Не по Чехов, а по чехли
Вигенин е отправил и много други обвинения, но точно това е впечатляващо с аналогията по отношение на това какво и кого харесваше българското т.н. обществено мнение от времето на тройната коалиция. Рейтингите тогава неизменно се оглавяваха от артиста Стефан Данаилов в ролята на министър на културата. И за какво беше “показателно” това? Да не би Данаилов да извиси културата през мандата си?
Емблемата на предишното управление беше запазената марка на носталгията, подклаждана от истинското министерство на културата БНТ, което въртеше образа на културния министър в стари соцфилми толкова безсрамно, че никак не беше културно. Културният министър озвучаваше предизборни клипове на БСП и се снимаше в други подобни тъкмо в образи на героя от “На всеки километър” “бате Серго”.
И заедно с бате си ( по партийно- премиерска линия) Серго караше един празен трамвай по надолнището в горичката в квартал Лозенец в София край спирка “Вишнева”. Което не беше точно роля като по Чехов и “Вишнева градина”, а по скоро намирисваше на роля като по чехли, в която се чувстваше като у дома в истинското си амплоа на рекламно лице на позавехналия комунизъм.
И още нещо символизираше грижливо поддържания на върха на тогавашната народна любов образ на Серго: подкрепата на президентския проект “Годината на Русия в България”. Отчитайки се пръв между министрите в кабинета на 14 декември 2008 г. за това, какво е свършил през изминалия период, “майор Деянов” рапортува най-важното: 873 посещения на руски творци, с 280000 техни почитатели в 10 града в рамките на 38 срещи със „знакови” руски фигури.
Днес символът на всичко това Стефан Данаилов е най-изявеният поддръжник на политическия проект на уж деполитизирания президент в червеното семейство. Бившият министър с най-висок рейтинг сега гастролира в старата си роля на симпатягата, който зарибява привърженици с “опасния си чар” в полза на любимия си партиен ръководител.
Тъкмо Данаилов беше сладкодумецът, който на конгреса на БСП през 2000-та година в критичен момент убеди делегатите да подкрепят искания от Първанов рязък обрат на партийната позиция в полза на българското членство в НАТО. Истинската причина за този обрат да се случи, е една от личните тайни на Първанов, която скоро ще бъде разбулена.
Животът е сцена и ние сме артистите, според Шекспир. Но според мен някои артисти играят фалшиво. Когато рецитират заучените реплики не е лошо да си спомнят, че в предишното представление, когато бяха на власт, люто кълнеха всеки български евродепутат, позволил си критики срещу управлението на България. Сега вече смятат, че същото им е позволено. Което също е “показателно”.
Иво Инджев
www.ivo.bg