„Гоце” подкара Бойко към „дръвника”
Но развихрянето на Делбата не означава истинска битка. И двамата протагонисти не са автентични „врагове”. Шушукания и уговорки се редуват с бойни призиви и подобострастни войнствени заклинания.
В същото време Бойко Борисов е силно разколебан – дали да се остави да го подкарат към Дръвника, или да поднесе властта на тепсия на „Гоце”, като си отреже главата „самосиндикално”.
Никого не може да ПРИКЛЮЧИ вече Бойко – след толкова много врътки и договорки. И след признанието, че бил се „разплакал пред царя” да не го оставя главен секретар на Румен Петков. (Какъв „цар”, бе Борисов, ти на република ли си премиер, или си „царски ренегат”?!) Иначе казано – НДСВ да не взема МО, а да иска МВР през лятото на 2005 г.. И Симеон да направи Борисов министър.
Борисов е прав да е гневен на Симеон – той го подлъга да реанимира политически труп. НДСВ бе катастрофирала партия – „жълтите” превърнаха търговията с гласоподаватели през 2005 г. в процедура. И Борисов се провали на вота – употребен, изтерзан и уморен. Но кариерата от пожарникар през бодигард до главен секретар на МВР си има цена – и Борисов чинно я плащаше.
„Гоце” спаси Борисов тогава – „тройната коалиция” бе еманация на политическия цинизъм. И Борисов отново стана Бойко – хората го припознаха за „алтернатива”. „Олигарсите” видяха в него „резервен вариант”. „Външните фактори” го разпознаха като бъдещ носител на основния инструмент на властта – „доверието”.
Българският Батман се превърна в електорална прахосмукачка и пиар „комикс” – как да не го наричат сега „велик смешник” Славчовите сценаристи.
Всъщност не от тези сценаристи трябва да се притеснява Борисов. Картинката, нарисувана от тях, бе очаквана – вечеря с Обама (Той е никой, Борисов – Америка е важна, „факелът на свободата”, „избраният народ” и прочие.) не може да бъде аргумент, че премиерът е по-важен от президента, когато Конституцията е разписала всичко. Както и отъркването на „Гоце” до Путин не го превръща в значим фактор, не го прави непренебрежим „лидер”. Всъщност никак не е лесно да се каже кое точно в прословутото интервю-„право на отговор” на премиера не беше гаф.
Но да твърди Борисов, че може да спре паричните потоци на „банките-майки”, ако те решат да се изтеглят от тукашните си позиции, означава, че или говори неистини, или не е наясно с ресурсите за въздействие на истинските сценаристи. Упованието му в нашенските финансови „оператори” е трогателно наивно – най-смешни сред тях са изживяващите се за влиятелни „масони”. Ако накърни интересите на „модераторите” на глобалните парични потоци, дори на нищожен финансов пазар като нашия, когато някои от тях и без друго са изнервени заради Гърция, Борисов със сигурност ще спре само едни парични потоци – от хазната на ЕС към България. И тогава дори военновременни съкращения на разходи няма да го спасят. Сега поне върви лафът, че все някога ще потекат значими финансови потоци от ЕС към България.
Неувереността на Борисов по темата за финансите е разбираема. Но самочувствието му на добър кадровик и разпоредител на властови позиции – едва ли.
Някои от кадровите решения на Борисов са откровено карикатурни.
Той е отворен за атаки по тази линия и ще инкасира серия от удари.
Борисов има и попадения. Симеон не го направил министър, но той възнаградил Цветан Цветанов за лоялността дори с позицията на вицепремиер и „дясна ръка”. И сега се радвал на рейтинга му. Смешка. Срив при Борисов ще повлече и Цветанов. Достатъчно е само двамата да бъдат видяни в герберска среда – всичко лъсва. Бойко е наясно. И затова не излиза от образ с прословутото „мога да ги приключа, но не е демократично”. Нещата явно са сериозни, щом като Борисов се притеснява за образа си за пред герберите и пласира послания за вътрешнопартийна употреба през широката „публика”.
Всеки може да бъде ПРИКЛЮЧЕН. Бойко Борисов ли не знае това?! Нещо повече – приключването е рутинна процедура, когато става дума за „приятелски огън”.
Борисов отсега да мисли за края на следващата зима – дали и тогава „народът ще остане доволен”?! И да внимава дотогава със селяците „отсреща”, изживяващи се като първи патриции – те ли не знаят кога да „преминат на страната на народа” с тротоарен патос. И за друго да помисли Борисов – дали наглите гербери „по места” (като някои общински съветници във Варна) не разбраха превратно „опичането на акъла”. Защото сред герберните нотабили има всякакви – кадесари, комарджии и комунисти, а когато са и наглеци – това идва в повече. Двойният аршин ражда погнуса и омерзение. И акушира раждането на алтернативни политически проекти. „Гоце” няма никаква вина – Борисов катадневно го помпи с ресурс за влияние.
Дали пък Бойко сам не се е подкарал към Дръвника.
Вместо да се вземе в ръце, за да удостовери с дела думите си, че рано го отписвали?! Сегашната атака срещу него беше заради консолидирането на властовия му ресурс и издърпването на синдикатите и работодателските организации от ръчичките на „Гоце”, получил своята артилерийска медийна подготовка преди отъркването около Путин в Москва.
Любомир Живков