МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ ЗА НЕСПАСЯЕМАТА БЪЛГАРСКА „ЖУРНАЛИСТИКА”

Много ги кефи на лете журналистите фразата „мъртво вълнение“, особено когато има трупове на плажа. Тогава стават направо лешояди. И започват с хъс на тъпоидални кретеноиди да повтарят сакрални имена на ветрове, подводни и надводни течения, които не познават, пък и са неприсъщи за началото на летния сезон – като мелтеми, сулагани, анемобарични, сеизмични, ветрови и всякакви други приливни и корабни вълни.

Ама абсолютно никой не направи ни най-малка справка какво, аджеба, означава това „мъртво вълнение“. Да, звучи страховито за хора, родени и расли далече от морето, и смехотворно за хора със сол в кръвта и по кожата. Същите са и спасителите – пълни селяндури, щом като при вчерашния инцидент на Слънчев бряг сравниха морето с кална бездна.

Ами не е кална бездна. И нека първо те се видят какви спасители са – 70-годишни папардаци по плажовете, които по цял ден правят свирки срещу шамандурите, щото не могат да доплуват до тях, ако някой реши да се дави.

Колкото до отвратителните познания за море, за плажове и за мъртви вълнения при „журналистите” от българските печатни и електронни медии, нямам какво да добавя.

Тях отдавна ги друсат мъртвите вълнения на посредствеността.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Б. а. На снимката – мъртво вълнение при фар на остров Ил дьо Ре, Франция.

Валери Станков