Темида построи комунизма
Как се става жител на Приморско за 11 дни? И то не прост жител, а крайно нуждаещ се – ето на това учи комунизмът, който са си построили част от хората в съдебната система. И не просто за себе си – а за своите деца. Преди време имаше такъв роман – "Синът на полка", В. Катаев. Днес трябва да се напише сага – "Децата на Системата". Автор – Висшият съдебен съвет.
Деница, дъщеря на съдия Урумов, е живяла само 11 дни в Приморско – колкото да се разбере, че няма къде да живее. И понеже няма къде да живее, си купува от общината половин декар на морето за 3,90 лева на квадратен метър. Трябва да се помага на младите и бездомните и крайно нуждаещите се. Сякаш в Приморско няма циганска махала.
Затова пък България влиза
в рекордите на социалния Гинес ако някой реши да пише такъв – крайно нуждаещите се за жилище утре ще имат хотел.
Помните ли връзките и връзкарите по време на социализма? Помните ли партийните другари, които всички уважаваха и ценяха, топлата дружеска атмосфера на партийните банкети и срещи след събрания? Първите, вторите и третите държавни ръководители и техните деца? Не ги помните вече и няма нужда. Те са пак там – богоизбраните. Банкетът е същият. Законът е на тяхна страна, защото те пишат закона.
Ако обжалвате нещо по техните действия, делото ще премине пак през техните ръце и те ще останат чисти и светли като нарисувани на комунистически плакат.
Тарикатите на един народ. Деничка, Петьо, Ванчето, госпожа Елка, Анчето – децата на властта, децата на хората, на които се надяваме да раздават правосъдие. Те първо на себе си раздадоха. На дечицата си, милите. Добри деца са, учат се от родителите си и макар че трудно живеят, накрая ще победят заедно с победилия капитализъм, който си е чист развит социализъм.
А кметът на Приморско, чичо Димитър, трябва да каже просто – ако отиде един млад циганин с хубавата си жена в кабинета му и си подаде документите за крайно нуждаещ се, дали ще получи парцел на брега на морето? Чичо Димитре, дай и на нас, от сърце, пък к’вото дадеш.
Няма добрият циганин да получи нищо, защото не знае великия номер на системата – имаш информация, пишеш законите, държиш съдебната власт, договаряш се с местния феодал и правиш на децата си къщи на морето. И хотели. Каквото решиш.
Преди време писах за Синовете на Великата Клечка. Съдиите, чиито деца са врътнали законна далавера с имоти на морето, искат да бъдат уважавани. Те носят тогите си с достолепието, с което партийните секретари носеха късите си вратовръзки и каскети. Но носят и под тогите си мръсното бельо на една неотмила се епоха. Какъв съдия си ти, когато правиш такива елементарни далавери?
И на какво разчиташ – на уважението по принцип, което ти дължи обществото? Знае се на какво разчитат съдиите, които имат привилегиите на партийци от едно време. Разчитат на съдебната система, която няма да им бръкне в окото.
Саморазследващи се от всички съдилища, съединявайте се!
Мартин Карбовски
www.sex.hapcheto.com