Сексапилът ражда звезди, не политици
Министър Цветан Цветанов печели симпатии, а изследване на МБМД дори го постави начело на рейтингите. Подранилата кандидатура на Цветанов за президент също фокусира вниманието върху шефа на МВР. Сайтът “Всеки ден” препита народни представители и обобщи: “Всички (депутатки от ГЕРБ) обичат Цветанов.” По повод растящата народна любов и симпатиите на дамите към вътрешния министър “Труд” се обърна към пиар специалиста Арман Бабикян с два въпроса: кои са важните качества на политика и каква е ролята на сексапила за оценката на публиката?
Сексапилът безспорно играе роля в привличане на избиратели, но не толкова голяма, колкото му се отдава. Иначе конкурсите за красота в България щяха да се превръщат в предизборни шоупрограми, дефилиращите на модните подиуми, популярните футболисти или фолкпевици щяха да се оказват сред най-предпочитаните политици. Слава Богу, не е така. Сексапилът може да помогне, но малко. Свидетели сме, че в историята не особено секси хора като Чърчил, Сталин и Рузвелтса играли решителна роля в развитието на човечеството. Маргарет Тачър в края на краищата е наречена Желязната лейди, а не
Сексапилната лейди…
Жената до Хитлер – Ева Браун, е излъчвала неотразим сексапил по времето на Третия райх. Но и този пример показва, че голото наличие на някакъв вид привлекателност не оказва влияние върху хода на политическите събития. Само по себе си харесването ражда звезди, но не ражда политици. За един политик е важно да бъде упорит, интелигентен и с чувство за хумор, в противен случай трудно ще понесе професията си. Хората очакват от политиците да им свършат работа, а не просто да се появяват пред камерите. Този, който под формата на политика се е заел с мениджмънта на обществените интереси, трябва да има воля и решителност да управлява три неща: хора, време и пари. Ако не знае как да разпределя задачите, какво да прави с бюджета и кога, той е непотребен като политик.
Но и да не си кривим душата, привлекателността приковава вниманието на масовата публика. Когато е налице, сексапилът се използва от политиците. Като външен министър Надежда Нейнски имаше едно оръжие в повече, има го и сега като евродепутат. Тя знае как да предразположи хората, с които работи и разговаря. Нейнски не е единственият добър пример на родна почва.
Списъкът може да бъде продължен с обаятелни дами като Гергана Паси, Меглена Кунева, Антония Първанова и др. Те не разчитат единствено на хубост. Но няма как, тя им дава предимство.
Половинките на политиците играят също толкова съществена роля, колкото и секси излъчването на кандидата. На току-що приключилите избори във Великобритания тримата основни конкуренти ходеха с жените си по време на кампанията и те бяха не по-малко обсъждани от самите претенденти. У нас все още не се отдава заслуженото внимание на спътниците (спътничките) в живота. Нашите политици или са самотници, тичащи в някакви коловози, или изявите на половинките им вдъхновяват филми, подобни на “Мисия Лондон”.
За употребата на сексапила в политическия пиар има и добри, и лоши примери. Някъде той е непело добавен, другаде стои на място. Ако Никола Саркози се разхожда по ул. “Солунска”, едва ли бихте му обърнали внимание като мъж. Но той добави към себе си сексапил чрез Карла Бруни. Рекламистът и световно признат пиар специалист Жак Сегела направи чудо, за да сложи до Саркози дългокраката манекенка. По този начин бе компенсиран сериозен наполеонов комплекс, който можеше да се развихри като атака срещу бившия вътрешен министър Саркози.
Борис Елцин даде лош пример за самоцелен гъдел. През 1996 г. в кампанията си обикали цялата страна с девойки по къси червени полички. А самият той правеше неразумни чупки в кръста в опит да развесели масовата публика.
Сексапилът се появява и през властта. Силата й поражда привличане, след като е спечелено доверието. Примерите са още в монархията, но правилото важи и в съвременния свят. При Цветан Цветанов се получи именно този ефект.
Сегашният вътрешен министър не беше водещата фигура по времето, когато ГЕРБ набираше популярност. Харизмата стоеше като ореол над главата на Бойко Борисов. Борисов се снимаше във всякакви пози, за да привлече максимално количество фенове: как лови риба, как стоически се движи със счупен крак, как се набира на висилка. Той държеше да подчертае мощта и силата си. Елементарно е твърдението, че всеки мъж, който е достатъчно голям и мускулест, респектира и привлича. Но е вярно. При Борисов мускулите не бяха решаващият белег, който печели изборите. Но те бяха подчертавани. На досегашните вотове Борисов привличаше повече жени, отколкото мъже. И днес във фризьорските салони можем да видим плакатите с Бойко Борисов.
При Цветанов се получи обратното,той беше скучноват и не особено харизматичен. Сега Борисов не полага вече особени усилия и се опиянява от достатъчната слава и харизмата, която смята, че природно му е дадена и няма нужда да се полива като цвете. Докато вътрешният министър инвестира сили, за да изглежда по-добре и по-приветлив. Сутрин тича в парка – припомня на публиката, че е бил лекоатлет, знае какво е дълго разстояние и кога да премине от равно бягане към спринт. Цветанов се харесва все повече, защото прибра тази силовост при себе си, иззе я от Борисов. Борисов беше силовакът, когато беше главен секретар на МВР. Цветанов внимателно е гледал как неговият началник печели популярност. Никой не помнеше името на вътрешния министър Георги Петканов, всички знаеха кой е главният секретар. Бъдещето ще покаже дали съдбата на Борисов няма да повтори тази на Петканов.
Арман Бабикян
В. Труд