Вестниците се били булевардизирали. Добро утро, но не е само това

А втората беше заключението на експерти, че т.нар. сериозни медии се “булевардизират” и че тревожно расте тиражът на жълтата преса.

Защо българските медии организират срещата си в двореца “Хофбург” във Виена и кой плаща масрафа в момент, в който самите медии призовават властта към икономии, е интересен въпрос, но той има по-скоро периферно отношение към темата за булевардизирането на пресата (а и не само на нея).

Вестниците, а и останалите медии, които все още претендират за някаква макар и остатъчна сериозност, от доста време насам са навлезли в класическа криза на доверието. Това може да се види ясно по спадащите тиражи на печатните издания – от 2002 година насам те са сринали между 5 и 8 пъти. Преди 8 години например най-големите вестници в България излизаха в половинмилионни тиражи, сега са твърдо под 100 000, даже по-надолу.

Ако имаше наистина обективна система за пийпълметрия, щеше да се регистрира и подобен спад и при телевизиите и радиата, макар че там ситуацията е малко по-различна: за да гледаш “Сървайвър” или “Биг Брадър”, не е нужно да имаш доверие на телевизията, която ги показва.

Експертите във Виена стигнаха и до друго фундаментално заключение – че българските медии значително се отдалечават от добрите европейски образци. Това е вярно. Българската журналистика, в това число и претендиращата за сериозност, тръгна в различна посока, особено през последните години. Тя тръгна да гони самоцелно сензацията, опитвайки се да води обречена битка за тиражи с жълтата преса.

Резултатът от това е двойна загуба – и на доверие, и на тираж.
На Запад също има жълта преса, но сериозните медии печелят от това, че на са загубили доверието на читателите. Повечето от западните медии изповядват ясна ценностна система – например ясно се знае, че “Таймс”е по-скоро консервативен и десноцентристки, докато “Гардиън” е по-либерален и по-скоро ляв.

В българската журналистика такова нещо като политически убеждения не съществува. За върха на майсторлъка в занаята се смята да се напише статия, която е хем така, хем иначе, хем с тия, хем с ония. За образци в жанра се смятат материали, в които всъщност няма позиция.

В резултат на тази “конструктивна” грешка за медиите в България няма никакъв проблем да се превъртат на 180 градуса с всяка смяна на властта. До вчера са славели Станишев, днес пеят оди на Борисов. Утре на другиго. Както дойде, важното е да са близо да властта и да са на държавната софра.

Така всичко, което крепи свободната преса – вярата на читателя, зрителя, слушателя – че свободното слово е на негова страна, рухва, понеже е видно и от Виена, че е иначе: медиите са на страната на властта. За хората, за обикновените бачкатори журналистът е също като онези там в парламента, които нищо не работят и взимат огромни заплати.

Дългосрочно това е бомба със закъснител, понеже обществото се отказва от нормалните канали за комуникации – медиите, и търси съвсем други начини. И не се знае накъде ще избие.

За да се разбере всичко това, не е нужно да се ходи чак до Виена. Нужно е само малко доблест и смелост да се признаят фактите такива, каквито са.

Ама не е за вярване, че българската журналистика е способна на подобен интелектуален и морален подвиг.

Георги Даскалов
www.ekipnews.com