Как една малка банка сложи в джоба си конкуренти, енергетика и оръжейните заводи

Най-сетне разбрахме – вече официално, къде лежи скъпоценният ресурс – свободните пари на най-големите държавни предприятия. Министерството на финансите потвърди "тайната", че има очебийна и смущаваща концентрация на средствата. Но остава загадка как сравнително малка КТБ (Корпоративна търговска банка) се оказа траен фаворит на държавните колоси, като засенчи другите 29 сериозни играчи, действащи в България.

Според справката, предоставена от финансовия министър Симеон Дянков, КТБ държи 48% от парите на 18-те най-големи държавни предприятия, или 408 млн. от общо 856 млн. лева. Следващите в топ 3 имат далеч по-скромни дялове – СИБанк е с 9%, а ЦКБ – със 7%. На неголеми дистанции след тях са Инвестбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК и др.

Цветан Василев, крупен акционер и шеф на надзора на КТБ, твърди, че неговата банка винаги се е явявала на конкурси и че е съблазнила държавните титани с високи лихви. Пред в. "Пари" той издава, че доходът по депозитите бил между 5.5% и 7.5%. Но ако е така,

защо неговата банка не е любима и на други групи спестители?

В ранглистата на трезорите, предпочитани от министерствата например, водят Уникредит Булбанк, Банка ДСК и държавната Българска банка за развитие. Прави впечатление също, че КТБ не е пожънала особени успехи сред частните компании. Като цяло делът й на депозитния пазар е скромен.

Василев твърди, че банката е и важен кредитор на държавните фирми и партньор на техни доставчици и клиенти. Това също е интересна територия за проучване и анализ – защо именно малката КТБ се е превърнала в крупен заемодател на националната енергетика и на остатъците от военнопромишления ни комплекс. "Не е е тайна, че Корпоративна банка обслужва основно бизнеса със специална продукция. Това са всички военни заводи. Повечето от тях работят на 100% с КТБ" – това също са думи на Цветан Василев.

Въобще

темата за движението на парите на държавните фирми и за обслужващите банки си остава колкото деликатна, толкова и мътна и необятна

"Въпросът се преекспонира", отсече от името на Инвестбанк Петя Славова. Банкерката е категорична, че "къде се държат парите на предприятията, е проблем и отговорност на техните ръководители". Същото казва и министърът на икономиката Трайчо Трайков. Но къде са гаранциите, че ръководителите взимат правилните решения, и какво следва, ако те не са защитили добре публичния интерес? Може би от правилата, които е наложила държавата на подопечните си фирми? Не съвсем.

От справката, подготвена от МФ, се разбира, че има някакви правила, но и че във всеки отрасъл действат различни по обхват и строгост системи за обвързване с обслужващи банки. От министерството на Трайков например твърдят, че за държавните фирми от промишлеността и енергетиката има спуснати критерии, че се събират поне 4 оферти и че конкурсът е задължителен. В транспорта пък имало практика министърът формално да одобрява вече протоколирания от шефовете на държавното дружество избор на банка. Но подопечното на военното ведомство "Терем" АД няма правила и критерии – селекцията се основавала на кредитните рейтинги.

Това разностилие нито е здравословно, нито е случайно

Както знаем, риба се лови най-добре в мътна вода.

Справката на МФ разкрива също, че прекалено голяма част от парите на държавните компании са складирани в разплащателни сметки, вместо да трупат лихви по депозити. Разликата в доходността е огромна. Остава загадка защо стотици милиони стоят по разплащателни сметки срещу символичен процент, а не са например на едномесечни депозити. Това говори за лошо планиране на приходите и разходите на държавните компании. Или за нещо друго…

Преди месеци банкер, пожелал да остане неназован, коментира, че банките плащат добри комисиони за привличане на евтин ресурс. И че не случайно държавните фирми държат огромни пари по разплащателни сметки в избрани банки. И че това е извор на много голямо напрежение и в банковия сектор, където конкуренцията е жестока.

Това косвено се потвърди и вчера. От СИБанк намекнаха, че може да са станали жертва на манипулация – в рамките само на 1 месец държавната "Булгаргаз" внесла едни 50 милиона, а после изненадващо, безпричинно и без обяснения ги изтеглила. А това изкривило резултатите и така банката се озовала сред фаворити на големите държавни дружества. От СИБанк също призоваха за прозрачност при избора на обслужващи държавата банки и при движението на парите по сметките на държавните компании.

Очевидно от липсата на правила и прозрачност се вълнуват мнозина. Но не и този, който може да въведе ред – самата държава. Преди месеци именно министърът на финансите Симеон Дянков повдигна темата – в тв предаване обяви, че 3-4 неслучайни банки са засмукали огромната част от парите на държавите предприятия. Още тогава той очевидно е разполагал с точна информация за разпределението на парите, но после се умълча, а когато бе приканен от медиите да сподели с обществото тези данни, изготвя дълго време справката. И досега не е ясно най-важното нещо –

какви мерки ще бъдат предприети за изчистване на съмненията,

че не интересите на данъкоплатеца парите му да бъдат управлявани добре, а друго определя с кои банки да работят енергийните мастодонти, големите военни заводи и др. титани, водещи се собственост на българските данъкоплатци.

На този етап обаче няма признаци, че някой ще промени системата за подбор на обслужващи банки. Дянков подхвана миналогодишната си идея за създаване на агенция за управление на държавната собственост, която да контролира и тази материя. Но това няма да стане скоро. И да се очакват резки движения, е наивно. Министърът на икономиката ясно го каза – никоя държавна фирма няма да тръгне да си мести разплащателните и депозитните сметки, защото така може да се дестабилизират напуснатите банки.

А дали е здравословна за банковия пазар такава концентрация на ресурси в една банка?

Дали подобно господство не изкривява конкуренцията? Юристи споделиха пред "Сега", че насочването на свободните средства на фирмите основно към един трезор може да се третира като недопустима и непозволена държавна помощ. Така че нищо чудно по въпроса в един момент да се изкаже и ЕК.

Премиерът Бойко Борисов пък реагира в традиционния си стил – това е наследство от тройната коалиция, ще направя проверка. И е прав. По ирония на съдбата предпочитаната и днес от големите държавни предприятия банка е любима и на бизнес дует, който допреди изборите изглеждаше неразривно свързан с тройната коалиция и особено с ДПС – едрите медийни собственици Ирена Кръстева и Делян Пеевски. До миналото лято печатът, контролиран от Кръстева и Пеевски, громеше Бойко Борисов и бранеше като Матросов тройната коалиция. Днес синът е депутат от ДПС, а пък командваните от тях медии "Монитор", "Телеграф" и т.н. следват интересен курс – на хвалби на правителството на ГЕРБ. В специална декларация вчера Ирена Кръстева се зарече: "Нова българска медийна група" ще продължи да подкрепя правителството до деня и часа, в който то подкрепя и насърчава свободата на словото и свободния предприемачески дух".

Промяната на ориентацията на пресгрупата, управлявана от Кръстева, Пеевски и техния бизнеспартньор Цветан Василев, някак се съчета и с новините за раздвижване на собствеността в КТБ. Инвестиционен фонд от султаната Оман купи акции от банката и сега екзотичният чуждестранен инвеститор е съдружник на Цветан Василев. Самият Василев обяви преди дни, че КТБ "има излишен капитал" и че с другия основен акционер – оманския фонд, са решили да си раздадат дивиденти. Така печалбите, които свободните средства на най-големите български държавни фирми носят на КТБ, ще зарадват и инвеститорите от богатия султанат.

Юлиана Бончева

В. Сега