След “избори до дупка” оставихме топката у политиците
Ето най-характерното за гласа народен и божи през този период.
ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ
Зажаднелият за свобода и демокрация български избирател, лишен от правото на свободен избор, политически плурализъм и алтернатива в годините на комунизма, излезе да гласува масово на първите свободни и демократични избори за Велико народно събрание през 1990 г. Над 90 % от избирателите гласуваха за комунизъм или демокрация. Това остана и рекорд на избирателна активност в годините на прехода. Не може да не се отбележи и следващата година, когато на 13 октомври на предсрочните парламентарни избори излязоха да гласуват над 80% от имащите право на глас.
В този ден се проведоха избори две в едно, като освен за народни представители се гласуваше и за кметове и общински съветници. Това бе паметен ден за СДС, защото за първи път бившите комунисти загубиха парламентарния вот, както и кметове в двадесетте най-големи града на страната. Естествено бе след еуфорията в зората на прехода през следващите години избирателната активност да намалее, но никога не е била критично ниска, което да лиши от представителност и легитимация българския парламент.
ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ
зборите за ВНС преминаха при класическа смесена система, след като на Кръглата маса СДС настояваше за пропорционална, а БСП за мажоритарна система. Сините смятаха, че следва да се гласува за идеи: комунизъм или демокрация, а червените – за личности, отчитайки, че имат по-известни персони към момента.
Компромисът бе смесената система – 200 депутати бяха избрани пропорционално по партийни листи, а 200 мажоритарно в два тура. Така се примириха и недостатъците, и преимуществата на едната и другата избирателни система. Въпреки еуфорията СДС загуби този вот, защото България не бе само София, Пловдив и Варна, където страхът бе изкоренен за месеци. Останаха съмнения и за фалшификации. Изненадите при мажоритарния вот бяха победите на А. Каракачанов, Венци Димитров и Йордан Василев над партийни величия като Стефан Продев, Чавдар Кюранов и Добри Джуров. При мажоритарните мандати в столицата резултатът бе съкрушителен за бившите комунисти – СДС спечели 22:2 депутати.
През всички останали избори до последните през 2009 г. неизменно се гласуваше по партийни пропорционални листи и 4% бариера за влизане в НС. Едва миналата година се върнахме към смесена система, като 31 народни избраници влязоха мажоритарно – по един във всеки избирателен район. Това бе малко удовлетворение за желанието на избирателя да гласува за личности.
ИЗБИРАТЕЛНИТЕ КАМПАНИИ
През 1990, 1991, 1994 и 1997 г. характерни бяха голямата поляризация и уличните прояви. Митингът на Орловмост на 7 юни 1990 г., организиран от СДС, нямаше равен в Източна Европа. Той бе показан по видеообмена в целия свят, за да стане ясно, че и българите не искат вече комунизма. Принос в европейската демокрация бяха чудесните песни, които се изпяха: "45 години стигат", "Аз не съм комунист", "Вдигни очи", "Утре започва от днес", "Комунизмът си отива", "Развод ми дай" и др.
След 2000 г. започнаха, общо взето, тихи вотове. Нямаше грандиозни митинги, шествия и бдения, а срещи в зали. Кампаниите станаха много скъпи и помпозни. В началото на прехода хората даваха за демокрацията от залъка си, а във второто полувреме пари даваха бизнесмените, и то на всички партии, за да си гарантират съответното лоби.
ГЛАСУВАНЕТО ЗА ЛИЧНОСТИ ПРИ ПАРТИЙНИ ЛИСТИ
Отличителна черта на изборите в България е, че гражданите са склонни да гласуват мажоритарно въпреки пропорционалната партийна листа, която доминираше през годините. Така през 90-те г. в парламента влезе Българският бизнес блок, но всъщност хората гласуваха за Жорж Ганчев. След неговото излизане от политиката партията престана да съществува.
През 2001 г. стана истинско чудо, отразено в световния видеообмен. Бивш цар се завърна, спретна партия и след някой и друг месец спечели много убедително изборите, без дори да участва в тях. След изчерпването на царя в политическия ни живот 8 г. по-късно партия НДСВ е извън парламента. Подобен бе и вотът през 2009 г., когато Бойко Борисов качи на гърба си партията ГЕРБ, като помете партиите на статуквото. И в случая самият генерал не фигурираше в бюлетината.
ОТ НЕСТАБИЛНИ ПАРЛАМЕНТИ КЪМ ИЗКАРВАНЕ НА МАНДАТА
През 90-те г. имаше "избори до дупка", които предрекох. Последните три парламента и съответните министър-председатели Костов, Сакскобургготски и Станишев изкараха мандатите си. Въпреки че затънахме в корупция, убийства и престъпност и сме най-бедни в Европа (не само в ЕС), хората прегоряха от емоции и оставиха политиците да тупат топката колкото и както могат.
Затова пък през годините на прехода нито една партия не спечели повторно следващите избори и нито един премиер не повтори мандата си.
Очевидно изчерпването на политическия елит става по-бързо, отколкото в развитите демокрации.
Георги Марков
в.24 часа