Проф. Кръстьо Петков : България фалира!

– Проф. Петков, в какъв етап на кризата се намира България в момента?
– В момента сме в окото на бурята. Днешната криза превъзхожда тая от 1997 г. Хиперинфлационната криза може да се лекува. За нея има изработени рецепти и в Белгия, и в Израел, и в Аржентина. Но днес България веднъж е част от световната криза, втори път – ние самите сме си причинили бедствие в резултат на едно десетилетие сбъркана икономическа и финансова политика.
– Отзукът от публикацията ви “Мисионерът Дянков” беше изненадващо силен?
– Когато стана дума, че в България идва Симеон Дянков в качеството си на финансов министър, мои колеги от Белгия, Грузия, Западните Балкани ме разпитваха за него – кой е той, какво представлява като специалист, какъв е капацитетът му. Така се роди идеята да се види какви са корените на Дянков, какви макроикономически възгледи има той. Това изследване се оказа доста сложна задача, отне ми три месеца, но накрая пъзелът се подреди. Преди три дни експерт по финанси от САЩ ми обърна внимание, че не съм проследил добре връзката на Симеон Дянков с Андрей Шейфлер. Оказва се, че този партньор на Дянков владее висшия пилотаж в спекулативните финансови сделки в света. По-важното е друго. Въпросният експерт твърди, че Дянков не е специалист по макроикономическо управление. А кризата, която се случва в света и специално в България, изисква точно такива специалисти. Правя следния извод – почти всичко в областта на антикризисните мерки е стоварено на неговите плещи. Той е и вицепремиер, не само финансов министър. Какво ще се случи, ако планът Дянков пропадне? А вече имаме сериозни доказателства за предстоящ срив. Планът „Дянков” фактически е провален.
– Дянков ли предизвика кризата у нас?
– НЕ! Въпросът е много сериозен. Кризата бе предизвикана от българските управляващи през последните 13 години. Не че преди 1997 г. те се били цвете за мирисане. Поредица от управленски грешки след 1998 г. подготвиха избухването на днешната криза. На първо място поставям абсурдното решение, което е и антинационално – целият банков сектор, а заедно с това и голяма част от застрахователния бизнес да се предоставят в ръцете на чуждестранни играчи. Това започна при Иван Костов, но той не е идеолог на цялата тази концепция. В България маса хора настояваха: ние нямаме достатъчен опитен банков експертен елит, затова банките да се дадат на чужденци. Този извод се правеше на базата на абсурдната банкова ситуация по онова време /1997 г./, когато банките се командваха от мафиоти, спортисти, мутри и какви ли не. А истинският банков елит на България беше изолиран или просто купен. Вторият факт е отказът да се изработи секторна политика и приватизацията в България да се прави в зависимост от това, кои сектори имат перспектива. Унищожиха оръжейната промишленост, сложиха прегради пред развитието на модерните форми на земеделие. Новите „предприемачи” се хвърлиха на бързи печалби – в строителството и туризма, чрез теглене на кредити и източване на банки…Така че Дянков дойде в условия на разгръщаща се криза, чието най-силно проявление беше рецесията и безработицата. Той се хвърли да лекува бюджета и финансите. Отказа да работи с умерен дефицит. Поради което мисионерът Дянков вече е главен виновник за задълбочаване на кризата. Всички макроикономически показатели сочат, че в момента сме стигнали първото дъно. Според мнозина експерти кризата ще има и второ дъно. Т.е. кривата на развитие на кризата ще бъде под формата на дубъл ве /W/. Второто дъно ще е през 2011-2012 г. – тогава ще има втори удар върху онези отрасли на икономиката, които няма да могат да издържат на още по-засилената конкуренция.
– Какво се случва днес – на “първото дъно”?
– Има дълбока и нелечима рецесия, нарастваща безработица от много неприятен структурен тип. Защото не е важен броят на безработните, а на тези, които губят работата си. А се губят качествени, високоплатени работни места. Други минават на частично платена работа и така нататък. Тези неща се лекуват доста трудно. Първото дъно за България се характеризира с дълговите балони. Това са дълговете на домакинствата към банките и към бюджета, на фирмите към банките, междуфирмената задлъжнялост /всичко това прави над 130% от БВП!/. В момента не се вижда светлина отникъде.
– Губят работата си висококвалифицирани кадри!
– Точно така. Това вече се случва в банковия сектор, във финансите, които доскоро бяха мечтани пристанища за мнозина. В почти всички машиностроителни фирми, които работят като подизпълнители на големи западни корпорации, са принудени да свиват персонала си. Заедно с това потъват маса хора, които повярваха, че строителството и инфраструктурата е тяхната перспектива за цял живот. Говоря за строителни инженери, архитекти. В момента те нямат работа. Удря се перспективният слой на средната класа – онези хора, които като професионалисти можеха да издържат себе си, семействата си и да бъдат изрядни данъкоплатци.
– Означава ли това, че кризата ще роди нова емигрантска вълна?
– Приемащите страни почти навсякъде ревизират емиграционните си режими, така че много трудно ще бъде на новите потенциални емигранти.
– Ще има ли масови фалити на фирми?
– Фалити на фирми се случват всеки ден. Само че никой не е създал за тях регистър, за да се знае – така както се е знаело по време на Голямата депресия. Знаело се е кой фалира и кой не, кой фалира реално и кой предизвика изкуствен фалит и така се спасява от плащания. Трябва да се знае как да се процедира при условия на масови верижни фалити, защото ние нямаме такъв закон, който да действа добре в условия на криза. Вашият въпрос удря право в десетката – той трябва да се зададе на управляващите. Държавата е тази, която трябва час по-скоро да създаде един модерен, работещ публичен регистър, който да бъде свързан с адекватна законова уредба: как да се реагира при фалити.
– Нека изясним логиката на един изкуствен фалит, към който прибягват мнозина по време на криза. От какво се спасяват изкуствено фалирали фирми?
– Спасяват се от това да не плащат дължими заплати и осигуровки, а те не са малко. Отлага се или се затруднява плащането на данъци и на други задължения към държавата. “Фалиралият” спасява каквото му е останало – за него и семейството – и изчезва някъде. Но с въпроса ви навлизаме в материята за фалитите по време на криза. Ще ви дам един пример за това как трябва да се действа и инстутиционално, и законодателно. При този пример трябва да се обърнем към Маргарет Тачър, която не ми е любимка. Тя създаде ефективна работеща система, която превърна фалитите от дамоклев меч за бизнеса, от оръдие, което произвежда паника сред хората, в нещо нормално в икономическия оборот. Как става това – фалитът се улеснява и се дава възможност на фалиращия да започне нов бизнес, като държавата го подкрепя. Нека нашите управници да проучат английското законодателство и практика отпреди 15 години – ще им послужи днес. Защото аз твърдя, че България вече е навлязла във фаза на верижни фалити.
– В кои сектори фалитите са най-тежки?
– В строителството. Над 50% от строителните фирми, по мои данни, в момента са прекратили дейността си или са пред фалит. На второ място са фирмите, които работят в добивната промишленост и металургията. Виждам, че има доста затруднения в туризма.
– Кои българи най-много страдат от кризата?
– Най-пострадалата прослойка са самозаетите и т.нар. фамилен бизнес , т.е. микроикономиката. Преди година-две на нея се крепеше 80% от целия икономически оборот на България. Повечето от тези хора са вече в състояние на необявен фалит. Това значи, че са прекратили работата, независимо дали дължат нещо или не на банките и държавата. Спират да обслужват кредити, не плащат здравни и пенсионни осигуровки. За съжаление, държавата и банките не се интересуват какво става в този сектор, а той е гръбнак на българската икономика.
– И… държавата фалира?!
– Една държава фалира само когато е победена и й наложат санкции и репарации. Тогава всичко се облича в официални договори – България е преживявала такива катастрофи. Една държава може да фалира, както стана през 1997 г., когато отвън дойдоха международни финансови и други надзорни институции и ни наложиха усмирителна риза. Днес, ако България не промени политиката си на национално равнище – говоря за начина, по който се мъчим да овладеем кризата, да излезем от нея – ще се самонакажем с фалит! Да не би това, което се случи в Гърция, или преди това в Унгария, Румъния, балтийските държави, да е резултат на някаква международна конспирация? Не – просто идва момент, в които всички спират да плащат, а правителството го намират по бели гащи, т.е. неподготвено да реагира. Това е денят Х-1, преди да се обяви официално фалит. Тогава единственият начин е да търсим спасителни пари отвън, и те ще са на много, много висока цена. Но при обявен фалит ударът върху следващите поколения ще е такъв, че е по-добре да не живеят в България.
– Какво да се прави?!
– Все още имаме времеви и финансов ресурс и пространство за маневриране. Ако премиерът и правителството предприемат радикални хирургически мерки, можем и да избегнем най-лошото. Какво имам предвид? Първо – без всякаква жалост трябва да се освободи този финансов министър. Той имаше всичко, което му беше необходимо, за да се справи, но не успя. Трябва да се актуализира бюджетът до края на годината така, че да бъде с поносим и умерен дефицит /плюс-минус два процента/. Оттам ще дойде и известно финансиране. Задно с това трябва да се разшири политическата база за подкрепа на антикризисните мерки. Т.е. или се прави втори кабинет – като се включат министри от други формации от парламента и извън него, или некомпетентността и спадът в доверието ще се задълбочат. Премиерът Борисов няма как да извади страната от тази небивала криза за 540 дни. Трябва да се партнира с по-широк кръг политически сили…

CV

През последните години проф. Кръстьо Петков е научен ръководител на група млади макроикономисти от Югоизточна Европа и Западните Балкани по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика и алтернативната заетост.Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). Владее английски и руски език. Има над 500 публикации – книги, студии, статии, доклади и др. След 1990 г. повечето от публикациите му са в чужбина.

Едно интервю на Мария Друмева

Агенция БЛИЦ

,