Банките стават казина! Не влизайте в тях, не теглете кредити. Съдете ги!
Топ финансиста Любомир Христов е съосновател на Института на дипломираните финансови консултанти, бил е член на управителния съвет на БНБ, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, представляващ България, изпълнителен директор на Централния депозитар. През 2008 г. Любомир Христов влезе и в състава на новосъздадената Експертна група по финансово образование към Европейската комисия. Министър-председателят Бойко Борисов го посочи като един от тримата си икономически съветници заедно с вицепрезидента на Световната банка Кристалина Георгиева и професора от ИНСЕАД Илиян Михов.
-Докато ние с вас разговаряме за миналото, за свършени факти, в това време в законите, в уредбата, в начина на процедиране ни подхлъзват с такива норми и такива условия които би трябвало всички като граждани да ни накарат да настръхнем.На 12 май в сила влиза законът за потребителския кредит. Той има за цел да въведе нормите и европейската директива. Той е направен така, че когато влезете в банка за потребителски кредит вие все едно влизате в казино в което на вас ви се дават седмаците и осмиците, а банката остават пет аса. В Същото време тези народни представители които ние издържаме, тази Комисия за защита на потребителите си затварят и двете очи. Те узаконяват произвола на банките над кредитополучателите. Ето това се случва. Аз призовавам вашите читатели да не влизат в банка за потребителски кредит след 12 май или ако влизат да го правят на свои риск при което трябва да знаят, че подписват договор с който се съгласяват да заложат майка си, баща си и децата си на банката. Ето това се случва зад гърба ни!
-Каква е клопката, с какво ще ни подхлъзнат при приемане на закона за потребителските кредити?
-Говорим за потребителските кредити от 400 лв. до 147 хиляди лева. Виждате за какъв широк диапазон става дума. Може би по-малко хора ще вземат жилищен заем за 20 години, но много повече хора ще вземат 1000 или 2000 лв. потребителски кредит. Вижте сега какъв е текстът. Той се намира в допълните разпоредби точка шест. Чета със съкращения : “Референтен лихвен процент е лихвеният процент, който кредиторът използва при изчисляване на лихвения процент по кредита. Той представлява индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология”. Всичко това което си говорихме за ипотечните кредити на 12 май става закон за потребителските кредити. Всичко това се прави под прикритието на въвеждане на европейски норми, а всъщност противоречи на 180 градуса на тези норми. Вносител на този законопроект е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма- конкретно проектът е представен от зам. министър Евгени Ангелов. Подкрепен е от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм – докладчик на закона е народният представител Мартин Димитров. При разглеждането на закона на заседанията на икономическата комисия е присъствал и г-н Дамян Лазаров и г-жа Ирена Черчеланова – юрисконсулт на Комисията на защита на потребителите. За да се стигне до тук, този резултат е възможен в един от трите случаи – или народните представители са спали, или са били почерпени, или с били почерпени, за да спят. Сега – аз може да бъркам. Поканете тези хора попитайте ги с какви мотиви, с какви идеи, с какво желание са приели този текст. Може би лицето Любомир Христов не разбира. Как те представляват интересите на хората които са ги изпратили в парламента?
А замисълът на Европейската директива за потребителския кредит е именно защита на потребителите.
–Ще започнем да съдим банките, както вече ни посъветвахте?!
-След 12 май никакъв съд не може да ви помогне. Това е закон. А съдът трябва да прилага законите.
-Следователно, ако аз тегля такъв кредит един ден може да се събудя с писмо в което банката ме уведомява, че лихвата ми е пораснала с 3-4 процента?!
-Може и повече, нищо не пречи. Вие може да влезете на 12 май в която и да е банка и там ще ви кажат – нашата методология за определяне на вашата лихва се състои в това – взимаме вашата височина в сантиметри, умножаваме я по ханша ви, умножаваме я по 10 и я делим на 100. Ето това ви е лихвеният процент. И така определения ви лихвен процент ще е в пълно съзвучие със закона. Виждате ли за какъв абсурд говорим.
-Това е страшен произвол!
-За това говорим. Вие сте първата на която го казвам. Ето я моята болка за начина по който си уреждаме живота. Проспиваме, когато се създават тези псевдонорми. След което изпадаме в ситуацията да не знаем какво сме подписали, да не знаем какво сме разрешили, да не знаем с какво сме се съгласили и започваме да се жалваме и да ходим по мъките. Ами хайде да внимаваме.
И вие като медии вижте кой народен представител, от кой район за какво е гласувал. Пишете на народния представител на вашия район независимо дали е от вашата партия. Пишете му и му кажете, че не търпите произвол. И, че няма да теглите потребителски кредити, защото това е заробване. Вие губите всякакъв контрол какво ще ви си случи на вас с този кредит. Не само вие лично – всички. Влизайки в банка на 12 май имайте предвид, че влизате в казино. Кой печели в казиното?
–Собственика на казиното. Той печели!
-Да, така е. Това са нашите банки, това е нашият надзор върху тях. Ако искат банките да минат под разпоредбите на закона за хазарта.
–Стигаме до заключението, че банкерите са най-виртуазните мошеници на този свят!
-Чакате, чакайте…. Нямате никакви основания да обвинявате банкерите. Те правят точно това, което им бъде позволено да правят и което ние търпим. Нашият разговор с вас е за това – какво търпим и докога ще го търпим.
Проектозаконът за потребителските кредити е дълбоко сбъркан като текст?
Най-важното е, че в него няма нищо европейско. Докато ние с вас си говорим някой си е мушнал този текст и ви казах – народните представители или са спали или са били почерпени, за да спят.
-Аз в банка не влизам повече докато не се промени този закон!
-Марк Твен казва, че банките дават чадър само когато е слънчево…
И си го прибират когато започне да вали. Но, вижте, банките не са благотворителни дружества. По това не трябва да има съмнения, никой не иска нищо лошо да се случи на банките. Защото както теглим кредити от тях, така в тях си държим и парите. Въпросът е ,че банките трябва да играят по определени правила и не ни поставят в зависимост. Комисията в защита на потребителите трябва да се самосезира на база на информациите около Уникредит, дали може да се говори \ както за твърдя, че може\, за неравноправна клауза в договора за кредит. Банките трябва да играят по правилата. Аз не съм срещу банките, а срещу бизнесмодела на банките изграден на основата на това, че клиентите са за да бъдат доени. Т.е ако нашите банкери са всъщност едни селски стопани и не знаят нищо друго освен да доят крави – ами да отидат на село и да доят крави. А банкерът е човек, който може да смята риска – и собственият си и на клиентите си. И въз основа на добре пресметнатия риск да си определя лихвените проценти. Това, че банките си променят произволно базата на която изчисляват лихвените проценти на мен ми е много ясно – те не са могли да си сметнат риска. Който не може да смята не е банкер. Който не може да смята банката му фалира и отива на село да дои крави.
-Статията Ви” Лихвите по жилищни заеми – не така!или как да си направим банкова криза” предизвика раздвижване на пластовете не само в банковите среди. Във Фейсбук вече има група от 400 души, които са се обидинили като иницативен комитет и се заканват да съдят “Уникредит”. Вие очаквахте ли, че написаното от вас ще разбуни духовете?
-Статията ми е отговор на съобщение на пресата, че от 1-ви април Уникредит Булбанк е повишила лихвите по вече отпуснати стари ипотечни кредити. Това което ми направи впечатление, е че банката /а това е практика и на други банки/ променя лихвата по вече отпуснати кредити едностранно, само по свое решение. Това противоречи на добрите международни практики, то е несправедливо, антипазарно, неправомерно и създава риск за стабилността на банковата система. Затова и реагирах. Проблемът засяга много хора.
–Какво трябва да се направи?
-Има два въпроса които трябва да се разрешат. Първо със завареното положение на хората, които имат ипотечни кредити и на които неочаквано са били променени лихвените проценти. И второ – в бъдеще това е недопустимо и тази практика трябва да се прекрати незабавно.
-Казвате, че е полезно засегнатите да заведат колективен иск в съда?
-Хора които се чувстват ощетени и намират, че с тях е постъпено несправедливо и неправомерно и имат вече сключени договори с банките могат да си търсят правата в съда. Практиката на едностранна промяна на лихвите е специфична българска практика, неизвестна другаде по света. Има две неща, които могат да се направят. Първо – Комисията за защита на потребителите има права и задължения да следи за неравноправни клаузи в договорите.Неравноправните клаузи между доставчик и потребител са такива при които едната страна има предимства и може да увреди интересите на другата страна. Комисията за защита на потребителите няма нужда да бъде сезирана, тя би трябвало да е взела отношение по този въпрос. Ако не е взела – възниква въпросът – за какво съществува тази комисия издържана от данъкоплатците в това число и от кредитополучателите?! От друга страна – имаме сключени вече договори. По повод това дали тези договори са действителни или не може да се произнесе единствено съдът.
Добре е исковете да бъдат колективни в зависимост от спецификата на договорите. Единствено съдът може да се произнесе дали един договор е действителен или не.
Това е по отношение на миналото. По отношение на бъдещето обаче практиката, при която промяната на лихвения процент по ипотечните кредити изцяло да зависи от произвола на банката, трябва да се промени.
-Значи може да се осъди банка в България?
-Разбира се, че може, макар че няма да е лесно. Става дума за търговски отношения базирани на договор, на доброволно съгласие. А тези търговски отношения са уредени в закона и съдът може да се произнесе за това договорът следва ли да бъде приложен или не. Предмет на спор е начина на определяне на променливата част от лихвата и това, дали тази база може да се променя след вече сключен договор. При случая с Уникредит Булбанк става ясно, че базата е била ЮРИБОР –лихва за междубанкови заеми в евро, след което тази база е сменена с т.н. базисен лихвен процент определян от самата банка. Предмет на спор е дали банката е в правото си да сключва договор при една база, а след това да в течение на действието на договора да я променя.
-Според вас засегнатите могат да се обърнат към съдебните органи в ЕС?
-Естествено! В Европа няма такава практика, както у нас. Редица от банките, които оперират у нас, са с главни квартири в страни членки на ЕС. Ако те преведат общите условия на договор по жилищен заем от български на италиански или на немски и го предложат в съответните страни най-вероятно ще ги бият с камъни.
-Излиза, че по време на криза, топбанкерите стават все по – богати като дерат кожите на клиенти си?
-Това са емоционални квалификации, които няма да помогнат да се реши спора. Имаме конкретни случаи, и нека на база на фактите разглеждаме случаите. Трябва да се говори с факти, а не с квалификации. Но е безспорен факт, че задълженията трябва да се изпълняват и кредити трябва да се обслужват. Това са договорните отношения. Друг е въпросът, че договорите, които се сключват трябва да са равноправни. Т.е. преди да подпише договор за кредит потребителят трябва да разполага с информация, която да му позволи да си направи сметката. Не може да направите преценка за това дали е по джоба ви да обслужвате един 10-15- или 30 годишен кредит, ако такъв съществен елемент – неговата цена \лихва\ може да бъде произволно и едностранно променяна от банката. Ето в това е несправедливостта. Вие не можете, дори да сте доктор на науките, да прецените това, защото няма обективен критерий. Затова аз казвам, че това е въпрос не просто на индивидуални кредитополучатели, а на стабилността на банковата система. И е налице риск. Защо? Ако всяка банка, опитвайки се да запази печалбите си, започне \както го и правят\ да повишават – днес с 2,5 утре с 3 процента лихвите няма гаранция, че в един момент длъжниците ще изпаднат в състояние да не могат да си изплащат кредитите. Няма гаранция, че няма да пострадат балансите на всички банки. Какво значи това – това означава да се постави в опасност и на риск способността на банките да изплатят моите и вашите депозити. Това е въпрос на системен риск.
Органът в България, който трябва да следи да ограничава, да намалява и да контролира системния риск в банковата система е БНБ. Тя, както разбирам, отказва да изпълнява тази своя функция. Това се вижда, от факта, че на определи жалби отговаря така : обърнете се към съда.
-Какво трябва да се случи в бъдеще, за да се предотвратя тези порочни практики?
-Три неща. Първо – да се променят няколко закона така, че да се спази изискването променливия компонент на лихвите по заеми /жилищни, потребителски/ да бъде изчисляван и публично обявяван от трета независима страна от страните по договора- банката и кредитополучателя.
-Казвате, че клиентът е зависим от произвола на група хора, които се наричат Управителен съвет?
-Да! Едни хора които управляват една банка като граждани нямат повече права от всеки един кредитополучател по отделно. Но те поставят кредитополучателя в зависимост защото когато вие вземете 20 или 30 годишен заем и не сте съгласни с промяна на лихвата ви, не сте в състояние да извадите парите и да ги върнете. Вие изпадате в пълна зависимост.
Така че три неща трябва да се случат . Първо – да се промени регулацията така, че лихвеният процент да не зависи само и единствено от банките. Второ – на практика се вижда, че Комисията по защита на потребителите не изпълнява функциите си. Чувал съм нейният председател г-н Лазаров да казва, че те нямат капацитет в областта на финансите, нямат подготвени хора. Начините по който се решава въпроса със защита на потребителите в страните членки на ЕС е финансов омбудсман- арбитър при спорове между финансови институции и техните клиенти – силен и независим, които може и има правата да налага почтено третиране на клиентите. Това също не е сложно. В България съществува проект на закона на финансовия омбудсман, не от вчера, а от 2003г.
-Кой има интерес да няма финансов омбудсман?
-Тези хора, които участват в групи и се наричат Управителни съвети. Третото нещо, което трябва да се случи у нас е финансовият надзор да бъде единен и обединен. Т.е надзора над банките да бъде изваден от БНБ и да се влее в Комисията по финансов надзор – КФН. Никаква причина няма БНБ да отговоря за надзора на банките. Комисията за финансов надзор и банковия надзор, който в момента е в БНБ да се слеят, да бъде формиран, единен финансов надзорен орган директно на отчетност на НС и народните представители. Когато тези три неща се случат – промени в два-три закона, създаване на финансов омбудсман и единен финансов надзор – тогава кредитополучателите ще могат да имат информация на база на която да преценяват рисковете, да сключват договори при пълно познание за възможните последици и да има към кого действително да се обръщат, орган който ще им обърне внимание.
-Какво мисли по въпроса г-н Иван Искров?
-Аз не съм разговарял с г-н Иван Искров по този въпрос. Не знам той какво мисли, а и не ме интересува.
-Заплашена ли е стабилността на банковата система в България?!
-Това което казвам е, че няма гаранции, че както се развиват нещата стабилността на банковата система няма да бъде заплашена утре.
-Вие споменахте един интересен факт – финасовата криза в САЩ е започнала точно в сегмента на жилищните кредити?
-Точно така, когато на достатъчен брой хора лихвените проценти са били увеличени на база на сключен договор. Но има разлика – докато в Щатите е имало една голяма група хора, които не са си чели договорите не са били внимателни и не са преценили възможностите си да плащат, а е било ясно как ще се променят лихвените проценти. У нас дори всички кредитополучатели да са ядрени физици няма как да преценят как ще им се променя лихвените проценти ако те зависят единствено от техния кредитор. Казвам – че няма никакъв орган, никакъв фактор които да спре този процес преди той да е довел до банкова криза.
-В Световната банка сте заемал ключова длъжност?
-Бил съм съветник на Изпълнителния директор на Световната банка, представляващ България и още 11 страни.
–Като служител на тази институция как според вас се справя Симен Дянков като финансов министър?
-Затруднявате ме с този въпрос. За мен Дянков е едно голямо разочарование, защото бях оптимист при избора му. Познавам го от 1996 година. Даваше добри надежди. А я докара до там, в момента България да няма финансов министър. Защото финансовият министър на една страна е политическо лице, което носи отговорност. Г-н Дянков напоследък ни казва, че вероятността ДДС да не се вдигне е 80%. Извинявайте, един човек, който е отговорен и от когото зависи какво да предложи говори с вероятности като синоптик за прогнозата на времето. Щом не зависи от него – значи не Дянков, а някой друг е финансов министър. При това положение какво прави г-н Дянков за мен не е ясно и не е интересно, защото това, което има да става не зависи от него.
Едно интервю на Мария Друмева,
www.blitz.bg