За пасмината „нова интелигенция“, която се самонастани в тукашната публичност
Говори директно и смело за изместването на погледа на обществото от стойностното изкуство и залитането по чалгата, за своевременното убиване на души, което преживяхме и преживяваме.
Много точно формулира „ползата” от появата на „новата интелигенция”, новите псевдоелити, които се самонастаниха и превзеха публичността. Напълно споделям казаното от него…
„Животът нищо не налага. Животът си дава условията, а ти избираш. Имаше един преломен момент, когато се появи една нова интелигенция. Първото, което направиха, беше да се подиграят със старата – че тя е безполезна вече, че надавала глас за безсмислени неща. Въпросната нова интелигенция, вместо да просвещава хората – защото това е ролята на интелигенцията по принцип, уби душите им.”
За „новата интелигенция”:
„Те са една отвратителна пасмина, която един ден ще бъде изключително зле описвана. Вследствие на тези хора умряха души. Това за мен е толкова страшно, колкото историята с това куче, дето му отрязаха краченцата. Защото ти оставяш хора без душа да ходят по улиците. Не можеш да се чудиш, че те минават през теб и не те поглеждат. Говорим за новите поколения.”
Да, не си мислите, че това е случайно изпусната мисъл на големият наш музикант и композитор? Едва ли. Това е дълго стаявано вътрешно убеждение, което излиза наяве точно навреме – за щастие на бдящите за смисъла на живота в разпадащата ни се от крещяща безпардонност, чалга индустрия и mall-овизация държава.
Но дали някой има силата да устои на опошляването и мутризацията у нас? На неграмотността? На душевадците?… И не сме ли наистина в момента като онова безпомощно куче с отрязаните от садистичен анонимник крака? И кой ще организира подписка в подкрепа на „отрязаните крака” на обществото ни? Кой???
Не сме ли общество от бродещи призраци, общество на сенките? Общество на псевдозвезди и псевдоуправляващи, упражняващи върху нас всекидневно садистичните си наклонности и невиждана алчност. Отсъстващо общество, което ще ти избоде очите.
И за какво ще мечтае утре новото поколение, когато трябва да мечтае с мечтите на опростачените си родители със самоубити души? За какво? За шопинг, фитнес и спа? За обичайните промоции на илюзии?…
Да му мисли онова банкоматно и mall-ово, чалгаризирало се ново поколение „без крака”, чиито предци си играха на комунизъм, след това на демокрация, а утре ще си играят на мутрокрация и глобализация!
Петър Петров, журналист