Веселина Томова: Приятно ми е да се запознаем! Аз съм новото „капо ди тути капи“!

– Веси, ти седна на горещия стол в предаването “Горещо” непосредствено след разстрела на Боби Цанков, който стоя на същия този стол. Разстреляха Георги Стоев – и той беше гост на “Горещо”. Как се почувства ти на този стол при Венета Райкова? Питам те, защото след “Горещо” в интернет форумите имаше коментари, че ти ще бъдеш следващата, която ще разстрелят показно?

– Далеч съм от истерията за непременна слава и правене на пари чрез огромни тиражи от измислици, които трябва да минават за разследваща журналистика. Удивена съм обаче как у нас, всеки, който е различен и има куража да казва нещата и от опаката им страна, моментално е вкарван в клишето: „Ти още жив ли си?”. Това означава, че голяма част от българите са убедени, че ако кажеш истината, трябва да бъдеш наказан. Това е страшно! Иначе горещия стол при Венета Райкова не съм приемала като електрически и не гледам на него със суеверие. Онова, което изнесох там, както и в книгите си, е разследванията ми как прокурори и ченгета действат като мафиоти. По тази логика май те трябва да ме поръчат за резстрел. Наказанието към мен засега е мълчание, правят се, че все едно не съществувам.

– Знаем, че си един от най-добрите и смели разследващи журналисти в България. За теб обаче се носят легенди, сензациони и невероятни неща.Казват, че взимаш по осем хиляди долара на ред?

– Недей говори така, че Бареков сън няма да спи, че съм толкова напред с материала! Мислиш ли, че има такъв в България, който би плащал по осем хиляди долара на ред? Вярно е, че такива безумици ги пускаха за мен мои колеги, които докато плетяха интриги около мен, чудесно захлебваха от партийни и бизнес величия достатъчно пари за да откриват офиси, да издържат екипи от репортери, да пътуват в чужбина, и при всяка власт да са оядени. Чувала съм абсолютни нелепици за себе си, но отдавна се научих да ги приемам с усмивка. В България легендите и митовете за някого са толкова често използвани като мръснишко оръжие, че в един момент наистина в натрапвания образ пред хората, не остава и грам истина. Онзи ден едни мои „любимци” – корумпирани ченгета и подопочените им „правилни” репортери заляха Варна с една „фундаментална новина” – че Томова посреднощ падала пияна, заляна след изпита бутилка водка в едно заведение и гледката била ужасна. А аз не мърдах от къщи, защото за два месеца едновременно трябваше да правя сайта afera.bg, да готвя предаването Афера по СКАТ и да напиша в срок втората си книга. Надали бих успяла, ако падах пияна заляна по улиците. И още нещо, което така и не вдянаха глупаците, май ще ме накара да потърся онзи „благодетел”, който „ми плаща по осем хилади долара на ред”, че да си купя няколко билборда и от тях да стане ясно, че Томова не пие водка и концентрати, а бяло вино, примесено с газирана вода. Впрочем, точно онези, които бездарно правят опити да ме напъхат в тяхната матрица, имат истински сериозни проблеми с алкохола.

– След като започнах да правя интервюта с теб за Алексей Петров, още преди да влезе в ареста, “доброжелатели” ни осведомиха, че си любовница на Алексей Петров?

– Мисля, че тази тема отдавна я изчистихме, но очевидно някои искат зорлем да ме направят любовница на Алексей. Само че на този фронт има доста, които правят чудеса за да се избият за сърцето му, а аз или съм първа в класацията, или изобщо не участвам в съзтезанието.

– Преди това си била любовница на Веселин Данов? В “Горещо” ти дори каза нещо скандално: „Чувала съм, че съм магистрална проститутка” Е, откъде тръгва точно пък този слух?

– От същите, които яростно искат да неглижират това, което пиша, изграждайки образа ми на скандална пияница, която на всичкото отгоре е и магистрална проститутка. Някакъв тип непрекъснато се обаждаше в предаването ми Афера по СКАТ и ми разясняваше как съм била магистрална проститутка и той лично ме бил виждал. Никога не се представи с името си, разбира се. Веселин Данов никога не ми бил любовник, а и нямаше как да е. Нека един път завинаги се разберем за любовниците. Аз съм тази, която избира любовниците си и първото правило е да са мъжкари. Второто – да не са измекяри. Третото – да имат силата да ме понесат.

– Бях на варненската премиерата на “Бандитска Варна”. Същата нощ – докато Алексей Петров и Георги Коритаров те поздравяваха чрез конферентна връзка и ти пожелаха успех, хакнаха жестоко сайта ти. След това започнаха зверски атаки и срещу теб самата. Какво точно се случи? Доколкото разбрах хакерите са били най-добрите в България, супер професионалисти, и са получавали по 1000 долара на час, за да изличат Афера от интернет пространството…

– Атаката продължи и след месеци, когато вече стана невъобразимо яростна. Бе придружена и със съобщения, изпратени на личния ми телефон. Подала съм жалба в полицията, но нямам никакви илюзии, че нещо могат да направят. Начинът, по който се придвижва „разследването” е направо смехотворен. Точно в деня на ареста на Алексей Петров часове наред afera.bg бе подложен на най-жестоката и професионална атака. Тогава дори специалистите признаха, че се борят очевидно с … държавата и спецслужбите и. Някак странно сайта бе „пуснат” едва като минаха централните официални новини по телевизиите. Някой очевидно се опасяваше да не пусна нещо различно от това, което контролирано се тиражираше.

– Кой се е страхувал от теб? Кой имаше интерес да те смачка? Кой е поръчителя на тази акция? И кой всъщност го направи?

– За хакерската атака, заплахите и съобщенията аз имам своето обяснение и съм напълно убедена, че зад тях стои лице от МВР, спецслужба или е свързано с ченгетата. Казала съм го и на полицията. За разлика от тях съм анализирала изказа, начина, по който се пише, а и информацията, която се изпуска нарочно за ме сугестират, че съм наблюдавана. Интерес да ме смачкат имат онези, които не могат да се примирят, че не марширувам тържествено зад пропагандата, че МВР и прокуратурата са ангели небесни. Нещата, които разследвам обаче, показват ужасяващи неща, свързани именно с къщичките на вътрешното министерство и на прокуратурата, и как всеки може да стане жертва на скалъпено и поръчково разследване. Методите, с които си служи лицето, което стои зад атаката срещу мен и сайта, наподобяват полицейско активно мероприятие – психо-терор, сугестиране, опит да ме изкарат от равновесие, всяване на страх. Най-любопитното е, че в момента, в който обявих по телефона на пресаташето на полицията във Варна, че ще подам жалба, заплахите секнаха като отрязани с нож. Дни по-късно пък, когато сама потърсих по телефона едно ченге, което уж трябваше да работи по моята жалба, че отново съм атакувана, две минути по-късно похитителят отново изчезна.

– На самата премиера собственичката на издателство “Слънце” Надежда Кабакчиева сподели, че съпротивата срещу “Бандитска Варна” е огромна, но въпреки това тя ще издаде втора книга.Аз не познавам друг издател, който да каже – саботират Томова отвсякъде, но ние ще издадем и втората й книга?

– Преди да излезе от печат „Бандитска Варна” предупредих Надежда Кабакчиева и издателство „Слънце”, че тази книга ще бъде „партизанска” и никой няма да иска да я рекламира. Малко по-късно те с изумление установиха, че съм била права. Никой не пишеше и не говореше за книгата, тя си проби път самичка и претърпя няколко допълнителни тиража само благодарение на рекламата „от уста на уста”. Водещи медии отказваха да се споменава за нея. Един много известен разследващ журналист прояви интерес да продължи разследването ми за „мега” дознанието във Варна, дори се уговорихме да му предоставя записи, които притежавах, и само ден по-късно получи забрана директно от най-големите си шефове. Благодаря на издателство „Слънце”, които са изключително коректни и сърцати хора за това, че ме подкрепят.

– Сега е готова за печат другата ти книга. Преди да започнем разговора за нея искам да те питам – тогава, на премиерата на “Бандитска Варна”, минавало ли ти е през ума, че ще арестуват Алексей Петров – един от ключовите герои в първата ти книга?

– По това време предполагах друго – че ще го застрелят. Точно тогава започна и срутването му, което съм описала в новата си книга „БГ АФЕРИ. АЛЕКСЕЙ И ОСТАНАЛИТЕ”. Мои изключително брилянтни източници ми бяха подсказали, че Бойко и Алексей са се хванали за гушата, а че му се готви арест знаех далеч преди реализацията на операцията „Наглите”.

– В интервю за “Шоу” ти нарече Алексей Петров “хиена готова за скок”, обаче Цветан Цветанов и Бойко Борисов проснаха тази хиена на пода, сложиха й белезниците и я тикнаха на топло.

– Алексей бе готов за скок, но направи много грешки. Подцени ситуацията, тактически сбърка ходовете, а и самонадеяността му скрои лош номер. Алексей всъщност тръгна срещу държавата, но го направи избирателно – Борисов добрият подведен, Цветанов – лошия. Това да проснеш Алексей Петров по очи изобщо не е никакво постижение, или геройство, защото когато държиш ресурса на МВР, всички спецслужби и държавни институции, както вече е видно, всеки може да бъде поставен „на колене”. Алексей не е за подценяване и това си личи от действията на целия политически елит, който месеци се занимава с него. Познавам го и знам, че е корав мъж и ако е и намерил сила да направи разбор на собствените си грешки, ще се изправи. Когато обаче държавата реши да те смачка, трябва да си готов на всичко.

– Как мислиш, защо след като арестуваха Трактора почти всички, които пиеха и ядяха на масата му, се отказаха от него? Ето онзи ден от него се отказа и Сергей Станишев…

– В България е така – падналият няма приятели. Ако си мислят Цветанов или Борисов, че ако утре те са проснати по очи, всички онези, които сега им ближат задниците, ще ги подкрепят, дълбоко се лъжат. Изживявала съм го – знам какво е да си „черната овца”, да си в дупката и как всички се отвръщат от тебе. Алексей го предадоха първи точно онези, които иначе и до днес реват като заклани „колко много го обичат”. Някои от тях умело са използвани от МВР и спецслужбите и са вкарани в активното мероприятие – защитавайки го, да му режат главата. Понякога френетичната защита е най-голямото предателство. Иначе докато Алексей бе в силната си позиция, купища мастити журналисти, политици и ченгета не смееха да му споменат официално името, а зад кулисите го прегръщаха и се усукваха около него. Българинът обаче си е такъв – той бяга от падналия и гледа сеир. Ако утре Алексей Петров възкръсне от пепелта, същите онези, които днес го клеймят, ще хукнат отново подир него, обяснявайки му как са го подържали. В такива ситуации човек скалпелно разбира кои са истински стойностните му приятели. Станишев е ясен, по-интересен е Борисов, който бяга от отговорите за Алексей Петров.

– В наши интервюта ти първа вдигна завесата около тайни бизнес- дела на Алексей Петров и първа обяви, че той влиза в издателския бизнес. Според теб изданието, зад което стои Алексей Петров изигра ли му лоша шега?

– Това, което трябваше да бъде „Галерия” не е това, което всъщност се получи. Онези, които прочетат „БГ АФЕРИ.АЛЕКСЕЙ И ОСТАНАЛИТЕ” ще открият какво мисля за всичко случило се. Алексей знаеше от самото начало моята позиция. Описала съм безпощадно честно в книгата онова, за което ме питаш. Включително и неговата реакция.

– Възможно ли е хора, списващи това издание да са помогнали на Цветанов да тикне Трактора в ареста?

– В България в такъв капан можеш да влезеш винаги. Като човек, който се занимава от дълги години с разследваща журналистика знам, че могат да те използват понякога дори без да подозираш. Това обаче се случва само с онези, които не са навлезли в най-дълбоките води на тази мръсна професия. И нямат хабер къде се намират. Врътките са всякакви и трябва да си готов на всичко. По-страшното е, когато сам се поставиш в услуга на подобен капан. Аз имам обяснение за нещата, които се случваха около Алексей. Повечето от тях съм описала в новата си книга, но има и такива, които изчакват още времето си и за тях мълча все още, защото искам да ги закова желязно.

– Ти първа в Афера започна да иронизираш вестникарски публикации за това, че Трактора в ареста ядял по 4 пъжоли на вечер, че му носили храна от луксозен ресторант и живеел във ВИП килия. Кое ти дава основание да смяташ, че човек като Алексей Петров не ползва арестанска килия с удобства на четири звезден хотел, както се опитва да ни убедят изданията на Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Алексей Петров сложи и патерици! Според теб той симулира ли? Или найстина е “окуцял” в ареста?

– За Алексей се написаха толкова много безумия, че всичко вече преминава в сферата на гротеската и започва да работи срещу онези, които на всяка цена истерично искаха да внушат на обществото, че чудовището Неси е хванато от тях и то се нарича Алексей Петров. Само олигофрен, който не познава Алексей и маниакалната му предпазливост, можеше веднага след ареста му да каже, че били открити секретни документи на басейн Спартак. Разбира се по-късно стана ясно, че това изобщо не истина, но на кого му пука за истината в България?! Само човек, който никога не се е докосвал до Алексей, може да напише, че той яде по четири пържоли на вечер, след като истината е, че той яде малко и то риба и плодове. Алексей Петров много преди да бе арестуван правеше регулярни процедури на простреляния си крак, а само невчасниците не отчитат, че всяко хронично заболяване, а и куп още се отключват от безумните условия в ареста. Алексей вървял из килията и сам си говорел: „Всички ви ще избия!” Такива глупости може да напишат само хора, за които словесната вакханалия е начин да правят пари и утре биха описали по подобен начин и майките, и бащите си, заради алчността и поръчката да го направят.

-Защо озаглави новата си книга „БГ АФЕРИ. АЛЕКСЕЙ И ОСТАНАЛИТЕ”?

– Книгата е своебразно продължение на „Бандитска Варна”. В нея съм описала няколко дела, както модерно сега ги наричат „дела от обществено значим характер”. Матрицата, по която са правени е удивително еднаква. И най-страшното е, че всички се примиряват, че т.нар.мафия трябва и е позволено да бъде „заковавана” с безобразно бандитски методи. Никога няма да се примиря с това, защото само фашист и диктатор може да използва престъпни начини на разследване, за да впечатли народа и Европейския съюз, че е хванал мафията. Когато не се спазват законите и дори се тъпчат за да „докажеш”, че някой на всяка цена е лош, това означава, че отново сме във времената на Вишински и Берия.Нечистата битка не може да ти донесе истинско удоволетворение от „победата”, защото самата победа, постигната по такъв начин, е фалшива, и рано или късно ще се стовари върху тебе позорно. В книгата са описани шокиращи неща около „мега” процеса във Варна, делото за поръчковото убийство на Стоян Стоянов, „Медузите”, „Октопода”, и това как прокурори и ченгета са преминали отдавна позволената граница. Все неща, за които никъде не се пише в пресата, и които никога не се казват по телевизията.

– Знаем ли кой е всъщност Алексей Петров? А кои са останалите?

– Във всеки случай Алексей Петров изобщо не е това, което натрапчиво пропагандно се мъчат да ни внушат. Върху Алексей стовариха цялата онази мръсотия, за която някой в България трябва да отговаря. Същите тези, които отдавна трябваше да бъдат с белезници, днес ругаят и клеймят Алексей Петров, че бил демонът на републиката и го правят с такова подозрително настървение, че няма как да не проличат гузните им съвести. Всеки един от нас не е нито добър, нито лош. Тези квалификации важат само за малоумниците. Алексей Петров е изключително интересна фигура. В книгата съм се опитала да го представя в човешката му широта, която изключва ангелски крила върху гърба му, или свирепа кама, забита в устата му. Знам едно – Алексей Петров стана жертва на спецслужбите и работата му с тях. Всеки, който се е докосвал до тези дебри знае, че понякога много простичко и лесничко могат да те хвърлят на вълците, използвайки точно разработките и операциите, които си изпълнявал и приписвайки ти ги като криминални престъпления. А Останалите? Останалите са също толкова интересни фигури като Иван Славков, Галин Костов… Впрочем, ние всички сме останалите, които утре можем да бъдем един Алексей Петров.

– И с какво твоята книга ще бъде по-различна от вече излезлите книги за Алексей Петров \тази на Димитър Златков и Кристина Патрашкова\ ? Доколкото разбирам книгата ти ще е разголващ разказ за всичко онова, което никога няма да чуем в официалните новини на телевизията, или да прочетем в медиите на „монопола”?!

– Ще ти отговоря така – в една от книгите нароили се за Алексей, веднага след като го арестуваха, един от авторите в самата си книга пише, че на въпроса, отправен му от Алексей защо пише във вестника си неща, които не са верни за него, той отговорил – ами, аз си го измислих… В моята книга няма нито една измислица за Алексей Петров. Нямам поръчка да напиша такава книга, нито ще направя пари от написаното. Никой не ми е внушил, че с една книга ще измъкна Алексей от ареста, описвайки го несръчно и дърварски такъв, какъвто никога не е бил. В книгата съм описала някои от моите откъси от време с Алексей Петров, такъв, какъвто съм го усетила. Не ме интересува на кого ще хареса и на кого не всичко това. Не си падам по плакатните внушения. Алексей е човек с дълбоки пластове и аз просто открехвам вратата към него. Кой чул – чул, кой разбрал, разбрал. Тогава, което ще прочетат в моята книга, посмъртно няма да се появи в медиите на „монопола”, благословени от Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

– Кои са фалшивите легенди около Алексей Петров които ще разбулиш? Кой има интерес да превърне в „демон на републиката” едно момче от село като Алексей?

– Около Алексей фашливите митове и легенди са като затрупала го лавина. Аз все още очаквам да го обвинят и за убийството на сестрите Белнейски. Невротичните комплекси на властта на всяка цена да ни внушат, че това е Сатаната, ме карат винаги да съм нащрек. Не само по повод на Алексей Петров. Когато някой натрапчиво фанатично ти обяснява как един човек е гад, винаги се съмнявам в „добрите” намерения, на убеждаващия. Съдбата така го уреди, че съм имала и възможност да познавам Алексей Петров и съм изумена от помията, която се изсипва върху гърба му. Той не е светец, но и аз не съм. Всъщност, познаваш ли някой светец, който се движи наоколо? Но Алексей го сатанатизираха точно онези, които са по-големи дяволи от него. И то само за да прикрият мръсните си игри, долните си страсти, отвратителното задкулисие на властта, в което нещата никога не са такива, каквито ни ги обясняват по телевизията. Запозната съм и с много от нещата, които имат като „заковаващи безспорни” доказателства по делото на Алексей Петров и това пак е онази матрица – единствено показания на криминални, зависими, престъпни, мошенически типове, които казват това, което трябва. Алексей бил помак – тръбят, като че ли това е присъда. Ами че то и един циганин ни управляваше, ама някой да го линчува заради това?

– Какви са основните заблуда на Трактора и кой го сложи на тигана за да го изпържи?

– Описала съм ги в книгата „БГ АФЕРИ. АЛЕКСЕЙ И ОСТАНАЛИТЕ”. Нещата се насложиха не само от войната му с Драшковия отбор в ДАНС. Американците имат също пръст, защото им трябва мющерията, която да прикрие далеч по-тъмни им интереси у нас от това какви ги говори ежедневно американския посланик, назидавайки ни като че сме в училище за слабоумни. Алексей не отчете, че мръсната игра е предварително разчетена и в нея му бе отредена ролята на курбан. Именно от онзи, който владее методите на улицата – успиваш врага си, че ти е приятел, и накрая пускаш верната си хрътка да го удуши. Алексей не премери наглостта на онези, на които искаше да помогне, а и заложи на нефелен отбор, по-нефелен от този на врага си.

-Вярно ли е, че книгата ти изважда на бял свят и ужасяващите механизми, по които се скалъпват дела от „обществено значим характер”? И кои са те?!

– Да. Това е същата онази матрица, която вече е в ход. Ако утре някой реши да ме арестува, а в България вече това може да се случи на всеки само по анонимен свидетел и монтирано СРС, уверявам, те Мария, всичките ми врагове ще бъдат добре обработени срещу подобаващи екстри, да напишат такива показания срещу мен, че по митология ще надмина и Алексей. Как се прави това е описано в новата ми книга. Не ме интересува дали някой е научен работник, бандит, поп, или политик – всеки има право на всеобхватно и справедливо разследване, а не на скалъпен тюрлюгювеч. За тази справедливост ще се боря докрай, защото моята работа на разследващ журналист е не да тичам подир задниците на властимащите, а да вадя истината, такава, каквато е.

–И каква е онази лавина, в която от 22- ма оцеляват 20? И кой ги спасява? Това на какво е метафора?

– Това е една страшна история от средата на 80-те години на миналия век. Пада лавина и от 22-ма само двама успяват да се вкопчат в дърветата. Спасяват останалите 18, защото двама ледената смърт ги отнася. Единият от двамата, който спасява останалите, е Алексей Петров. Как го прави и кое е потресаващото, може да се прочете в книгата ми. За това никога не ми е разказвал Алексей, научих го от човек, който се е въртял в онази лавина. А лавината е истинска метафора. Тя ни помита. Някои от нас са успели да се задържат над нея, но докога? Алексей е и този мъж, който час и половина не могат да откопчат от единия умиращ, защото не може да се примири, че не е успял да го спаси. За тези неща не се пише обаче по вестниците. И тогава. И днес. Защото човек, който е минал през такова изпитание, няма как да бъде обяснен единствено като злобокобен убиец и зловещ сатана. Защото такова изпитание е мерило, че си истински мъж.

– Преди около месец и половина във Варна се заговори, че висши ченгета искат ареста ти. Причината за това са твои разследвания, който “клатели” доста столове в РДВР, прокуратурата и следствието във Варна? ДАНС правили всичко възможно да се доберат до компютъра ти. Но преди това арестуват един от твоите информатори като му правят постановка и искат да му вземат компютъра, от който ти изпращал информация? Целта е да научат какво знае Томова за далаверите им?

– Вместо службите и МВР да работят с разследващите журналисти срещу корупцията и мафията, те ги правят свои врагове. Като изключим, разбира се, онези писачи, които са на перманентен „правилен” контрол и им се подсказва какво да пишат. От години живея под жестокия натиск на корумпирани полицаи и ченгета. Описала съм една част от това, което се случва в „Бандитска Варна”, а в новата ми книга също ще можете да прочетете как вместо да сме от едната страна на бариерата, се чудят как да ме затрият. Аз не се занимавам с престъпления и няма за какво да ме арестуват, но нищо не може да ме изненада – знам как могат да ти спретнат едно активно мероприятие и да те набутат като неудобен в ареста. Понякога е истинско удоволствие за мен да се забавлявам с жалките им опити. Например, докато вървеше „мега” процеса във Варна аз не можех да присъствам в залата, тъй като се очаква да бъда призована като свидетел от страна на защитата. Въпреки това обаче вечер вадех всичко в сайта, което и онези репортери, които иначе послушно седяха в залата, „уж” не бяха чули. Един разследващ журналист трябва да има мрежа от източници и никога, за нищо на света да не ги предава. Играем си на котка и мишка – те ме мислят за враг, което е абсолютно смешно, а аз продължавам да си върша работата и да показвам на онези, които имат уши да слушат – че полицият не може да е бандит, а прокурорът мафиот.

– Това звучи като във филм!

– Ако имах пари бих продуцирала този филм – реалити, който върви в момента. Пия си чая по кафетата с „външно”, телефонът ми е на жив контрол, надцакваме се с разни ченгета, които искат да ми научат на всяка цена източниците, вместо да проверят това, което съм изнесла за корупцията в МВР, оглеждам се като се ходя някой да не ми лисне киселина, пък после иди разследвай кой е бил, търча по разни „явки” за да изслушвам жестоките съдби на хората, които си мислят, че като ги напиша или изрека по телевизията, нещо ще се случи в тази държава, и така животът си тече. Живот, в който дори нямам време да се влюбя. Безпаметно и яростно, докато един брадясал хаиз не ми каже: „Айде, моето момиче, стига ти толкова! Да се изнасяме!”.

-Какво ще отговориш на онези анономни коментатори от сайта ти, които те наричат г-жо ТИМова?

– На тези маргинални, анонимни пъзльовци ще им кажа, че когато в средата на 90-те пишех за ТИМ, те бяха под юрганите. Тогава имаше цена за главата ми и пак прокурор съскаше, че ще ми отрежат пръстите на дясната ръка. Никой не си мръдна пръстта тогава. Днес обаче, когато ТИМ няма за какво да ги пипнат и са мощен холдинг с напълно изчистен бизнес, някакви типчета, които се попикават от шубе да си напишат имената, легендират, че съм била ТИМ-ова. Щом в тази държава, ако казваш истината, значи си от мафията, то аз се гордея, че съм от „октопода” и че съм „медуза”! Предпочитам да си имам работа с мъже, а не с комплексирани мишки, които са силни само когато въртят пистолети с ресурса на държавата. Щом като това, че говоря истината, означава, че съм от мафията, то приятно ми е да се запознаем – аз съм новото „капо ди тути капи”!

Интервю на Мария Друмева

В. Шоу