Играчът, който не намери сила да говори от собствено име

Кралицата отива на театър и е възхитена от спектакъла. Харесва си Ричард Лъвското сърце и го пожелава.

Изпращат и в покоите Ричард Лъвското сърце и кралицата прекарва незабравима нощ с него.

На следващия ден тя гледа отново представлението и пожелава мъдрия съветник. Нощта с него е още по-впечатляваща.

Накрая кралицата си пожелава актьора и се обръща към него:

– Искам да бъдеш с мен тази нощ…

– Не мога, аз съм гей… – отвръща той.

Не се приплъзвайте към последната думичка – гей, за да ви стане смешно.

Вицът е много дълбок. И тъжно обяснява обозначаването на самоличността.

Възможно ли е, когато играеш роля да бъдеш мъж точно като Ричард Лъвското сърце, а когато се наложи да си самият ти – да си просто гей. Ни повече, ни по-малко.

Четвърти месец в ареста лежи един ярък ролеви играч. Той сам гласно се вписа в обозначението на ролите. И призна, че животът му е низ от роли. Впрочем, битието му на агент под прикритие в специалните служби обяснява този тип битност. Като ролеви играч, той ловко ползваше редица различни самоличности, които да говорят от негово име. И така размиваше истинския си образ. Когато си под прикритие – това е коз, когато си на показ обаче – с подобна игра вървиш към валат.

Ролевият играч понякога сблъскваше различните фигурки на шахматната дъска, разместваше ги, внушаваше думите им, опитваше се да ги ползва уж като най-важните фигури, но ги изгаряше един по един, защото в една игра няма как всички да оцелеят.

Играчът не играеше от свое име. Той умело използваше различните самоличности за да се обозначи чрез тях срещу онези, които наричаше свои опоненти.

Днес Играчът е в ареста. И продължава своя спектакъл с ползването на различни самоличности. Всички други говорят, само той не. Възможно е да пази някого. Още по-възможно е да чака Краля/Кралицата да го повикат в покоите си – дали като Ричард Лъвското сърце, дали като мъдрия съветник… Или пък като истинския актьор?

Също толкова вероятен отговор обаче би бил и, че го е страх.

Страх го е да застане пред себе си и да се обозначи:

Аз не съм Разбойника.

Аз не съм Звяра.

Аз не съм Гея.

Аз съм си аз.

Въпреки, че гениалната реклама на Кока – кола вече го изпревари.

Страх го е, защото досега никога не го е правил.

Когато си в ареста и всички около теб твърдят, че си политически курбан, когато всички наоколо чакат да чуят защо точно теб избраха за да прикрият предателството в специалните служби, имаш само един изход – да започнеш за говориш от първо лице единствено число.

И да се обозначиш: Аз съм, ей ма на! И ви дължа купища отговори, които очаквате.

Ролевият играч изпуска разтегления жартиер, нарече иносказателно време. Той има само още един шанс, който също е на изтърване, ако се помотае още малко в кралските будоари – да започне да говори! От собствено име.

Навън онези, от чиито думички се бе ползвал, вече не вършат работа. Впрочем, те никога не са били добри гребци, но са напъвали мишци, които днес не се знае от кой отбор са впрегнати.

Днес е по-важно Играчът да намери стъпките към себе си. Мълчанието му отдавна не е тактическо. Мълчанието му не помага нито на него, нито на истината, която е призван да извади.

В българските специални служби никога не е имало кой знае какви храбреци, но сега се налага. И все един трябва да поеме силата да се обозначи като себе си след като е бил агент под прикритие. И след като е бил изгорен във фурната на същите тези спецслужби, които го направиха с куп знайни и незнайни личности, които избраха мълчанието. А това мълчание доведе до днешния модел на спецслужби, които зад лъскавата си фасада крият мракобесни тайни.

За тази цел – да се обозначиш и да си първият проговорил в името на другите, не е необходимо да си Ричард Лъвското сърце. Дори и не се налага да си гей.

Играчът просто трябва да намери куража да говори от свое име.

Пък дори и да се казва Алексей Петров.

Ако не го направи, каквото и да се случи оттук нататък с него, ще загуби най-важното – истинската си самоличност.

Веселина Томова