АКО И ДНЕС ПЕТНИМ БОГОМИЛИТЕ С НАШЕТО НЕВЕЖЕСТВО, КОГА ЛИ ЩЕ ИЗКУПИМ НАЦИОНАЛНАТА СИ КАРМА?
Не е лесно да се пише по тема така неудобна и белязана със спекулации и смущения в душите както на обикновените хора, така и на претендиращата да бъде християнска църква. Богомилството, постигнало без съмнение своите два най-големи върха първо у нас, а след това и в средновековна Франция, категорично не е лъжица за всяка уста, да не кажа, че е такава лъжица, която рядко някой би могъл да преглътне.
Когато стане дума за опорочаването на Христовата идея и за импулсите тя да бъде върната обратно близо до обикновените хора, за които е била предназначена, там настават винаги най-големите брожения. Така се случи и в първите дни на април, когато във Велики Преслав се проведе Международният културно-духовен събор за богомилите със симпозиум на тема „Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа”.
На какво станахме свидетели всъщност? Още преди провеждането на форума иначе спящата ни църква, изпаднала в дълбока кома, напълно мухлясала и никому непотребна, освен на собствените си материални (брокерски) интереси, реши да изиграе традиционно демоничната си роля и да заклейми за пореден път импулса Христос да влезе в човешките сърца. Заклейми отново богомилството като ерес. Това нашата църква направи в лицето на неособено уважаемия и твърде безличен варненски митрополит Йоан, завършил средното си образование в ТОХ (Техникум по обществено хранене).
Без да познавам лично въпросния „архиерей”, съм абсолютно сигурна, че той не е и чувал за духовен катарзис, за осъзнаване на несъвършенството пред истината и доброто. Явно е, че у него импулсът към тази истина и добро е също тъй слаб, както без съмнение е слаб и всеки негов импулс, произтичащ от любовта към ближния. Това изказване на митрополита по адрес на богомилите би могло да мина с етикета „комично”, защото е нелепо и никому ненужно, и едва ли от някого е чуто насериозно, ако самият богомилски събор – иначе идея родолюбива и похвална, бе преминал поне без вътрешни брожения.
Оказа се обаче, че организаторите на същия този събор са много далеч от нравствената висота на своите идейни вдъхновители – богомилите, не успяха да възпрат поне за няколко дни суетата си и взеха, че се изпокараха в навечерието на събора, при което създадоха още една комична ситуация, този път обаче с трагичен привкус. Още по-горчив след анализ се оказва фактът, че хвърлилите по 20-30 години усилия в изучаване на исторически източници за иначе несъмненото съкровище на българския дух – богомилството, успяха да се покажат просто като едни ентусиазирани дилетанти, добронамерени наистина, ала твърде зле подготвени в тази наистина проблематична тематика, за да защитят достойно тезата и призванието си – да обърнат адекватно внимание на българското общество на следния факт – че имаме нужда от сплотяване в името на доброто, като при това можем и имаме пълното право да търсим своите духовни корени и да ги открием в богомилството.
От изказванията на организаторите, хора иначе езотерично грамотни поне на азбукарско ниво, станаха ясни две потресаващи неща. На първо място изпъква профанизирането и лековатото тълкуване както на историческата ни наука, така и на писмените източници и народна традиция в магията. Питам аз, не е ли нелепо български владетел, просветен монарх като Симеон, изпратил четвъртия си син Боян в Магнаурската школа да учи между другото и магия, да не може да се опази от елементарни шарлатанства на ниво баячката от съседната махала, които по думите на Христо Маджаров предизвикали смъртта на българския владетел досами портите на Константинопол. Без да имам неговите претенции за компетентност, смея да твърдя, че подобни разкази са меко казано нелепи, ако не смешни или направо налудничави.
Никак не прави чест на организаторите на събора във Велики Преслав още един факт. Как не ги досрамя с лека ръка и не без презрение да разграничават българското богомилство от френското, сякаш поначало става въпрос за две различни неща?! И как според тях и доколко са разбрали богомилската идея, ако и днес делят хората на народности и си „избират” къде е отишла българската духовна скъпоценност през вековете, та оттам по-специално или пък на приятелска основа си канят лектори?! Тъжно, да не кажа безкрайно срамно е, че един толкова важен факт от духовната ни история като народ, какъвто е богомилството, се интерпретира така фриволно и безразсъдно. Ако православната ни църква е и без това настръхнала на принципа „Страх лозе пази” и бърза да си постеле за всеки случай, ако на някоя луда българска глава й хрумне да осъзнае що е богомилство и има ли почва у нас, то как организаторите на богомилския събор не осъзнават крайно опасната си неподготвеност?
За всеки интелигентен и родолюбив българин трябва да е ясно, че духовните съкровищници трябва да се пазят зорко, неотклонно и абсолютно неопетнени. Питам, ако и днес петним богомилите с нашето невежество, кога ли ще изкупим националната си карма?
Истински духовен подвиг са извършили богомилите по нашите земи, осмелявайки се да припомнят на обикновения човек за правото му на достойнство и свобода от гнета на алчната и арогантна църква и още по-арогантната монархическа власт. Нещо по-важно, тези хора са дали пример за братски живот в мир и любов. Същото са сторили техните последователи – френските катари.
И ако на някой не му е ясно за какви хора става дума и колко величава е тяхната свобода на духа, нека чете! Ако няма информация за българските, слава Богу за френските богомили има вече достатъчно сведения, при това правдиви. Остава ни само да се надяваме, че за вбъдеще разумът и вътрешното убеждение, съвестта и отговорността пред духа ще надделеят както над необмислеността, така и над абсолютно неуместните вражди и суетни.
Нели Дерали