Нямало натиск ли? Здравей, че бързам, Борисов!

„Журналистите са тези, които ми оказват натиск, не аз на тях”, рече министър – председателят.

Не му стигна, че се изгаври с послушниците си, които си счупиха краката да му отговарят как не били притискани от властта, а и се произведе в жертва.

Борисов има право да се гаври. Журналистиката е стигнала дъното на слугуване и това дали ще и шибнеш още един ритник по надупения задник, е все едно.

Бившият главен секретар на МВР обаче брилянтно е наясно как преса срещу неудобните журналисти се прави не директно, а чрез оперативни комбинации и активни мероприятия.

Естествено, милиционерски.

Преди няколко месеца срещу главната редакторка на afera.bg Веселина Томова е измислена оперативна комбинация.

Ако Борисов все още е скачен съд с Цветанов – да го пита.

Ченгетата решават да разработват Веселина Томова като целта на упражнението е да се разбере откъде са и източниците на информация. Дълго време Томова е обект на наблюдение. Включително се следи и жилищната кооперация, в която живее.

Докато полицаите кесят и се правят на „прикритие”, удрят на камък.

Журналистката не прави нищо необичайно, нито шокиращо за техните представи. Поставена е и на контрол чрез „разпечатки”, а за „живия контрол” – има всякакви врътки. Не винаги с разрешение за СРС от съдия.

Ченгетата на „достойния офицер” комисар Димитър Димитров пръскат държавни пари за абсолютно безумие – да разберат кой дава на Томова информация.

И докато нюхат, в полезрението им попада нарко-дилър.

Той има ужасно лошия късмет да живее в жилищната кооперация на Веселина Томова като наемател.

Двамата не се познават.

Ченгетата всъщност бройкат журналистката, но засичат не нея като „абсолютен престъпник”, а момчето, което си върти кофтия бизнес.

И го закопчават.

Комбинацията с Томова пропада.

Това не пречи обаче на оперите на „достойния офицер” комисар Димитър Димитров да разпитват по-късно арестувания какво знае за Томова. Нали живеят в една и съща кооперация?

Виждал ли е кой идва при Томова? Кой влиза и кой излиза? И изобщо – вместо да разпитват момчето за това, което трябва, оперите питат за …журналистката.

Същият номер е приложен година назад – тогава, когато Томова изважда безобразията на обвързаните висши полицаи и прокурори във Варна с мафията.

Привикани на разпит са момчета от ъндърграунда, на които се задава ребром въпроса – Познаваш ли Томова? Откъде има записи? Кой и дава информация? Ако не кажеш, място няма да си намериш в този град!

Дори и, когато след година Веселина Томова подава надлежно жалба в ОДП – Варна, че е заплашвана, жалбата и се използва от ченгетата за да бъдат притискани лица да не влизат в сайта afera.bg и да не пишат коментари. Всички разпитани любопитно са разпитвани не толкова за заплахите, колкото за това какво знаят за Томова.

Ченгетата приключват преписката с мнение за образуване на досъдебно производство, защото „хванали извършителя”. „Хванатият извършител” обаче изобщо не истинският.

Истинският има общо с ченгетата.

Докато главната редакторка на сайта afera.bg работи заедно с ДАНС за да бъдат заковани висши полицаи и прокурори, свързани с мафията, същите пробити ченгета изпадат в истерия и часове наред търсят вратичка в закона, според която Томова да бъде … арестувана.

Не посмяват да се изплюят директно върху закона.

Това не се нарича натиск, така ли, господин Борисов?

Натиск ли е, когато оперативките във Варненската окръжна прокуратура, начело с шефа и преминават заедно с четири – пет бопаджии?

Какво правят ченгета на оперативките на иначе независима власт, в лицето на прокуратурата?

Натиск ли е, че шефът на Варненската окръжна прокуратура по цял ден слуша СРС-та? СРС-та на един кръг от определени лица, които са със свободни професии. И заедно с „достойния офицер” комисар Димитър Димитров, който ако не влезе пет пъти в седмицата в кабинета на шефа на Окръжна прокуратура, няма да е той, слушат, слушат, слушаааат и градят литературни схеми кой кога да „заковат”.

Това слухтене нарича ли се натиск?

Натискът срещу „неправилните” журналисти не се състои в директно ръмжене. Писането на SMS-и е направо ноктюрно в сравнение с мръсните ченгеджийски врътки, които се режисират така, че ако нямаш нюх да ги усетиш, може и никога да не разбереш откъде са ти дошли.

Това е много по-нагъл натиск.

Защото е ежедневен. Скрит. Никога не можеш да го докажеш, защото потъва в някакви „разработки” с „класифицирана информация”.

И още нещо: когато ченгетата разиграват оперативната си комбинация може да се стигне и дотам – да направят интриги сред представители на подземния свят, насъсквайки ги точно срещу онези, които трябва да бъдат „отстреляни”.

И познайте какво се получава – ако посегнат на някой журналист, или го смачкат, или го вкарат в активно мероприятие, точно същите опери започват да разследват кой е притискал „свободата на словото”.

А са си те.

Нищо повече.

Afera.bg