ЗА ПРЕМИЕРСКАТА ТОРБА С КАРТОФИ
„Бойко ви качи като торба с картофи, къде ли не ви влачи, къде ли не ви хрантути? И вие ще му казвате, че той върви по пътя на Орешарски! Това е политическа лудница, на която трябва да бъде сложен край”. Ето това чухме снощи от бившия конституционен съдия и бивш син политик Георги Марков.
Чудя се дали да го поздравя за първите три минути, когато много точно, като юрист от кариерата, посочи начина на решаване на проблема „съдебна система“ – държавното обвинение – в държавната машина, или казано по народному – ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА!
Или да се замисля над видимите превратности на Марков – дефинира точно проблема, но за реализация и прилагане, аршинът е друг – там трябва да са само „нашите“ хора, онези в парламента, онези които не знаят дори какво гласуват, онези, които ще гарантират „нашата“ промяна. И това е така, защото Марков забрави, че е бил съдия, забрави, че и тогава имаше мнение по глобалните въпроси на съдебната система. Странно е защо сега счита, че съдиите трябва да говорят само с актовете си. Ами и за нас, простичките от юридическа гледна точка хора, е ясно, че съдиите са онези, които имат най-пълен и в някаква степен най-точен поглед върху проблемите, и за нас е ясно, че съдиите ще посочат на политиците как и къде да променят, да доградят… Така, че както му се зарадвах, че праща прокуратурата в управлението, където и е мястото, така след това видях, че освен искането за подчинена прокуратура /да се надяваме и отговорна за действията си/ искаме и неми съдии.
Защото това, за което говори Лозан Панов и това, за което го подкрепят стотици съдии, не се решава със съдебен акт. Просто такова дело няма. Това се решава в парламента, но само с професионално мнение, това се решава с ползване на казаното на форуми на съдебната система, с казаното и написано по време на дискусии на юридическата общност. И няма защо да да ги наричаме политици и така да се оправдават реалните домогвания до контрол над съдебната система.
ИЛИ ДА ГО ПРИЕМА КАТО ПОРЕДНОТО УНИЖЕНИЕ, на което сме подложени от името на Борисов. Декларирайки, че е приятел и върл пропангадатор на ГЕРБ, Марков забрави че е юрист и с познатия ни до болка политически патос ни показа, че сме част от торбата с картофи.
Питам се какво ли ще стане, когато Борисов се прегъне под тежестта на влачената торба и тя се скъса.
Любо КОЛЬОВСКИ