БЪЛГАРИЯ СЕ ТОЧЕШЕ КАТО КОРА НА БАНИЦА И ВМЕСТО ВОЕВОДИ БАНИЧАРИ Я ЦЕЛУВАХА
Необичаен подарък на собственичката на сайта АФЕРА Веселина Томова към читателите на „АФЕРА“, по случай днешния 5 декември, в който седмаче, кило и осемстотин, е поела първата глътка свобода на Този свят. Защото свободата е състояние на духа и не е подвластна нито на територията, нито на режима, нито на робите, сред които живееш…
СЪНУВАХ ЦАР СИМЕОН СЪС СИВИ МРЪСНИ МАРАТОНКИ.
Блестящ костюм,
Сияйна бяла риза,
изискан ръб на панталона,
светкавици, прожектори, камери на репортерските хиени,
и накъсания глас,
че от поданици не става царство.
Ах, всички ръкопляскаха и кимаха угоднически,
и селските моми превърнати за нощ в придворни дами
потропваха със токчета, припявайки рефрена,
че в България от всеки свинар става цар.
И обратното.
И никой,
никой,
никой
не виждаше, че краката на Негово величество миришат
в сиви, мръсни, разпрани маратонки…
Аз се опитвах да им кажа –
Снимайте бе,
това е новината!
Но мрачно шумна беше тишината.
И като в сън, не всичко беше като хората.
Ангелите поркаха, полюлявайки крака върху някоя звезда,
лунната пътека се бе превърнала във закачалка на нечии стремежи,
а лудата Здравка от детството ми носеше пълна табла с цветя
и от тях литваха гълъби…
България се точеше като кора на баница
и вместо воеводи баничари я целуваха.
На дядо Вазов му окапаха мустаците,
а Бай Ганьо пишеше „Алеко”…
Нощта сега е стъклен похлупак.
И аз не знам видение ли е това,
или неподозирана от никой царска милост.
……….
АЗ ВСЕ ПАК ГО ЧАКАМ ТОЗИ НЕВЪЗМОЖЕН МЪЖ.
Разчорлен и разкаян.
Небръснат и отровно нежен.
Не е потропвал досега.
Мотае се из някакви бордеи.
Играе си с червения и жартиер и пие „Хенеси” от напращелите зърна…
На месеца веднъж се спира покрай пътя,
пуши дълго,
жадно и протяжно,
втренчил се в калинките, които бродят,
бродят, бродят и с черните си точки сочат към небето.
Това е времето,
в което той вече не е невъзможен мъж,
а малкото момче, което от облаците прави пъзел.
Тогава някак изведнъж от грохота на времето край него
извира абсурдната тъга –
какво дотук, защо е спрял, и докога ще се нанизва на своята игра.
А нежността е удар с лапа.
Защото този невъзможен мъж не е роден да спира до огнище.
И да живее в някакъв семеен сериал.
Такива са мъжете до поискване. Без марка и печат.
Пастирът на пътеката е спрял.
Но пътят е увит около пъпа му.
Аз все пак го чакам този невъзможен мъж.
Защото има и такива дето не са ни писани.
Поне във този ни живот.
И за да не разваля вкуса на чая със сълзите си
посрещам залеза, облакътена на перваза,
където гълъбите са оставили следи от знаци,
които все някак трябва да разчета –
да тръгна ли без връщане по пътя,
или да остана тук, за да го чакам.
….
НЕ СЪМ ЗА ПРОДАН
Високоговорителят на плажа
нададе вик:
Търсете Веселина Томова!
Някакви хорица се защураха в сто посоки.
Само ти стъпка нещо.
И отмина.
Там на пазара ще бъдеш цар, но после гол.
Търсете Веселина Томова! –
ще си увисне като прана риза на твоя стол.
Ще се намерят други влюбени победи в теб.
По шеметни и по зеленооки.
Аз ще съм там, където войната е война, дори когато няма смисъл.
И докато превързвам нечие строшено рамо
достойното ще те отмине.
Обратното го казваше поет.
Отивам си.
Като поезия, сритана в кокалчетата на чалга-парти.
Сега чупи в стената чашите.
Отивам си.
И ако някъде потърсят просто Веселина,
стъпчи онази болка точно там,
където Веселина Томова замина.
….
НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СИ СВИЯ КРИЛАТА.
И ще тупна в ръцете ти като ранен ангел.
Ще ти подаря един последен дълъг поглед
и сърчицето ми ще спре да тупка.
Не се страхувай,
небето пак ще се отвори
и по зелената дъга,
и още по-нагоре,
ще спре душата ми на завет.
Тогава чашите налей
и пей с ранено гърло –
не съм умряла.
Просто Бог ме е целунал по челото.
Веселина Томова
Afera.bg