не спаси бюджета, по вина на предишните управници, през юни може да въведем и 25 на сто”. И ще го направи. Защото дойде краят на нежния просветен монетаризъм, дойде времето на садо-монетаризма, в който болката се редува с удоволствието от липса на болка.

Това изтънчено удоволствие не минава без фетишизъм. През есента фетишът бе нулевият дефицит, за да може министърът да получи лавров венец. И тъкмо да го получи, стана точно като със златните медали на българските щангисти в Сеул – първо им ги дадоха, но после им ги взеха. Но заради този фетиш плащанията се отложиха и данъчните приходи се свиха, както се и очакваше. Сега ДДС’24 се отложи, но фискалната политика вече се набута в такава спирала, че едва ли ще ни отмине.

Защото проблемът с ДДС-то не може да бъде мезе на тристранната маса. За да му се насладим в цялото му великолепие, трябва да го разглеждаме като част от цялостната картина. А тя е, че бюджетът на България се попълва 100 на сто от "регресивни" данъци, които постоянно свиват данъчната основа и пораждат нуждата от още по-високи и по-високи ставки. Ако продължаваме с тази данъчна система, ДДС от 25% е неизбежно.

Под "регресивен" данък се разбира облагане, което отнема по-голям дял от дохода на бедните, отколкото от дохода на богатите. Когато всички данъци са регресивни, потреблението бързо изостава от предлагането и тази диспропорция води до хронична криза. Не е случайно, че българската криза започна около година и половина след въвеждането на плоския данък от 10 на сто и около 9 месеца преди световната криза.

Дори един прогресивен данък може да се прилага така, че да се превърне в регресивен. Знаменитият финансист Уорън Бъфет дава пример със секретарката си.

Оказва се, че тя давала на държавата над 30 на сто от доходите си, докато той, макар и мултимилиардер, плащал само 17 на сто. А какво да кажем за плоския данък от 10 на сто, с който Станишев още се гордее? Това е може би най-регресивният данък на планетата, тъй като в другите държави с плосък данък нивото е много по-високо, но пък бедните са освободени.

Същото е и с акцизите – те удрят 100 на сто от разходите на бедните и не повече от 50 на сто от разходите на богатите. И накрая майката на всички регресивни данъци, ДДС -то, което се удържа и възстановява по веригата на бизнеса, но накрая удря потреблението с цялата си тежест. ДДС -то окастря 100 на сто от доходите на бедните и на наемния труд, но почти не засяга бизнеса.

Повтарям, днешната криза не се дължи на изставането на бизнеса, както ни внушават от сутрин до вечер. Тя е в изоставането на потреблението от бизнеса. В тази схема още 4 на сто ДДС ще сложи още една раница на гърба на изоставащия. Недопустимо, но неизбежно.

Регресивният характер на българските данъци е най-изявен в целия свят. В другите държави един регресивен данък се компенсира с друг прогресивен данък или с по-ниски ставки за най-необходимите стоки. Само в България няма такива глезотии. У нас всичко е измислено така, че да наказва потребителите.

Резултатите са пред очите ни. Само за десетина години ножицата между бедни и богати се разтвори двойно. Делът на доходите в брутния национален продукт е два-три пъти по-нисък, отколкото в Европа. Половината от работоспособното население се изнесе в чужбина. Ако не бяха се спасили, безработицата щеше да е 50 на сто. Всички държавници се борят да задържат работната сила в страната, само българските държавници се борят да отворят европейските трудови пазари за българите.

Само преди 2 г. се говореше, че в България вече се зараждала средна класа.
Къде е тя сега? Заможните юпита от рекламните агенции, медиите, маркетинга, брокерските агенции са увесили нос, никой не е сигурен, че утре ще е на работа. Строителният бизнес колабира и фалира.

Средната класа се изпари като сън в лятна нощ. Защо стана така? Ами отворете Уикипедия на страницата Flat Tax – плосък данък. Там има една световна карта, на която държавите с прогресивен данък са бели, а "плоските" – зелени. В зелено са само държави от Азия и Източна Европа, където средна класа няма и едва ли някога ще има. И обратното, в бяло са оцветени абсолютно всички развити държави, на които завиждаме, подмазваме се и слугуваме. Изводът боде очите. Регресивни данъци = бедно население. Прогресивни данъци = заможна средна класа. Уви, вече няколко пъти писах, че в България най-невъзможната задача е да докажеш очевидното.

Регресивната данъчна система е виновна за българската криза и ДДС-то дори от 20 на сто я изостря всекидневно. При 24 на сто и богатите ще страдат, защото ако бедните останат без пари за ракия и цигари, ще има да гонят на босия опинците. Няма потребление, няма внос, няма и ДДС. Догодина дупката между приходи и разходи ще се отвори още повече, а в резултат данъците още повече ще скочат, и то пак по вина на тройната коалиция.

При управлението на Станишев данъчното облагане като дял от брутния продукт за кратко падна под 40 на сто, в бюджета за 2010 г. беше планирано оптимистичното да се вдигне до скромните 42 на сто, но сега май се очертава да надхвърли 50 на сто. Така ние ще се изравним с Дания по облагане и с Хаити по социални разходи. Това напомня вица за младежа, който получил от баща си съвет да си намери жена, която да е като прислужница в кухнята, проститутка в леглото и кралица в обществото. Той обаче нещо се объркал и се уредил с кралица в кухнята, прислужница в леглото и така нататък. Но и това е само част от картината.

"Един от признаците, че дадена страна закъсва, е покачването на барометъра на чуждестранната собственост" – пише знаменитият канадски критик на глобализацията Джън Ралстън Сол. И по този показател България вероятно бие всички рекорди – вече почти няма едро предприятие, което да не е в ръцете на чужденци. Проблемът не е само в това, че добавената стойност се изнася. Проблемът е, че движенито на парите в една многонационална компания е изцяло освободено от ограниченията на националните данъци и такси. Ако искат – ще плащат данъци в България, ако искат – в Кипър. Една и съща сделка вътре в компанията може да се оцени и за 1 стотинка, и за 100 лева – зависи как е по-изгодно.

Разбира се, тази уникална съвкупност от регресивни данъци плюс фактическа колонизация не би могла да оцелее без подходяща избирателна система, при която населението изобщо няма думата. У нас тази роля играе пропорционалната листа, главният интрумент на елита. Разочароваме се от една листа – елитът вече е готов с поредния капан за наивници.

Онзи ден излезе едно изследване на "Алфа рисърч", според което българинът чете все по-малко книги. Това си е нормална световна тенденция. Но в другите страни четящите са по-активни политически, те гласуват много повече от нечетящите. Само в България това е наопаки – колкото повече четеш, толкова по-малко гласуваш.

Та да обобщим цялостната българска картина. Първо – уникална система от регресивни данъци, които отварят ножицата между бедни и богати и постоянно свиват потреблението. Второ – почти пълна колонизация, при която добавената стойност изтича в чужбина. Трето – избирателна система, при която умните хора не виждат смисъл да гласуват. Четвърто, само България се управлява директно от чиновници на световните финансови бюрокрации.

Валери Найденов
в. 24 часа