В политиката “мрън-мрън”, а инвеститорите – “вън-вън”
И колко точно в нея е казано всичко за политическото мрънкане: "… танц не минава без мен… леко мандахерцам наляво-надясно". Политическото мрънкане наистина се мандахерца в тези две посоки и неясно защо продължава да приковава вниманието на всички. Пък после го обсъждаме, дивим се, харесваме по нещо, оплюваме друго и така до следващото "мрън-мрън".
А междувременно, докато останалите работят, стават рано, лягат си късно и въобще не ги вълнува подобно мрън-мрън, ние нито работим, нито ставаме рано, нито си лягаме късно. И резултатите са налице – България губи конкурентните си предимства, отива надолу в класацията за конкурентоспособност (вече сме си на 53-о място от 58 възможни, остават ни пет позиции, за да стигнем дъното), за първите месеци на годината директните чужди инвестиции са пренебрежимо малко и т.н.
Но нас ни вълнува мрънкането.
А тази седмица имаше много от него. Първо облакът с "мрън-мрън" песъчинките дойде от Джебел. Възторгнахме се от изказването на лидера на ДПС Ахмед Доган, заехме се да дешифрираме думите, казахме си: "Ах, той е стратег, мисли пет хода напред, точно така ще стане, какво ли е имал предвид този път?"
После "мрън-мрън" песъчинки дойдоха и от "Врана". Бившият министър-председател отхвърли хипотезата, че може да се кандидатира за президент. Имаше и други неща в интервюто с него, но вече не ги помня. А да, стана ясно, че в България се чувствал добре.
Някъде между всичко това БНБ скочи като ощипана на изказване на американския посланик, че една малка банка контролира парите на държавата. В своето прессъобщение БНБ заявява, че е "надзорен орган", а всички останали "мрън-мрън" се запитаха как така са се случили тези неща под такъв стриктен надзор.
За огромния "мрън-мрън" в съдебната система не бива и дума да обелваме, ще ни трябва многотомно издание, за да опишем само случките от тази седмица. Друг "мрън-мрън" се случи из изпитните стаи в страната, където една тема се падна на бъдещите управленци, които би трябвало да строят живота нов и да управляват след години европейска България честно и почтено.
От три плика беше отворен един. От него изскочи очаквана (така се твърди) тема.
Другите два плика останаха затворени.
И отекна един логичен "мрън-мрън" – защо на масата няма 15 плика, да изтеглим тематаот един плик и да отворим останалите 14, за да се види, че темите там са други. Звучи разумно – дори и да сезнаят предварително тези 15 теми, едно е да научиш три, друго цели 15. И този "мрън-мрън" продължи още, та цяла седмица – объркани съдби на дечица, искани оставки и подобни глупости, които губят време.
Целият този "мрън-мрън", който ни залива всяка седмица със своята безсмислена пепел, трябва да бъде посрещнат с едно “дрън-дрън”, да му се тегли шутът и да се захванем (най-сетне) с нещо смислено.
Продължавам да се учудвам, че казаното в Джебел, "Врана" или където и да било продължава да е интересно. Продължавам да се учудвам, че се вълнуваме от думи, тези, слова и излияния на този и онзи, вместо да обявим тяхното "мрън-мрън" за едно "дрън-дрън".
А междувременно ситуацията с преките чужди инвестиции е ужасна – за януари и февруари те са едва 28 милиона евро (намалението е 20 пъти спрямо същите месеци на м.г.).
А ние се занимаваме с "мрън-мрън", докато чуждите инвеститори просто си казват "вън-вън".
P.S. И си спомних с тъга за една история, разказана от Димитри Иванов. Стояли си с Кръстан Дянков и умували как да се преведе Cannery Row и Sweet Thursday. Кръстан улучил с първото – "Улица Консервна", а после умували за второто. Кръстан го превел като "Благодатният четвъртък". Процесът на превода бил интересен – минавали дни, двамата спорили, обсъждали, прочитали и говорили.
И в тези спомени нямаше следа от "мрън-мрън". Някак не мога да се сетя за днешните Димитри и Кръстан, които да говорят и спорят за нещо смислено. Нещо, което не е "мрън-мрън". Как отчаяно имаме нужда от такова говорене.
Константин Вълков
Дарик радио