Веселина Томова: Ако Цветанов се престраши да ме потърси, придстои му опасен разговор с мен!

– В публичното пространство излязоха откъси от новата ти книга, които обаче откъснати от контекста на съдържанието й, звучат смущаващо и доста опасно за теб като автор…Какво ще кажеш по този въпрос?

– Когато частици са извадени от контекста на целия текст, винаги звучат някак абсурдно. Който е любопитен към цялата история, нека прочете книгата. Който не – да си купи наръчник по земеделие. Там също има трактори. Аз не деля текстовете си на опасни и хрисими. Ако истината е опасна, то значи и аз съм в рискова група. Не се вторачвам обаче в страховете си. Ако досега го бях направила, щях да се цаня за прислужница на вътрешния министър Цветанов.

– Кого покани за промоцията на книгата си? ВИП-персони, известни личности…

– Поканила съм личности, които уважавам. Имената са впечатляващи, но не това е важното. Главното е да се престрашат да дойдат, защото на премиерата на „Бандитска Варна” беше малко тъжно, но и забавно – на някои дори им забраняваха да посетят премиерата. Надявам се, че ще видя много приятели, с които да отпием чаша в името на свободата все още да можеш да казваш това, което мислиш. Бойко Борисов и Цветан Цветанов не съм ги поканила. Не искам да превръщам премиерата на книгата си в строева подготовка на плаца.

– Има ли отзиви отсега, които те притесняват? Много хора сега се дистанцират от Алексей Петров, но дълго време са му били васали в прикритие….Поговорката „Падналият няма приятели” особено важи за България…

– Рано е за отзиви, а и изобщо не очаквам такива. „Бандитска Варна” бе наказана с мълчание. С „БГ АФЕРИ. Алексей и останалите” ще е същото. Моите книги не стават за пиар на властта, напротив – те търсят страшни отговори точно от властта. Две години тя мълчи гробовно и това за мен не е никаква изненада. В България падналият наистина няма приятели. Аз никога не съм имала нищо общо с това. Никога не се отказвам от приятелите си. Алексей Петров е бил мой приятел и партньор в някои битки, и с омерзение наблюдавам как всички мишки, които си бе осиновил го предадоха още преди първи петли. Това обаче за него е урок, който трябва да премине, за да узнае, че екип никога не се прави от слуги, а от личности с характери.

– Има ли нещо, за което да съжаляваш Алексей?

– Само човек, който не познава Алексей може да го съжалява. Алексей преминава през Пътя си, такъв, какъвто е избрал. Ако за нещо ме е яд на него е, че не игра като боец, а се опита да влезе в ролята единствено на шахматист. Който прочете книгата ще опознае Алексей такъв, какъвто до този момент не е показван. Алексей не е нито камикадзе, нито нечленоразделна мутра, той не е и от монашеския орден. Алексей е мъж, който изумително предано служеше на българските специални служби и те го предадоха. Съдбата му не е частен случай. Българските спецслужби са стъпкали досега не една съдба на хора, които са си дали професионалната и личната съдба за тях. Всички тези случаи остават скрити и за тях никой не пише, и не говори. Сега Алексей има късмета да разсече това змийско кълбо. Без значение как ще се развие делото му – той е длъжен да смаже змийските глави на предателските играчи в спецслужбите, които работят за чужди интереси, за големи пари и за себе си. Ще тъгувам истински, ако Алексей не го направи. И за пореден път ги пожали.

–Чете ли книгата на Кристина Патрашкова и какво мислиш за „разкритията” й? Те „под диктовка” ли са, според теб? В крайна сметка тази „писателка” си изкарва парите на заплата при Алексей…

– Четох я. В тази книга е описан Алексей Петров, когото аз не познавам. Възможно е някой отново да му приписва някаква роля, която е играл. Възможно е това да е твърде нескопосана тактика за пиар. Във всеки случай тази книга не помогна на Алексей, каквато очевидно и бе задачата. Дори напротив – навреди в едни задкулисни пластове, новините, от които не излизат в централните емисии на телевизиите. Алексей е ролеви играч, а Кристина Патрашкова все още не го е разбрала. Тепърва ще усеща, че в разследващата журналистика с такъв тип фигури човек трябва да е изключително нащрек, защото те са и „свалили профила” още в началото. А това не винаги е добра новина.

– В „БГ Октопод” се разкрива помашкото му потекло и на снимка са бедните му роднини в потури…Твоето проучване за биографията му?

– Че Алексей е помак знам от много години. По-любопитното е защо с такава стръв не се отбелязва, че и Румен Пашата е помак. Такива, впрочем, са и Маргините. Е, и? Това, че Алексей е помак трябва ли да е присъда? Аз имам особена връзка с Тетевен и знам много подробности за битността и битието на Алексей там. Ще ти кажа, че Алексей е по-голям българин от всички онези патриоти, които се бият в гърдите, че непрекъснато спасяват България. Сега като се върна назад в биографията си, ще ти призная един любопитен момент. Преди много години работех в един консервен комбинат с цигани. Бяха хиляди пъти по-сърдечни и човечни от всички българи, с които съм работила нататък в годините. И нещо ужасно важно – никога не ме предадоха.

–Какво мислиш за инвазията на Ирен Кръстева и Дилян Пеевски? Чух, че баща им, който говореше срещу тях, сега замлъкнал. Възможно ли е да са платили и неговото мълчание? Не се ли „дисциплинират” по този начин медиите да служат на някаква безнаказана политика, управлявана от яка ръка в сянка. Чия е тази ръка?

– Кръгът около Делян Пеевски и Ирена Кръстева от много време са стиснали ръце с Бойко Борисов. И това не е никаква новина. В България в момента журналистите се купуват като семки. Парите решават всичко. Монополът е отвратителен и той е под личната егида на премиера Бойко Борисов. На целия народ той може да обяснява захласнато как няма нищо общо с Доган. На мен – не.

–Докъде я докара мегаделото във Варна?

– В книгата „БГ АФЕРИ. Алексей и останалите” са описани безобразни незаконни действия на висши полицаи и прокурори. Мега-процеса е матрицата как в България можеш да лежиш в ареста и затвора само за да скалъпиш упражнението на прокуратурата и МВР, че са преборили мафията. Фактите са фрапиращи и ужасяващи. Няма медия обаче, която да и стиска да ги отрази. Омертата на мафията във властта е жестока.

–Сайтът „Афера”, според много хора е по-опасен и от някогашният „Опасните”, заради който Огнян Стефанов все още е с патерици…Убедих се, че НСБОП го следи информационно много щателно. Познаваш ли министър Цветанов и той изразявал ли е някакво мнение във връзка с това?

– За разлика от „Опасните” аз никога не съм била анонимна. И никога няма да бъда. Знам, че сайтът се следи внимателно както от НСБОП, така и от спецслужбите. Цветанов не го познавам лично. Не му стиска да се запознае с мен, въпреки че до този момент имам десетки материали, адресирани специално към него. Ако е мъж и се престраши да ме потърси, на Цветанов му предстои опасен разговор с мен. Честно казано обаче, това не ме вълнува, защото от него няма да има никакъв ефект. Нямам намерение да си хабя енергията да бия крошета по празно пространство.

-Високата оценка на разкрития от типа в Афера често са на гърба само на смелчаци като теб, които изобщо не попадат в графата „защитен свидетел”…

– Кой да ме защити? МВР-то на Цветанов ли? На което без да съм искала да съм защитен свидетел, съм дала на тепсия пробитите им мафиоти ченгета. Прокуратурата ли? Която като ми чуе името се чуди къде да си завре погледа, защото така и не намери сила да се изчисти от цирковите си клоуни – прокурори. Аз си върша работата и нямам нужда от висока оценка. Не съм и смелчак. Ужасно е да считаш, че някой е смелчак само защото си върши професията, така както трябва. Значи този народ не е мръднал на сантиметър от предателството на шепата войводи, които е имал, и които също е считал за „луди” смелчаци.

–Знам, че имаше намерение отново да пътуваш до Божи гроб…Защо, какво намираш там? Разочарована ли си от света, в който живеем; от страната ни?

– Аз и в книгата съм го написала – че съм влюбена в Израел, за ужас на председателя на парламентарната комисия за контрол на ДАНС Волен Сидеров. Израел и Божи гроб не са за такива като него. Там е територия на духа за посветени. А иначе светът е прекрасно място, и България също. Измисленяците във властта не могат по никакъв начин да ме накарат да спра да обичам живота, родината си и вселената.

–Според много хора симпатичният Бойко Борисов все повече ни завира в кризата. Мненията за неговото бъдеще са противоречиви. Каква е твоята прогноза?

– Много преди изборите аз гласно си казах позицията, че не вярвам, че ще е добър управленец. На когото беше симпатичен, сега да си го носи на рамо. Както казват мъдреците – и това ще мине…По-страшния въпрос обаче е – докога българският народ ще си играе със съдбата си.

Еми Мариянска

В. Шоу