Цветан Цветанов да (не) очаква „цветя и рози” във Варна
Цветанов вече влезе в роля. Надгражда и черти от другия „образ” – президентския. Малко по-трудно му е с „класиката” – да играят „доброто и лошото ченге” с Борисов. Веднага пример – за пред кмета на Варна Борисов е избрал ролята на „доброто” ченге.
Вчера пресаташето на ОДП-Варна, Калинка Пенчева, се изненада остро, че вече сме били писали за предстоящата визита на Цветанов в морската столица. Споменавам това заради нейни тежки грехове към наше смирение. Нейсе, всички МЪРШИ, които такива като нея защитаваха през март 2008, да речем, са в Канализацията. От тази прогноза да се впечатлява Калинка и от обажданията си до мен, когато са елиминирали някого, а тя е трябвало да редне нещичко в „Черно море”, да кажем. Не от инфото ни от обкръжението на Бойко и Цветанов…За чест на Калинка трябва да кажа, че призна грешката си и отчете правотата ни…
Примерът с Калинка е само илюстрация – пресаташетата на властта са винаги еуфорични, когато работите на босовете им вървят гладко. Верни са на такива като Веселин Петров. После са още по-лоялни на Димитър Димитров. Но когато обстановката се усложни и нещата на шефовете им тръгнат надолу – тогава е друго. Това едва ли трябва да забравя Цветанов. А покрай него и комисар Димитров. Специално за Борисов ще изброим „положителните примери” по линия на смиреността и реализма в ОДП-Варна – Митко Димитров и Краси Добрев.
Но Цветанов има и други ангажименти за Варна – нищо че босът му вече е формален лидер на ГЕРБ. Тук партийни водачи на герберите са на гребена на вълната – овладяват властовите позиции като подпийнал плувец шамандури. Една след друга. Една след друга. И? Какво следва?
Най-малкото обвинение ще бъде – „шуробаджанащина”. Защото постигането на абсолютната власт, знайно е, развращава абсолютно. Няма лошо Борисов и Цветанов да подредят в линия всички властови капии. Кофти е едно – И нефелни кадри изплуваха от кадровата банка на ГЕРБ. Техният напън е ясен – като в онази култова реклама: „ИСКАМ ВСИЧКО!”.
Засега в най-рискова ситуация е областният управител Данчо Симеонов. И като божество да гледа Бойко Борисов, когато и двамата греят до посланика на САЩ, все тая. Той твърде рано бе вкаран в профила на бъдещ кандидат на ГЕРБ за кмет на Варна. Тъй както повече от година преди да стане областен писахме, че той ще е човекът на герберите за тази позиция, отново първи и още преди „ЧНГ” реднахме, че го гласят за кмет. Няма лошо. Но любопитни варненци гледкат с овладяна снизходителност какви коли спират пред Областна, чии роднини са овладели „цитаделата” на ГЕРБ в града. Броят им сладоледите, не пропускат и разходките им до „Аквариума”, където има доста интересни екземпляри, но не и истински „медузи”.
Когато фактите, данните и обстоятелствата около „силните на деня” не излизат в контролираните медии, генерират слухове, пораждат клюки, давят се в талазите на градската мълва.
Павел Димитров и преди е изпадал в критични ситуации. Оцелявал е. С опита на бивш топследовател той запазваше хладнокръвие, контролираше „режимното” си поведение, но и предлагаше в менюто за пърхащите репортерки и добре дозирана откровеност – „Една година висяхме…”, когато описваше позициите на местните водачи пред Бойко след взривяването на Асен Николов на 4 август 2006 г., фиксиран при откриването на офиса на герберите на „Раковски”.
Владееше се и при обстоятелствата около 1 и 2 ноември 2008 г., когато въпреки инцидента със сина му Радослав по време на лов, трябваше да посреща един изнервен от врътките на Алексей и Сергей неформален партиен лидер. (На 3 ноември Бойко вкара знакова реплика в Пловдив – „За да ме спрат, трябва да ме убият.” – толкова за изнервеността му тогава и съзряната книжка на Потапов (Алексей) в „Шведския”. Пиша това за Павел, тъй като сега той е в много по-тежко положение. Все повече варненци са вперили в него остър взор.
И гледат как някои местни гербери КОНСУМИРАТ властта.
И как тълкуват думите на Бойко Борисов за „опичането на акъла”. Орлин Симеонов насочи думичките към кмета. И с това вкара в умишление друг кадър на Павел Димитров и Цветан Цветанов – Николай Апостолов. Смирен досега човек като него скоро ще бъде поставен в засукана ситуация. Той ще трябва да отговори на вътрешнопартийните очаквания за овладяване на нови властови позиции чрез инструментите на Съвета.
Но в същото време ще бъде сравняван как „стои” до кмета. Цветан Цветанов тутакси трябва да смири такива като Орлин Симеонов, защото „лобирането” за някой като Ангел Донев, да речем, отвежда до знакови фигури като Калю Донев, а той пък вчера грееше край Георги Първанов. Такива неща, Цветанов.
Употребата на властта има свой „бог” – мярата. Някои гербери във Варна вече са далеч отвъд всички „мерки и теглилки”. И това тепърва ще създава проблеми на Цветанов, който сега е в ролята на „неформален лидер” на ГЕРБ. Вчерашното му изявление за кмета на Горна Оряховица илюстрира добре това позициониране.
ГЕРБ превземат нови властови позиции във Варна. Имат областен. Вече и шеф на Съвета. Ще подкарат комисиите. Ще играйкат с някои замове. Ще юркат други. Ще искат свой кмет. Ще стъпват все по-различно. Но е добре да помнят отчетливо – самозабравянето на властниците винаги ги загробва – сигурно е само вечното ни жилище. А на място злачно и покойно нерядко има „цветя и рози” – втора употреба.
Политическите гробища на Варна са претъпкани от „силни на деня” в прежни времена. Клепалото на критичните размишления бие, защото добротворната ни памет помни как Цветан Цветанов дойде смирен във Варна, след като беше разбил в предизборен диспут във Велико Търново не кой да е, а доказан професионалист като проф. Андрей Пантев. Беше впечатляващо. Но трудното за него тогава предстоеше. Вече нагази в него. Но най-тежкото, разбира се, е пред Цветанов.
Затова е добре да помни ясно как изглеждаха край него някои герберни първенци тогава и как се държат сега. Блаженото ни безразличие към властовото им дуене ги нерви, но не можем да им помогнем. Това е положението – властовите калинки сънуват само „цветя и рози”, докато не ги размаже Реалността: властта е временно поемане на отговорност.
Любомир Живков
www.versia.bg