Обречената европейска переспектива
Защото държавите-отличници не са на опашката по конкурентноспособност на своите икономики. Нито населението им е сред най-бедните и най-застаряващите нации. Е, вярно сред „отличниците” сме по смъртност. Но някои биха видели в тази тенденция и добрата й страна-спестяват се пари от пенсионния фонд, в който не знаем какво има и докъде ще стигне.
От всяка криза човек има какво да научи. Стига да иска. Изисква се минимално усилие и също толкова интелектуален потенциал, за да се направи простото сравнение между хала на гърците и нашият. Да, Гърция е в дълбока криза, толкова дълбока, че има опасност да завлече цялата еврозона. Затова ЕС няма да остави гърците да се удавят, нито ще чака да се хванат за косите и да се спасяват сами. И помощта за тях няма да бъде сламка, а сал. С който гърците ще изплуват на спасителния бряг.
Кризата в Гърция е ясна, ясни са и нейните параметри, макар все още да са непредвидими последиците от нея. По-интересна е реакцията на хората, които излизат на улиците да бранят правата си. Никой грък не иска да се лиши нито от 13-та и 14 си заплата, нито от Великденските и Коледните си бонуси, нито иска да работи по-дълго за пенсия. Затова протестите в Атина и в други големи градове ще се увеличават като лавина. Дано останат само там, защото ако се преместят пак към границата, отново ще им сърбаме горещата попара на съседите. В скоба трябва да се каже, че блокадата през зимата, от която България загуби милиони, бе с мълчаливата подкрепа на гръцките власти, нещо повече те разчитаха на фермерите като на свой преден фронт в битката за съюзници и европейски помощи.
Гърците имат пет-шест пъти по-високи минимални заплати и пенсии от нашите, а цените им са едва два пъти по-високи, т.е. става дума за несравними стандарти на живот на една голяма група от населението в двете съседни държави. Това, което гърците отказват да изтърпят няколко години, ние търпим десетки. Търпим и сме съгласни да понесем още. И още. Може би, защото това е духовната задача на българите (според някои наши Учители) – да се научим на търпение!
А може би, защото още не сме се научили да бъдем граждани. Защото гражданите знаят правата си. И не се отказват от тях. Гражданските общества не биха допуснали съществуването на олигархична клика, която плаща, за да възпроизвежда необходимата й политическа класа. Обществата със силно развит граждански импулс са солидарни. Техният морал не би приел стотици хиляди българи в нетрудоспособна възраст да живеят с по 60-70 евро на месец при жизнен минимум от поне 200. Общества, изповядващи (но не лицемерно и само по празници) християнските ценности и морал биха въстанали срещу подобен държавен геноцид. Това на нашите географски ширини не може да се случи. Поне все още.
Подобен тип държавна политика дискриминира и маргинализира огромни групи от хора и нарушава Хартата на основните права в ЕС. А а обществената търпимост към нея и липсата на адекватна гражданска реакция ни дискредитира като европейска държава и нация. И обрича перспективата ни задълго. Още повече надеждата да се наредим наистина сред отличниците в ЕС.
Венелина Попова