Думите нямат значение, а дела просто няма

Очевидно, че не знаят откъде да попълнят дупката. Най-лесно и изкусително им изглежда да вдигнат ДДС и да вкарат бързо пари, но в същото време героично се обсъжда нещо като поредни мерки обилно поръсени с думите „Не искаме да вдигаме ДДС!”. Героично.

Истината е, че всъщност Борисов се чуди как хем да вдигне ДДС, хем хората много да го харесат. Това е дилемата. Последно за сега няма да се качва ДДС, има план за още някои харчове, като тези за хеликоптери да се дадат 300 милиона и да се орежат 20% разходи, да видим…

В това време никой не казва защо така дълго обсажданите предишни мерки – 60 на брой, не се въвеждат?

Имаше и още едни мерки от края на миналата година, за които всички съвсем забравиха. И ако народът умилително се терзае пред мъките, с които кабинетът взима решения, то бизнесът и финансистите получиха световъртеж от непоследователните сигнали излъчвани от най-високо ниво.

Никой не знае как да планира работата си, работната сила, инвестициите, съкращенията и цялостното си поведение на пазара. Този ефект по време на икономическа криза е допълнителен проблем за всички.

Заприличва някак на онези времена, в които непрекъснато се пишеха петилетни планове, проекти, постановления и никой не ги изпълняваше, но се рапортуваше гордо, докато хората тънеха в мизерия.

Тогава пак се чудехме на какво да вярваме – на телевизора или на очите си. Въпреки, че тази седмица все пак бе изтървана една реплика – доскорошният външен министър Желева заяви ни повече, ни по-малко, че ГЕРБ се е напълнил с кариеристи. Горката. Точно за това предупреждавах и аз Борисов преди около три години.

Все пак има и разлика от едно време. Тогава за по-голямата част от проблемите ни бе виновен „войнственият империализъм на Запада”. С това се обясняваше всичко – включително градушките.

Сега враговете са вътре в държавата. Към обичайните заподозрени от БСП бяха долепени и синдикатите, Президентът и „Синята коалиция”. Ни в клин, ни в ръкав бе обявен Цветан Цветанов за кандидат президент на ГЕРБ. Никой не разбра какъв проблем от наболелите за страната се решава с този ход? Кой икономически или социален въпрос се решава? Как бе направена „номинацията” без да е минала демократична вътрешнопартийна процедура?
Кой сега ще скърши хатъра на вожда Борисов и ще си позволи друга номинация?

Отговорът е ясен – самият Борисов, защото той често мени посоката на думите си. Искате пример? Погледнете последното похвално изказване за Сергей Станишев и го сравнете с всички ругатни казани по негов адрес в последната една година.

Имаше времена, в които сините бяха партньори, а „Атака” ксенофоби неприемливи за европейските християндемократически ценности. Днес всичко е наопаки. Имаше времена, в които Костов бе Гаргамел, а днес премиерът казва, че имат чудесен диалог (явно „мошеници” се отнася до друга част на „Синята коалиция”).

Но, да оставим хронологията на изказванията. Така няма да стигнем до никъде, защото е очевидно, че думите нямат никакво значение, а дела просто няма. Инак щяхме да виждаме пенсионна, здравна и административна реформа и съкращения на разходи вместо да ни занимават с политически фойерверки. Какво ги интересува този половин милион безработни кой ще е президент в края на другата година? Очевидно няма да празнува именният си ден на Гергьовден.

Нима това е новина?

Мария Капон, председател на ЕНП
http://zonabg.info