КОЛЕДНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА ДОГАН

Очевидно е, че речта му е адресирана не толкова към актива на собствената му партия, колкото към политическата ни Секта.
Тя не бива да се принизява, като в нея се виждат само оценките за еуфоричния напоследък Местан.
Не бива и ненужно да разпалва русофилско/фобските страсти.
Всъщност, речта му е намек за формалното, а много често и дивашко отношение на нашия политически „елит“ към идващото Време.
И ни кара да се замислим, какъв, всъщност, властови капацитет имат нашите управляващи – и имат ли го изобщо.
Това е удар срещу привидната политика, която у нас се прави по инерция – и под индиго от чужди внушения.
Доган се държи предизвикателно с нашите дребни, провинциални политически илюзионисти.
Повечето от тях обаче сякаш са се заклели дори да не произнасят думата „България“.
Сякаш се срамуват от нея.
Доган допуска и една наивност – когато смята, че нашите политикани могат да се освободят от опеката на „блуждаещите клишета“.
Това няма да се случи скоро, понеже самите те са се превърнали в клишета, бледи и сенилни.
И когато приключва посланието си с фразата „Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса“ – това неизбежно ни кара да се сетим за мизерните възможности на политическата ни Секта.
Да го кажа направо: в словото обективното око несъмнено ще открие усилие да се провиди Българската Участ.
И да се предпази тя от лесни изкушения.
Това е основното послание.
Може да не ви харесва, че тъкмо Доган го отправя.
Но кой иначе го прави?
Всичко останало са недодялани сметки, комично ерчене и перчене, целуване на задници, независимо чии са.
И, всъщност, кой мисли за България?
Кой се моли за нея?

Кеворк Кеворкян
https://www.facebook.com/Кеворк-Кеворкян-490656127781163/?ref=ts&fref=ts