Командирът срещу Генерала
От 4 май българската политика вече не е същата. Публичното оповестяване на факта, че рейтингът на Цветан Цветанов е по-голям от този на Бойко Борисов, сложи началото на нов етап в политическия живот на страната, през който може би политическата картина ще се трансформира, а в края на годината ще бъде много по-различна, отколкото е сега.
Рано е да се каже дали това е началото на края на Бойко Борисов, но със сигурност неговото детрониране от трона на народното одобрение, и то от най-близкия му човек, ще му създаде сериозни проблеми. Наивно е да се мисли, че оттук нататък между Борисов и Цветанов ще цари хармония, подобна на онази между Путин и Медведев.
Без Путин Медведев е никой и дори и две години след като стана президент, той все още продължава да е изцяло зависим от своя предшественик.Ако Путин свали доверието си от Медведев, за Медведев никой няма да гласува. Медведев е производно на Путин. Той е негов продукт, който изцяло зависи от своя ментор.
При Цветанов и Борисов нещата не стоят така. От 4 май те вече са официални конкуренти в българската политика.
Цветанов вече не е само формалният лидер на ГЕРБ, а политик със сериозен електорален потенциал и все още внушителен партиен апарат. Благодарение на медиите и добре режисираното си присъствие в тях той успя да се сдобие със собствена харизма и да се еманципира от харизмата на Бойко Борисов. Благодарение на няколко показни акции, които бяха излъчени в най-гледаното телевизионно време, и масирани лични участия в телевизионния ефир, вътрешният министър успя да уплътни публичен образ, който да се хареса на максимално количество хора.
Между другото, това беше и пътят на Бойко Борисов, но в интерес на истината, на сегашния премиер му трябваха години, за да постигне онова, което Цветанов успя да направи само за пет месеца. Освен това вътрешният министър много умело успя да ограничи територията си на отговорност до ресора вътрешни работи и по този начин да се запази сух от негативните реакции срещу правителството заради задълбочаващата се икономическа криза. Въпреки че е вицепремиер и основна фигура в управлението на ГЕРБ, Цветанов тича по собствена писта и се спасява индивидуално, знаейки много добре, че ако се стигне до по-остри ситуации, народното недоволство ще се обърне срещу Бойко Борисов, но не и срещу него. Вътрешният министър вече показа, че може умело да бяга от отговорност при провала с изготвянето на новите паспорти и лични карти.
Този провал показа тоталната му некадърност като организатор, но въпреки това той успя да накара хората да повярват, че концернът със 160-годишна история “Сименс” е виновен за огромните опашки пред РДВР-тата.
Също така Цветан Цветанов подържа една много изчистена линия на публично поведение, в която гледа да държи равни, на пръв поглед скучни интонации, и по този начин не рискува големи публични провали. В този смисъл Бойко е артистична душа и затова може да събере овациите с едно изречение, но понякога рискува да отблъсне хората, когато представлението не му се получи. Бойко Борисов може да бъде много обичан, но и силно мразен заради органичното си публично поведение. Той е такъв, какъвто е. Цветанов не можеш да обикнеш, но не можеш и да го намразиш. А това за политиката е голямо предимство. Всъщност това, което при Цветанов е истинска катастрофа – ограниченият ум, проявяващ се в безсмислени изречения с почти разпаднат словоред, остава незабележимо за публиката заради равния и скоростен начин, по който този човек се изразява. Той е в състояние да каканиже страшни глупости в продължение на половин час, но малцина са онези, които ще се издразнят от тях, защото по принцип хората, които слушат внимателно и преценяват взискателно, са малко в България.
Ето защо оттук нататък на Бойко Борисов ще му е много трудно да се справи със съперничеството на своя бивш секретар, който много амбициозно е захапал кокала на властта и изглежда, че няма никакво намерение да го пусне. Борисов се опита инстинктивно да нанесе удар, предчувствайки заплахата, която представлява неговия вицепремиер, като най-изненадващо пусна името му в обръщение за президентската надпревара. По този начин той се опита да вкара Цветанов в изтощителна и дълга писта – до президентските избори има година и половина, в която името на вицепремиера да бъде изхабено, а публичният му образ накърнен в качеството му на кандидат за пост при налична конкуренция. Цветанов обаче не се даде лесно и успя много елегантно да отиграе топката, която му заби премиерът, а у публиката остана усещането, че тази кандидатура все пак не е окончателна и е възможна като хипотеза.
Истинска трудност обаче за Борисов представлява подкрепата, която Цветанов има не само вътре в ГЕРБ (всички знаят, че той държи структурите и голяма част от парламентарната група), но и извън партията в лицето на Иван Костов. Не случайно Командира побърза да излезе с изявление, в което препотвърди безусловната си подкрепа за действията на вътрешния министър и изрази резерви към политиката на правителството по отношение на кризата.
По този начин Костов раздели Цветанов от Борисов и ясно очерта параметрите, в които ще се движи политически оттук нататък. Казано на политически език, той заби още по-дълбоко клина между Борисов и Цветанов.
В това отношение лидерът на ДСБ е изключително опитен. В България да си умел интригант означава да си опитен политик. Е, Костов е най-опитният политик във властта в сегашния момент. Той успя да укрепи своето лоби начело в ДАНС, а заедно с Цветан Цветанов, Иван Драшков и Цветлин Йовчев се сдоби с много по-мощен инструмент за политическо влияние, отколкото ако беше имал парламентарна група с 30 депутати. Костов и Цветанов са истинската и най-опасна опозиция за Борисов и колкото по-рано той осъзнае този факт, толкова повече време ще има за противодействие, ако вече не е прекалено късно за това. Ако икономическата криза се задълбочи, а недоверието към управлението започне да нараства, Костов и Цветанов много лесно могат да се разграничат от общия провал и да се опитат да преформатират силите под шапката на ЕНП или нещо друго от този род, като стоварят цялата вина за провала върху Борисов. Това може да се случи лесно, защото хората в България имат къса памет. И никой от тях няма да помни, че Иван Костов подкрепи безрезервно и бюджета на ГЕРБ, и политиката на Симеон Дянков.
Понеже няма електорална сила и е сред най-мразените политици в България, Костов ще се опита да черпи енергия от силите на ГЕРБ и ще ги изсмуче така, както изсмука СДС. И в това няма никаква принципна политика, нито позиция.
Когато казва, че подкрепя безрезервно Цветанов, защото влагал истински усилия в борбата срещу мафията, Костов лъже. Всички посветени в българската политика знаят, че Цветанов не води никаква борба с мафията.
И че показните арести на дребния криминален контингент не са навредили на нито една от големите престъпни схеми. Цветан Цветанов не е арестувал нито един от останалите живи подземни босове, а МВР дори остави Малкия Маргин да избяга. Останалите шефове от подземния свят търкат наровете в ареста от времето на предшествениците на Цветанов. А опитът да се изкара Алексей Петров шеф на българската мафия е абсолютно нелеп, защото съдържа в себе си противоречия.
Алексей Петров хем е шеф на мафията, хем е взет на служба на НСС от Костов и покровителстван както от него, така и от всички останали министър-председатели след това. Ударът срещу Алексей Петров беше политически, а не криминален, а основната му цел бе тази, която описах малко по-горе. Костов и Цветанов да се сдобият със стабилен гръб в лицето на службите, за да могат да осъществят преструктуриране на властта, когато Борисов отслабне. Заради тази идея Костов стана толкова безогледен в публичното си слагачество, че произнесе няколко върховни глупости, най-скандалната от които гласеше – пред сигурността и свободата предпочитам сигурността. В демокрацията такава дилема няма, това е дилема на тоталитарните държави, поставена от диктаторите си, за да могат да управляват, без властта им да бъде застрашена.
От циркаджийските изпълнения на учителя по физкултура Цветанов, който смята, че Рубикон е кубчето на Рубик, което трябва да се превърта, никой в България не се е почувствал по-сигурен,
а престъпността в основните й направления – контрабанда, наркотици, проституция и трафик на хора, си е все същата. Идиотско е лидер на партия, която съдържа в името си демократи, да се отрича публично от свободата за сметка на милиционерската представа за сигурност, която Цветан Цветанов нарича борба с престъпността.
Най-голямата вреда от това поведение обаче е системното насъскване на хората срещу българските съдии, което разбива и прави невъзможна мисията справедливост в България. Забележете, че и Костов, и Цветанов не говорят срещу прокурорите и разследващите органи, чиято корумпираност и некадърност има водеща роля при провала на съдебните процеси в България, а се фокусират върху съда. Защото така им изнася. И защото това е най-лесният популистки начин, по който да отвлечеш вниманието от същинския проблем. Костов знае много добре, че промените в НПК, които ГЕРБ приеха, не само не улесняват и не ускоряват съдебното производство, а напротив, дават възможност дела да се точат до безкрай и внасят допълнителен хаос във и без това противоречивото законодателство, но ги подкрепя заради политическата си изгода.
Костов знае много добре, че извънредните съдилища са абсолютно безполезни и безсмислени, но ги подкрепя, за да угажда на Цветанов и да го манипулира, за да го превърне в инструмент на завръщането си във властта. По същия лицемерен начин Костов подкрепя всички политики и политици на ГЕРБ, които са грешни или които ще донесат негатив на Борисов. Такъв е случаят с недоразумението Дянков, който бе натресен на Борисов от кръга “Капитал”. Такъв е случаят с новоназначената за министър леля на Макс и Мориц Анна-Мария Борисова. Такъв е случаят с няколко екстравагантни идеи за борба с кризата, които от ДСБ първо приветстваха, а след това оплюваха.
Най-големият успех на Костов обаче е новината от 4 май и това е рейтингът на Цветан Цветанов.
Чрез него Командира ще компенсира липсата на собствен, за да постигне завръщането си във властта, до която от десетина години насам никога не е бил толкова близо.
Как ще се развият нещата, предстои да видим. Но единственият начин, по който Борисов може да неутрализира съперника си Цветанов, е да започне да отстранява неговите съюзници, за да отслаби позицията му. В това отношение Иван Костов е много уязвим, а днешните му успехи се дължат единствено и само на безпрецедентния медиен комфорт, на който Командира се радва поне от две години насам.
В това отношение Борисов има един силен и от гледна точка на политическата принципност ход. Той може да призове Цветанов и наскоро присъединилия се в борбата към престъпността прокурор Велчев да не проявяват избирателност в борбата с октопода, а да направят пълна ревизия на всички съмнителни по-големи сделки, както и на основните действащи политически лица от прехода. Навремето Костов предложи акция “Чисти ръце” и е редно тя да започне от него, за да се даде един добър пример. Дали Борисов ще събере смелост да го направи, ще видим, но е сигурно, че трябва да предприеме нещо, защото след 4 май политиката в България вече не е същата. Обратното броене за неговата харизма започна, а освен нея Бойко Борисов май няма нищо друго.
Явор Дачков