Най-блогърският празник. Ако нямаше 24 май – и нас нямаше да ни има!

Повечето понятия свързани с тези празници се преекспонират и “изтъркват” от употреба – точно заради прекаленото им превръщане в клишета покрай празничните речи и тържества.

Същото важи и за “солунските двама братя”, “славянската писменост” и “науката е слънце”. (Те нашите учени постоянно мрънкат, че държавата ги била оставила само на фотосинтеза… ама това май е друга тема).

Мисля си – точно на днешния празник – че едва ли си даваме сметка, че сме комай единствения народ в Европа, който не пише на латиница. Колкото и това да създава известни неудобства при табелите на улици и населени места. И при чатене…

Едва ли можем да си представим всички плюсове – но и минуси – на това да бъдем просто като другите. Явно сме обречени да сме различни…

Този блог – както и хилядите други блогове на български език – нямаше да съществува… ако преди 12 века, двама братя от Солун бяха избрали да станат търговци и да си гледат живота. Вместо да скитат от една държава в друга и да търсят къде да посеят семето на нещо крехко, но вечно…

Затова – от мен поклон!
Честит празник, българи!

Най-блогърскитят празник!
А и най-българският…

Пламен Петров