ЗА ВТОРИ ПЪТ ДОГАН ОПИТВА ДА СПРЕ ГИБЕЛНАТА ЗА ДЪРЖАВАТА ПОСОКА, В КОЯТО Я ВКАРАХА ДНЕШНИТЕ ПОЛИТИЦИ

– Г-н Георгиев, защо Ахмед Доган излезе на светло след 3 години? Какъв е вашият прочит на тази внезапна поява?

– Най-вероятно му е писнало от глупостите на целия български т.нар. „политически елит“ като цяло и този на ДПС в частност. Честно да си кажа, лично аз очаквах подобно завръщане и се надявам лидерите и партиите в страната да разберат какво им казва. Има и нещо друго – Ахмед Доган винаги е преживявал една дълбока лична тъга, защото обществото някак си му отказа признание за безспорния личен принос за запазване на етническия мир в страната непосредствено след 1989 год. Да, това може да e билo сделка между Държавна сигурност и него, с която са му дадени възможности за бизнес и личен контрол върху определени региони, но в крайна сметка в политиката всичко се плаща – цената е етническият мир. Може ли някой да определи каква е цената на този мир? Защото ако тази сделка не беше сключена, вие представяте ли си какво щеше да стане с България?! Тъкмо България стартира прехода от 1989 г. с наличието на обективна етническа конфликтност, породена от Възродителния процес 1984-1985 г. и от „голямата екскурзия“ от 1989 г. В Югославия нямаше такава предпоставка и усилията бяха съсредоточени в България. Сега за втори път Доган се опитва да спре гибелната за държавата посока, в която я вкараха днешните политици. Дано този път наистина бъде правилно разбран.

– В словото му правят впечатление няколко момента: ЕС е илюзорен субект, САЩ губят световната си хегемония, Русия се възражда в един нов многополюсен свят, а Турция може да предизвика криза в региона. Като капак на всичко Местан беше публично детрониран заради протурската си ориентация. Какво всъщност каза Доган?!

– Доган каза това, което мнозина интелектуалци и в България, и в Европа, и в Русия говорят и пишат отдавна. Първо, че Европейският съюз е все още проект, който не е сигурно, че ще се реализира. Става дума за онова противоречие, което повтарям непрекъснато – че ЕС няма как да се превърне в държавен, наднационален субект, тъй като европейските нации са ситуирани по начин, твърде различен от този на американската нация.

С други думи – от една страна ЕС се опитва да се полага като единен държавен субект, но по същество исторически, традиционно и цивилизационно тази субектност е невъзможна. Второ, светът вече не е еднополюсен и САЩ не са световният хегемон, с когото всички трябва да се съобразяват – появиха се световни играчи като Русия и Китай, които са естествена бариера пред претенциите на САЩ за глобален и единствен лидер. Трето, неоимперските амбиции на тандема Ердоган-Давутоглу заплашват не само кемалистката светска същност на Турция, те заплашват и самите им западни съюзници в лицето на НАТО и страните от ЕС.
За мен е показателно, че преди няколко дни живеещият в САЩ най-голям опонент на Ердоган – Фетулах Гюлен, излезе публично с една фундаментална статия във в-к „Монд“ относно необходимата роля на мюсюлманите и исляма в борбата срещу варварщината на „Ислямска държава“. Това е знак, че американците го изкарват на светло, тъй като Ердоган започва да става непредсказуем и да пречи реално на западната цивилизация. В случая Ахмед Доган надскача измеренията на един местен или балкански политик, превръщайки се в политик от световен мащаб. Така става лесно обясним шамарът, който той удари на Лютви Местан.

– Доган използва израза „пушечно месо“, визирайки евентуален конфликт между Турция и Русия, като дори изказа предположение, че ние, българите, можем да бъдем жертвани. Вашият коментар?

– Никога не съм се съмнявал в русофилските настроения на Доган, да не казвам, че при него те са подчинени всъщност на българския национален интерес. В този смисъл настояването му да бъдат възстановени отношенията на България с Русия е повече от естествено и си мисля, че много българи споделят такава теза.

Разбира се, това е опасение, че може да има военен конфликт между Русия и Турция, което прави повече от естествена загрижеността за България. Но тандемът Ердоган-Давутоглу е в голяма степен достатъчно страхлив, за да се опитва да играе такава игра. Всъщност този модел е само рекетьорски, подобно на модела на Борисов, и няма никакво политическо бъдеще.

– И накрая – чували ли сте български държавник в последните години да говори на политически език? Питам ви, защото независимо какви са истинските цели на нарушаването на мълчанието от страна на Ахмед Доган, направи впечатление, че те бяха произнесени на език, отдавна забравен в българското политическо пространство.

– Сигурен съм, че истинските цели на речта на Ахмед Доган са пред очите ни, в думите – да бъде предотвратена пагубната за държавата политика на днешните партийни и държавни босове, да бъде преосмислено бъдещето на България, но не до следващите избори, а за десетки години напред. И то бъдеще, съобразено с новите геополитически реалности, които трябва да бъдат осмислени и после операционализирани в конкретни действия. В този смисъл е повече от очевидно, че анализите на Ахмед Доган са твърде различни от кръчмарските бръщолевения на сегашните твърде глупави политици. Вижте как говори Доган и го сравнете Бойко Борисов, който даже за втори път е министър-председател на държавата. Определено може да се каже, че словото на Ахмед Доган липсваше в тази сива и твърде посредствена среда на политическо и медийно присъствие на едни твърде елементарни хора.

http://www.memoriabg.com