Приказка с очакван край
Едно от тях бе, че сме най-добре в Европа. Това гордо и невярно твърдение изрече многоуважаемият Борисов на фона на цифрите от Националния статистически институт, сочещи драматичния спад в оборотите на фирмите.
Доверието в Премиера е толкова високо, че сигурно голяма част от доверчивите граждани вече скърбят за тежкото социално битие на трудещите се в Германия, Австрия, Италия и Швеция взети заедно.
В същото русло протече и намекът, че журналистите са лекомислени, а шоуто на Слави може да бъде спряно, но едната демокрация създава неудобства. Става дума за същите онези журналисти, които създадоха и надуха популярността на Борисов и го превърнаха в определящ фактор за страната.
Тук вече всички наистина повярваха. Не за друго, а защото вече се е случвало. Всички помним и резултата от това запушване на уста… И нека сме наясно. Тук не става дума дали някой харесва това, което се говори в предаването на Слави, а за правото му да говори. Оставям за размисъл дали от лекомислие журналистите толкова години помпаха имиджа на Бойко Борисов или просто са били лъгани.
Странно се чувства човек, когато 20 години по-късно отново се налага да се бори за свобода на словото и за фундаментални ценности на демокрацията като разделение на властите. Защото на всички е ясно, какво ще се случи, когато изпълнителната власт започне да назначава съдии.
Практиката в Европейския съюз и САЩ показва, че борбата с корупцията и престъпността върви успешно и без създаване на тричленки и погазване на демокрацията. Редно е всички да бъдат много внимателни в опазването на тези свободи, защото стотици и хиляди хора след 9 септември платиха с живота си за тях, а през последните 20-25 години отдадоха усилията и съдбите си, за да може България да изглежда по-цивилизована, а хората й по-свободни.
И ако някой е бил зает с опазването на селскостопанската реколта по време на Възродителния процес или с грижа за препитанието си като охранител, а след това заради една кадрова грешка на Симеон Сакскобургготски не се оказа вътрешен министър в Тройната коалиция, то други са се борили за тези ценности със зъби и нокти и успяха да се преборят. Затова днес са им толкова мили.
Като говорим за демокрация не мога да пропусна изказването, че всички са врагове на ГЕРБ. Всички, които не са със или във ГЕРБ. Ето на, дойдохме си на ръководната роля на Партията с главно П. Който не е с нас, е против нас. Чудя се за какво са му на Борисов толкова много врагове.
От къде тази стръв? И си дадох сметка, че отговорът е много прост.
Враговете са нужни за оправдание. Когато някоя реформа не се случва или икономиката пропада все ще се намери някои враг за оправдание. А Цветанов ще се бори с тях с всички средства…
През това време ректорът на Алма Матер в прав текст каза, че са опрели дъното. На същото мнение са и колегите му от другите ВУЗ-ове. Министър Игнатов пък се е заел да закрие БАН и както за зла участ предвидих на страниците на този вестник да прибере имотите на Академията под вещото око на държавата. Ще припомня, че една реформа в БАН вече тече в момента, но както всичко, което прави този кабинет явно решението е било предпоследно.
Очевидно е, че все повече власт се концентрира в полицията, а академичната общност и учените ще мизерстват. Нищо, че сме с отчайваща конкурентноспособност и, че броят на студентите ни намалява драстично. Накрая може да остане само училището в Симеоново. Не знам защо, но всичко ми прилича на позабравена болшевишка приказка с очакван край.
Мария Капон, председател на ЕНП
http://zonabg.info