ОТНЕХМЕ… НА ДЕЦАТА СИ ОТНЕХМЕ ДОРИ И РАДОСТТА – ДА СА ДЕЦА.

ДЕТСТВО МОЕ

Събуждам се с това, което няма
и днес да ми се случи въобще –
ванилов крем да ми забърка мама
и да разбие мляко с нишесте,
да падат вън снежинките на двора,
през тях да вихри вятърът метла,
и зимата – прекрасна кикимора,
да зографиса ледните стъкла,
да сгъна пак момчешката пижама
и с глас, по-мек от коледния звън,
да се помоля: – Мамо! Мила мамо,
пусни ме на пързалката навън?
Но вече няма ледени пързалки
и не летят във моя сън шейни –
децата нямат време да са малки
и да играят вън по цели дни,
сега са други радостите техни –
пекат се на компютърни слънца…

Отнехме… На децата си отнехме
дори и радостта – да са деца.

Валери Станков