НЕЩАТА СА НЕПОПРАВИМИ. А ВЪЖЕТАТА НИЕ ЛИ ДА СИ НОСИМ?
Изслушах премиера, изчетох главния прокурор.
Вече нямам съмнение, че властта у нас е опраскваща, а демокрацията ни е опраскана.
Нещата са непоправими. Играта на демокрация е в агония, на привършване, остава ни да плеснем с ръце и да се прегърнем.
И учтиво, за да не ядосаме властта, а да й угодим, съвсем плахо да я попитаме: А въжетата ние ли да си носим?
Може би съвсем неслучайно си спомних една мисъл на великия Чърчил, само дето размених в нея местата на „начало“ и „край“: „Това не е началото. Това дори не е краят на началото. Но може би е началото на края.“
