« Върни се назад Публикувано на 22.05.2010 / 16:13

Корпоративна банка печели на гърба на данъкоплатците. Кой стои зад банката

Огромна част от парите на държавните дружества са "резервирани" за една избрана банка. Случайно или не, тя подкрепя куп медии, известни с любезното си отношение към властта.

И касичката на държавата е…….

Това, което от доста време вървеше като слух във финансовите среди, вече е доказан факт. Благодарение на питането на 11 главни редактори до финансовия министър Симеон Дянков и отговора, който той върна в законовия срок, обществото научи една от най-строго пазените банкови тайни – че огромна част от парите на държавните дружества са "резервирани" за една избрана банка, пише в новия си брой вестник "Капитал". Случайно или не, тя подкрепя куп медии, известни с любезното си отношение към властта.
Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя се оказа абсолютен шампион, като към края на март държи 408 млн. лева от свободните пари на фирмите, които властта управлява. Сумата представлява една трета от активите на финансовата институция и надхвърля значително собствения й капитал. Което освен всичко друго означава, че банката и държавният бизнес са "взаимни заложници".
Мажоритарен акционер в КТБ е Цветан Василев. Той скрито контролира и най-голямата медийна група в България, включваща една дузина вестници, сред които "Телеграф", "Монитор" и "Уикенд", две телевизии – ВВТ и ТВ 7, печатницата "ИПК Родина", голям брой разпространителски фирми. Управител на част от въпросните издания е бившата директорка на тотото Ирена Кръстева, а де факто ръководител на групата е синът й Делян Пеевски, действащ депутат от ДПС. В последните години техните медии на няколко пъти организираха публични екзекуции на неудобни бизнесмени или политици.
Оказа се, че "Корпоративна" е успяла да увеличи за по-малко от година управление на ГЕРБ дела си от привлечените държавни пари от 35% на рекордните 48%. Скандалът е огромен и поради факта, че вестниците, свързани с Цветан Василев, действат като официоз на управляващите. Сделка, която до този момент, изглежда, устройваше властта.
Без да скрива раздразнението си премиерът Бойко Борисов коментира лаконично: "Това е заварено положение, сега съм възложил на финансовия министър, на икономическите министри да проверят спазени ли са всички условия. Там, където не са спазени – да ги спазят и повече на тази тема да не ми се налага да говоря."
За разкритията още на следващия ден заговори американският посланик у нас Джеймс Уорлик. "Изненадващо е, че повече от 50% от приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна", заяви той в сутрешния блок на БНТ. За краткото време, в което заема поста, посланикът показа, че е добре информиран за процесите в държавата и не се притеснява да изразява позиция, особено по темата организирана престъпност. Той беше първият чуждестранен посланик, който похвали управляващите за операцията "Октопод", довела до ареста на бившия силен човек в ДАНС Алексей Петров. Сегашното му остро изказване е многозначително.
Раздаването на държавни пари без прозрачност и без състезание на офертите носи корупционен заряд и е сигурен белег за лошо управление на публичните ресурси. Освен това може да бъде изтълкувано като нерегламентирана държавна помощ, което да доведе до нови санкции към България от страна на Брюксел. Последната такава процедура за непазарно раздаване на държавни ресурси беше по повод замените на горски имоти.

Ако имаш два милиона, дай единия на "Корпоративна"

Фактът, че точно тази банка е била толерирана най-много по време на предното управление на тройната коалиция, стана известен през есента на миналата година. Информация, до която "Капитал" се добра и публикува тогава, показа, че в края на кабинета "Станишев" в нея са били концентрирани 35% от парите (420 млн. лева) на най-големите държавни предприятия. Средствата са главно на енергийни предприятия.
Новината е, че "Корпоративна" се оказа любимец и на ГЕРБ. Новите данни, огласени от министър Дянков, показаха лек спад в сумата, но значително нарастване в дела от общите депозити. В края на годината "Корпоративна" е държала 46% от парите (385 млн. лева), а в края на март те са достигнали рекордните 48% (408 млн. лева). Информацията обхваща средствата на най-големите държавни дружества, но те са близо 80% от спестяванията на всички компании, управлявани от правителството.
При анализирането на данните трябва да се има предвид, че в края на миналата година кабинетът изтегли голям паричен ресурс от банковата система, като поиска държавните дружества да преведат авансово дивидента си за 2009 г. в хазната, за да се покрие бюджетният дефицит. Това обяснява защо сумите като цяло са по-малки от миналогодишните.
Другият фактор е кризата, която допълнително стопява наличните средства на държавните компании. На този фон фактът, че делът на "Корпоративна" расте, означава, че тя е била "компенсирана" с публични средства, за разлика от другите банки. В сектора "Енергетика" диспропорциите са още по-фрапиращи – "Български енергиен холдинг" – 95%, ТЕЦ "Марица-изток 2" – 82%, "Булгартрансгаз" – 73%, НЕК – 63%.

Да подкрепим обслужващата банка

За първи път става документално ясно, че държавата си отглежда любимци в една от най-конкурентните сфери – банковата. При наличието на 30 банки на пазара, се оказа, че три от тях са успели да акумулират 64% от свободния ресурс на държавните компании. "Корпоративна", която е фаворитът, освен това съвсем не е изборът на частния бизнес. Тя държи едва 6% дял от пазара на влогове на частни компании.
Това говори, че не пазарните условия са били определящи при избора, а са действали други механизми. Ако беше вярно твърдението на Цветан Василев, че неговата банка давала най-добрите лихвени условия, тогава не само държавните, но и частните фирми щяха да избират банката му за обслужваща. Самите министерства, където отговорността за избора на финансова институция е по-голяма, са насочили парите си към пазарните лидери – Уникредит Булбанк (43.8%), Банка ДСК (19.8%), Обединена българска банка (9%).
Най-притеснителен е фактът, че половината от средствата на държавните дружества – 409 млн. лева престояват на разплащателни сметки, където лихвата е между 0.1% и 1% на година (за сравнение – частните фирми държат една трета от парите си в банките в такива сметки). Тези пари се управляват все едно са оборотни средства, но практиката е да престояват в банките с месеци. Само примера – "Булгаргаз" държи над 58 млн. лева в разплащателна сметка, АЕЦ "Козлодуй" – 30 млн. За името на банката се сещате.

Ефектът е загуба от лихви за данъкоплатците. Огледално – това е подарена печалба за Корпоративна банка. (По груби изчисления, положителният ефект за банката от лошото управление на държавните пари е над 20 млн. лева за последната година.)

Правило №1 е, че няма правила

Възложената от Бойко Борисов проверка "дали са спазени всички условия" изглежда донякъде безсмислена, като се има предвид, че такива изрични условия досега не е имало. Докато за парите на министерствата и останалите бюджетни разпоредители действа принципът на "единната сметка" (всеки ден салдата на първостепенните разпоредители се зануляват и парите им се превеждат в БНБ), то за държавните предприятия досега няма установен ред. Няма официален правилник или наредба на МФ за критериите, по които да се избират банките. Фирмите не провеждат открити процедури по Закона за обществени поръчки при избора на обслужващи банки, а вместо това се прилагат съмнителни "конкурси", които се провеждат по вътрешни правила на самите фирми.
"Спазва се конкурсното начало, като се изискват оферти от няколко различни търговски банки (повече от четири броя). Водещ мотив при избора е минимизиране на риска и сигурността на ресурса, доходността, а така също надеждността и ликвидността на търговските банки", гласеше обяснението за изискванията към дружествата от сектор "Енергетика". Но в министерството няма информация и контрол дали дружествата правят точно това. От транспортното министерство пък заявиха, че има действаща заповед на Александър Цветков, която задължава фирмите да искат най-малко три оферти от банките.
В други сфери обаче липсват дори вътрешни правила – например в сектора "Отбрана". Разбра се, че най-голямото военно дружество – "Терем", няма разработени правила и критерии за управление на риска. Краткото обяснение на МФ за него гласеше: "При избор на обслужващи банки се ръководят основно от кредитния рейтинг на съответната финансова институция." Въпреки това фирмата държи най-голям депозит (21.3 млн. лева) именно в "Корпоративна", която има по-нисък рейтинг от водещите банки на пазара.
"Капитал" се обърна за повече информация към всичките 18 държавни дружества от списъка. След скандала обаче повечето техни директори се изпокриха и препращаха към ресорните министерства, а те незнайно защо към Министерството на финансите. Най-кратък беше отговорът на БДЖ – той гласеше, че информацията е "служебна тайна". (Което по закона за достъп до информацията съвсем не е така.)

Чакаме правила до месец

До един месец ще бъдат предложени единни правила за банково обслужване на държавните търговски дружества. Това обеща Симеон Дянков, който беше и един от малкото представители на властта, признали, че в събраните данни има проблем. Финасовият министър каза, че е създадена работна група, която съвместно с Асоциацията на търговските банки в България, БНБ и банкови експерти ще разработи правилата. Думите му бяха потвърдени от Трайчо Трайков в четвъртък пред БНТ: "До месец ще има правила, които ще гарантират, че в бъдеще такова нещо няма да се случи. Аз и финансовият министър ще бъдем гаранти."
Личните гаранции в политиката са рядкост и имат стойност. Междувременно ще е хубаво да се въведе още едно правило – информацията за парите на държавните дружества да бъде публикувана всеки месец. Без да се налага 11 главни редактори да пишат писма.

Информацията за собственика на 30% от "Корпоративна" не е публична

Вестниците "Капитал" и "Дневник" миналата година разкриха, че в Корпоративна търговска банка са парите на големите държавни фирми. Те се занимаха и с връзките на банката с медийната групировка на Кръстева.
Последва питане на 13 главни редактори от Съюза на издателите до Финансовото министерство в кои банки са вложени парите на водещите държавни фирми. Оказа се, че 48% са в корпоративна търговска банка, която финансира медийните покупки на Кръстева-Пеевски.
Бившата директорка на държавния тотализатор реагира с отворено писмо, в което обяви, че завежда дело за клевета срещу "Капитал" и "Дневник", които злепоставяли банката и нейната медийна група. Вчера в нейните вестници се появи челен материал, в който Иво Прокопиев – издател на двата вестника, е обвинен в измама за 40 млн. лева.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка неочаквано се отплесна и в посока качеството на банковия надзор. В сряда американският посланик Джеймс Уорлик определи като странен факта, че "повече от 50% от приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна". Още същия ден от БНБ, която контролира собствеността и работата на банките, реагираха с необичайно остро писмо. В него, освен че се препоръчваше на посланика да проверява нещата по-добре и в общи линии да внимава какво говори, се казваше: "Няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици не са ясни." От БНБ може би имат предвид, че те са наясно с всичко. За акционерите на няколко банки

обаче широката публика няма как да научи от публично достъпната информация. Корпоративна е пример за такава неяснота.
Мажоритарният акционер е известен – Цветан Василев. Той притежава 57.28% от акциите й чрез "Бромак" – дружество, на което е 100% собственик. Отделно 1.87% притежава друго негово дружество – "ТЦ-ИМЕ" АД, в което участва "Бромак".

През миналата година година 30% от акциите бяха купени от "Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ" С.а.р.Л., Люксембург. За дружеството се твърди, че е собственост на държавния гаранционен фонд на Султаната Оман.

Истината е, че никъде в регистрите няма доказателство за това. Люксембург не е класическа офшорна зона, но позволява регистрация на фирми и фондове, които не разкриват бенефициарните си собственици. Инвеститорът в "Корпоративна" е точно такъв.
В разпространеното от БНБ съобщение до медиите преди година се казва, че люксембургската компания е "косвено контролирана от фонд "Генерален държавен резерв на Султаната Оман". Самият Цветан Василев също дава мъгляви обяснения за "косвената" връзка между оманците и люксембургската фирма. "Регистрирано е по люксембургското законодателство. Държавният резервен фонд на Оман не е публична институция. Никъде няма да намерите данни за тях. Всички техни инвестиции се реализират чрез специално създадени за целта дружества. За член на надзорния съвет ще бъде предложен и избран главният изпълнителен директор на фонда. Това е показателно за ангажимента към дружеството", заявява той в интервю за "24 часа" непосредствено преди финализирането на сделката.
Фонд "Генерален държавен резерв на Султаната Оман" не публикува книга на акционерите, баланс и отчет за дейността си. Поради това е невъзможно да се установи кой е истинският собственик на капитала на инвестициите, направени чрез него. Още повече че люксембургската фирма, за която се твърди, че е негова дъщерна собственост, също не публикува публично акционерите си.
Проверка на "Капитал" установи, че в електронния търговски регистър на Люксембург са вписани само нейните мениджъри. Сред тях има три жени, които са посочили "професионален адрес" във финансовото министерство на Султаната Оман. Техните имена са Jamila Al-Jabri, Naima Al-Barwani и Rawan Al-Said.
Другите лица с право на подпис са служители в люксембургска консултантска компания. Уставът позволява всеки един оманските представители да подписва документи, но за да бъдат валидни те, се изисква заверка с втори подпис от представителите на Luxembourg International Consulting S.S.
При положение че самата БНБ говори за "косвена свързаност" с оманския фонд, логично възникват съмнения кой е съдружникът на Цветан Василев в банката. Тези съмнения се подсилват и от факта, че бяха продадени 30% от акциите на банката, а не примерно 34%, което би осигурило на оманците блокираща квота и поне един изпълнителен директор. В момента люксембургската компания няма свой представител в оперативния мениджмънт на банката, а само две места в надзорния съвет.
В споменатото интервю за "24 часа" от преди година Цветан Василев обяснява: "По принцип тяхната философия е дългосрочно сътрудничество при водещ местен партньор. Те нямат мажоритарно участие и претенции да придобиват мажоритарен дял от банката, но разчитат на дългосрочно партньорство." Да платиш 185 млн. лева за дял от банка без присъствие в управителния съвет – това звучи наистина странно. Съмненията в автентичността на оманците се засилиха след последното годишно общо събрание на акционерите на банката, където техните 30% не бяха представлявани от никого.
БНБ е неточна, когато казва, че собствеността на банките е ясна. В някои случаи са ясни само номиналните фирми собственици, които обаче са притежавани от други фирми – администратори. Няма ясни правила за разкриване на бенефициарните собственици с над 5% от акциите в финансовите институции. Две банки са изцяло собственост на чужди фирми, чиито бенефициарен собственик не е известен, а в други няколко има големи миноритарни пакети, собственост на офшорни акционери, също с неразкрит бенефициарен акционер. За реалните акционери в тези банки БНБ не публикува информация. Не знаем и дали разполага с въпросната информация.

За връзката между парите на данъкоплатците, Корпоративна банка и "Нова българска медийна група"

Веднъж телефонът на Цецка Цачева звъннал и отсреща се чул гласът на Ирена Кръстева: "Чух че издавате Държавен вестник и искам да го купя."

Някога този виц беше смешен. Сега се разбира, че в него е имало доста истина. През последните две години и половина с решаващата помощ на държавата и парите на данъкоплатците беше изградена нова медийна империя. Вестниците, телевизиите и сайтовете от нея имат всички характеристики на държавни медии – те вървят след управляващите, следват тяхната политика, не работят на печалба и ако не получават редовните си финансови инжекции, ще колабират.
Данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, разкриха първата част от схемата. Когато половината свободни средства на най-големите компании стоят в една иначе малка банка – Корпоративна, и то в голямата си част на ниски лихви е помощ на стойност десетки милиони. Корпоративна впрочем засега е единствената банка, която е обявила, че в кризата ще раздаде дивиденти на акционерите си. Два дни преди шокиращите данни за държавните депозити да бъдат огласени, най-големият акционер там – Цветан Василев, опита да се разграничи от втория елемент в порочния кръг – медиите. "Корпоративна търговска банка не финансира медии", каза той в интервю пред вестник "Пари". През седмицата на първите страници на изданията от "Нова българска медийна група" (НБМГ – същата, която тук ще докажем, че е зависима от Корпоративна банка) беше публикувано "отворено писмо". Там, ръководителят на пресгрупата Ирена Кръстева казва: "Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг… НБМГ е финансово независима." Формално може и да изглежда така.

Ако не сте следили темата, Ирена Кръстева е някогашният директор на тотото, чийто син Делян Пеевски, сега депутат от ДПС, реално управлява медиите на групата.
Не, ама да

Твърденията на Цветанов и Кръстева, че банката не е свързана с медиите са фактически неверни. Първоначалното изкупуване на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" през 2007 г. (по това време собственост на Петьо Блъсков) е финансирано с пари на Корпоративна банка. По-късно, в началото на 2009 самият Цветан Василев казва в разговор с журналист на "Капитал": "Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането."
Според финансовите отчети към момента на покупката им почти всички вестници от групата работят на загуба от основната си дейност (с изключение на "Монитор", но от "други приходи"). Само "Меридиан мач" отчита малка печалба в рамките на групата година по-късно, когато тя е управлявана от Ирена Кръстева. Всъщност по разкази на журналисти, работещи в НБМГ, групата реално се управлява от сина й Делян. Той върти бизнеса, избира челни статии и реди илюстрации. (Завидна работоспособност впрочем – това е тежко занимание за един вестник, какво остава за няколко, при това съчетани със задълженията на народен представител – бел. ред.)
Заедно с вестниците на Блъсков Цветан Василев се оказва собственик и на дяловете им в печатницата "ИПК Родина". Там съдружници след приватизацията на печатницата са още няколко издателя – на "Новинар", "Стандарт", "Меридиан мач", "Дума" (тогава издавана от Петър Манджуков). Един по един банкерът в съдружие с Ирена Кръстева изкупува й техните дялове.
Така в рамките на година и половина Василев и Кръстева инвестират 63.3 млн. лева – за вестниците на Блъсков, прилежащите разпространителски фирми, "Меридиан мач", дяловете в печатницата (без 1/7 – и до ден днешен собственост на издателите на "Банкеръ"). В момента двамата са равни съдружници в печатницата и разпространителските фирми през дружеството "Си Ди дивелопмънт". Едва миналата година Цветан Василев е продал на Ирена Кръстева дяловете си във фирмата, която държи вестниците и сега тя се води едноличен собственик там.
Описаните събития се случват по времето на тройната коалиция – Станишев, Сакскобургготски, Доган. В същия период е започнало концентрирането на пари на държавни дружества в банката. Делян Пеевски е зам.-министър по бедствията и авариите от квотата на ДПС. Подозренията са, че властта толерира медийните покупки, а придобитите вестници не пишат нито една критична дума срещу кабинета "Станишев" и партията на Доган.
"Никога не съм се криел. Но това не е проект на Ахмед Доган, нито пък работя по нечия друга поръчка", разказва по-късно пред "Капитал" Цветан Василев и обяснява, че се интересува и от имотите, на които е собственик "ИПК Родина". В края на мандата на Станишев той предложи спорна замяна на имоти със сгради на Националната агенция по приходите, срещу което да построи централен офис на ведомството на парцела до печатницата. Станишев беше приел, но договорът беше толкова скандален, че след след изборите сделката пропадна.

Колкото повече, толкова повече

Доизграждането на медийната империя продължава и до днес. За новите придобивки се плащат луди пари – поне ако съдим по официалните документи в Търговския регистър. Примерно 50% от великотърновския вестник "Борба" са на цена 1 млн. евро (при положение че за осемте месеца на същата година печалбата на дружеството е 220 хиляди лева, а активите към този момент са за 700 хиляди.)
Любопитна е покупката на TV7 и вестник "Експрес" (впоследствие преименуван на "Засада") от Любомир Павлов. Тази медийна придобивка беше осъществена чрез изкупуване на компания с кипърска регистрация и анонимна собственост. Самият Цветан Василев се представя като консултант на телевизията. Освен TV7 и всекидневника сделката включва и няколко имота в София, приватизирани по времето на Стефан Софиянски. През седмицата в "отвореното си писмо" Ирена Кръстева се отрича от връзки с TV7, но към момента на покупката на телевизията тя беше директор в придобиващото дружество "Краун Медиа". За последните две години телевизията е на загуба от по около 10 млн. лева. През 2009 тя е ползвала кредити на обща стойност 10 млн. лв. от две дружества на Цветан Василев – "Фина Ц" и ТЦ ИМЕ. Впоследствие заемите са погасени, а загубата се покрива от анонимния акционер с увеличения на капитала.
Миналата година НБМГ на Ирена Кръстева купува от Петър Манджуков и телевизията BBT. Според източници на "Капитал" част от плащанията по сделката все още предстоят. Гаранция за тях е издала Корпоративна банка въпреки твърденията на Кръстева, че финансовата институция няма общо с медийната група.
Групата има косвени връзки със сайта на бившия водещ в bTV Николай Бареков – bnews. При учредяването на дружеството, собственик на домейна, повечето акции бяха записани на името на Иван Терзийски, който участва и в компания заедно с един от членовете на борда на ТВ7. Бареков и Пеевски често се появяват заедно в жълтите хроники, а сайтът на бившия телевизионен водещ следва редакционната политика на НБМГ. Бареков и съпругата му имат заем от Корпоративна банка, който е отпуснат миналата година и е обезпечен с ипотека на имот от 880 кв.м в София.

Най-мистериозна е смяната на собствеността на жълтия многотиражен седмичник "Уикенд".

Фактът, макар да е потвърден от няколко източника, все още не е отразен в Търговския регистър. Единият от бившите съдружници, който не е вече във фирмата издател, е Недялко Недялков. Попитан с кого е преговарял за продажбата на дела си и кой е купувачът, той отговори: "Засега предпочитам да не коментирам." Редакционната политика и оперативното ръководство на "Уикенд" са сменени, а според журналисти тонът там се задава от Делян Пеевски. Депутатът от ДПС е и председател на учредения наскоро медиен съюз, в който влизат изданията на майка му и редица разпространителски фирми. "Уикенд" спазва същите "зони на мълчание" като останалите вестници от групата. В него никога не пише нищо лошо за Бойко Борисов и нищо лошо за Доган. Сред защитените във всички медии около КТБ личности е и прокурорът Роман Василев, който се занимава приоритетно с делата, свързани с организирана престъпност и корупция. (Работейки в тази посока, сайтът bnews роди доста комични изпълнения, като например дописка по случай рождения ден на прокурора, в която между другото се казва: "Та нали с един замах той разпъва по трима престъпници наведнъж и поставя на колене всеки бандит!")
През свързана с Цветан Василев офшорна фирма съвсем наскоро бяха купени 50% от НУРТС – дружеството, собственик на системата от телевизионни кули и предаватели, с които се излъчва сигналът на всички тв и радио канали в България. Чрез новопридобитата компания към медийния пъзел бяха включени и два от т.нар. мултиплекси, на които скоро ще се качват телевизиите, вече в дигитален формат. (За всички тези неща сме писали подробно в предни броеве.)

Независими от Корпоративна? Хм

Медиите от групата опитват да скъсат, поне формално, пъпната връв с Корпоративна банка. Според писменото изявление на Ирена Кръстева, днес изданията от НБМГ са финансово независими. Отчетите за 2008 показват, че всички те, освен телевизия BBT, са на загуба. Въпреки това в консолидирания отчет на групата се появява печалба от 13 млн. лева, която не може да бъде обяснена по официалните данни. Тя е в перо "други приходи".
Колкото до вестниците основните им приходи идват от Корпоративна банка и свързаните с нея компании. За първите четири месеца на тази година според мониторинга на TV Plan/TNS те са платили за реклама в изданията от групата близо 6 млн. лева. Това е почти 70% от всичките й рекламни приходи. Почти сто процента от рекламните бюджети на банката, които нарастват драматично от тази година са в същата група. Тук абсолютните стойности трябва да се приемат с известна условност, защото мониторинга ги изчислява "автоматично" като рекламни площи, умножени по цената от тарифата на изданията, и не отчита отстъпки и други подобни. По-важни са относителните дяловете. При 70% от приходите не може да се говори за финансова независимост от банката.
Наливането на ресурси във вестниците има две цели. Първо, за да стане възможно прекъсването на финансовата връзка с Корпоративна. Второ, да послужи като аргумент пред Комисията за защита на конкуренцията. Там неотдавна ВАЦ – издателят на "Труд" и "24 часа", заведоха иск за дъмпинг, защото изданията на НБМГ продават вестници на много ниски цени и така ги изтласкват от пазара. "Телеграф" например струва 40 стотинки, "Монитор" – 60, срещу 90 стотинки за "Труд" и "24 часа". Ако се докаже, че това е за сметка на субсидиране, вестниците на Ирена Кръстева биха подлежали на санкция.
Истината за финансовото състояние и зависимостите на НБМГ може да бъде установена. Но от сериозно ангажиран регулатор, който да проверява не просто формално, а по същество приходите и разходите на групата.

Какво правим?

Ако медиите са коректив на властта и гарант, че демокрацията работи, ситуация, в която най-тиражните вестници са впрегнати да хвалят правителството и са косвено подкрепяни от него, не може да е приемлива. Явлението на българския медиен пазар беше отбелязано с няколко доклада на чужди институции, но засега остава неадресирано по същество от правителството.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка предизвика през седмицата премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че се подготвят законови поправки, които ще задължат собствениците на медиите да се разкрият.
Прозрачността е ключова. Не само заради аргумента на Борисов, че хората трябва да знаят кой им говори, когато четат вестници или гледат телевизия. А защото, ако реалните собственици на медиите бъдат обявени, ще дойде следващия въпрос – с какви пари ги финансират.

Да обобщим. Държавата чрез фирмите си подкрепя една банка. Тя и основният й акционер подкрепят една медийна група. Тя подкрепя правителството, което в момента е на власт. То през държавните фирми подкрепя една банка… Толкова е просто, кръгло и порочно.

Сделката за вестниците на Петьо Блъсков

Договорът за покупката на пресгрупа "Монитор" е сключен на 12 юли 2007 г. По силата на него "Нова българска медийна група холдинг", представляван от Ирена Кръстева, се задължава да плати общо 10.7 млн. лева за дяловете от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Три от изброените дружества издават едноименните вестници, а другите две са разпространителски фирми.
Споменатата цена от 10.7 млн. лева е пакетна. Тя включва плащане на 7.8 млн. лева за дяловете от петте дружества и изплащането на натрупаните от тях задължение преди сделката в размер на 2.9 млн. лева (най-голямо от тях е задължението на "Пресмаркет" – 1.7 млн. лева). Част от цената е задържана в ескроу сметка, която позволява на купувача да прихваща възникнали стари данъчни задължения на фирмите.
Финансирането на сделката е извършено с кредит от Корпоративна търговска банка за "Нова българска медийна група", като в обезпечение фирмата учредява особен залог върху придобитите акции от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Договорът е подписан от Ирена Кръстева и носи дата 24 август 2007 г.
Окончателното приключване на сделката е точно година по-късно – на 17 юли 2008 г. Тогава става ясно, че са били открити допълнителни данъчни задължения в размер на 3.7 млн. лева, което активира клаузата за прихващане на парите от ескроу сметката. Така Ирена Кръстева доплаща на Блъсков и останалите бивши съдружници само разликата – 161 хил. лева. Освен че финансира покупката, Корпоративна банка е избрана и за обслужваща институция. За това свидетелстват пет броя платежни нареждания, с които са извършени доплащанията за придобитите дялове (вижте прикачените документи).

Прокуратурата не вижда проблем

През декември 2008 г. депутатът от "Атака" Митко Димитров подава сигнал в службите и прокуратурата срещу изкупуването на медии от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Той иска службите да проверят как със заплатите си като шеф на спортния тотализатор и заместник-министър на бедствията Ирена Кръстева и Делян Пеевски са успели да напазаруват толкова много медии.
Проверката на сигнала е възложена на Икономическа полиция. Няколко месеца по-късно – през май 2009 г., Върховната касационна прокуратура изпраща отговор до комисията "Антимафия" в парламента, с който информира депутатите, че не са налице данни за извършено престъпление или пране на пари. В отговора на прокурорите пише, че вестниците на "Нова българска медийна група" са купени с банкови кредити. Самата банка не е посочена – в писмото до депутите е умишлено закрито името на кредитора, като оправданието е, че това е банкова тайна.
Писмото от ВКП е обсъдено на кратко заседание на комисията "Антимафия" на 21 май 2009 г. Стенограмата от него е публична. Проверка на "Капитал" показа, че председателят Бойко Великов не е прочел пред депутатите самия отговор. "Извършена е проверка от Върховната касационна прокуратура. В резултат на проверката прокуратурата не е констатирала нарушения за собствеността и начина, по който тя е придобита. Така че, колеги, с това, което сме получили от Върховната касационна прокуратура предложението е да прекратим преписката", са неговите думи.

Вестник "Капитал”