Как да се поправи двойка по икономика

Тревожно е обаче, че актуализацията на бюджета минава през хаотично нахвърляни антикризисни мерки. ГЕРБ, СДС и ДСБ се надпреварват кой по-най-антикризисна мярка ще предложи. Свещена глупост ! – както би казал поетът. Отново грешно мислене, сбъркан подход и философия. България не се нуждае от антикризисна програма.

Основната антикризисна мярка беше взета преди 13 години – през февруари 1997 г., когато се въведе валутен борд. Той зададе онези ограничения, които днес страни като Гърция и Ирландия, си налагат. Рестрикции, които ние продължаваме да спазваме и днес. Затова имаме относително нисък бюджетен дефицит и ниско ниво на външния дълг към БВП.

На България не й трябва антикризисна програма. Трябва й програма за икономически растеж. И това нека си го напишат на челата управляващите ни икономисти: Дянков, Костов и Мартин Димитров.

Има четири основни стълба, на които трябва да легне тази програма:
Земеделие
Икономика
Инфраструктура
Общини

Земеделието, защото, освен че е предимство на България пред останалите европейски страни, осигурява храната ни. При липсата на други природни ресурси то е основен местен суровинен източник за икономиката. Трябва да бъде увеличена българската компонента на земеделската субсидия, тя трябва да бъде изтеглена и дадена на стопаните още това лято – веднага след описването на земите.

Държавата дължи компенсация на земеделските производители за данъка, който ще плащат върху субсидията. И поради немарливостта на предишното правителство да я нотифицира пред Еврокомисията и заради ленивостта на сегашния кабинет да потърси изход веднага след като дойде на власт.

Икономическият растеж е измерител за развитието на всяка държава и за стандарта на живот в нея. Преходът създаде условия за изграждането на средна класа в България. Голяма част от нея са хора, които правят дребен и среден бизнес. Но той все още не е конкурентоспособен в Европа. Този бизнес има нужда от помощ. Тя може да дойде с оперативните програми, най-вече “Конкурентоспособност”, с техники за гарантиране на кредити като целеви гаранционни фондове и програмата “Джереми”.

Изпълнението на инфраструктурни проекти е трудоемко. Отварят се работни места, създава се БВП, подобряват се условията на живот. За България работата по такива проекти трябва да е изключително агресивна в цялата страна, за да се компенсира спадът на търсенето на строителни услуги, предизвикан от кризата с недвижими имоти. Трябва да използваме натрупания в бранша потенциал – техника и хора.

Общините се грижат за нашето ежедневие. Но на тях трябва да гледаме и като на предприемачи, създаващи БВП. Поддържането и развитието на местната инфраструктура е изключително важно, ако искаме да постигнем стандарта на средния европеец. Общините трябва да бъдат мощно финансирани за капиталните им вложения и подкрепяни в усвояването на европейските средства.

Огромна глупост е финансирането им на 90 или на 80%. И ако това се прави в името на някакви бюджетни цели, финансирането трябва да бъде изтеглено в началото на годината, за да се използва строителният сезон.

Източниците на финансиране на такава програма в рамките на бюджета са два: заем в рамките на милиард, милиард и половина и бързо усвояване на европейските фондове.

Нека да се направи например облигационен заем. Той може да мобилизира и вътрешен банков ресурс. Ако средствата бъдат усвоявани правилно, те ще положат основата на ръст на БВП. Няма нищо страшно, че утре децата ти ще дължат 5 лв., ако по това време вече вземат по 50.

Темата за европейските фондове вече е брадата. Кабинетът “Станишев” усвояваше средно по 200 млн. евро на година. Сега за близо година имаме усвоени около 150 млн. без директната земеделска субсидия. Темповете са по-бавни дори и от тези при Станишев, а програмите са задръстени. Парите ги има, а ние не ги вземаме. И както винаги причините са от световната криза до лошото време. “Не е лошо времето, времената са лоши”, е казал друг поет.

Не подценявам здравеопазването и образованието, науката и културата. Но ако осигурим икономически растеж дори при запазване на сегашния процент от БВП, то абсолютната стойност на финансирането им ще се покачи.

Има някои основни принципи, които е добре да се имат предвид при актуализацията на бюджета:

– В България няма финансова криза, но има икономическа.

– Силна икономика и развито земеделие ще ни вкарат в еврозоната, а не фискални мерки.

– Не всяко увеличение на данъците води до ръст на приходите в бюджета.

– Реформа не означава да уволниш някого или да премахнеш структура, а да осмислиш как по-ефективно те да заработят в името на обществения интерес.

– Увеличаването на доходите но хората, особено на пенсиите, води до увеличаване на вътрешното потребление и стимулира икономиката.

– Не говори това, което не разбираш, и не прави това, което не можеш.

Пролет е. Време за естествено успокоение. В икономиката, защото намаляват енергийните разходи. В селското стопанство – защото природата започва да ражда. В душата на човека – заради светлината и зеленината. Ставаме по-добри.

Всички, които приеха бюджет 2010, сами си писаха двойка по икономика. Сега ще се явят на поправителен изпит. Да им пожелаем успех.

Стефан Софиянски
в. Труд