Употребеният като салфетка Тодор Дичев мълчи и се гъне като макарон, защо ли?
След публикацията на afera.bg за освобождаването на шефа на ДАНС – Варна Тодор Дичев, в която тя написа, че елегантно му е намерена цаката, защото е подписал, че не е притискан от Алексей Петров, същият „храбър оловен спецвойник” взел, че се разхленчил от написаното в негова защита от Томова.
„Как можела да пише такива неща, моля ви се? И понеже спецченгето е „мъж та дрънка”, куража му стигнал да реве пак пред жена, но така и не посмял да вдигне телефона на Томова. Защо ли? Защото същият, бил награден с плакет от … Иван Драшков за добре свършена работа”, отговаря устатата журналистка.
„Ех, Дичев, акъла ти толкова – иначе щеше да се срамуваш от подобен пиниз – да те изпратят като при Татово време. И Томова да ти е виновна, че написа истината. Можеш само да се благодариш, че не упоменахме и Румен Цайса. И фаталната грешка на Веселин Марков с името му. Поредният гаф на Марков, впрочем”, подхвърля мимоходом Веселина и спира до тук.
Но аз ще добавя и друго. Онези млади момчета в службата му, кое от кое по-кадърни и образовани от самия Дичев, дълго време недоумяваха дали Томова е сбъркала в защитата на некомпетентния им и страхлив началник, или той пък изведнъж е надмогнал себе си и е проявил мъжество и храброст, та да извиси глас и да съобщи истината. Нито едното, нито другото.
И то защото още преди да го ритнат с острия лачен чепик в г..за, Дичев е бил солидно оакан. А знайно е, че наср…ния мълчи виновно, упорито и продължително.
Защото когато разбрал, че духа вятъра на промяната, вместо да се вземе в ръце и да започне да работи, нещо, което цял живот не му се е случвало, той тръгнал да си търси работа. И познайте къде и при кого?
Така или иначе митарствата му стигнали до началниците, които вече лъскали острието на чепика си за продажника. Все пак колегиално го посъветвали да се вземе в ръце и да започне да работи. Да, ама как, като човекът не знаел нищо друго, освен да слухти и да докладва.
Ха, де, голяма дилема. Затова Томова е много права, като казва, че спецслужбите приличат вече на препържени дробчета. Наръсени с амфетамини. Нито стават за ядене, нито за надрусване. А „смелите” спецченгета мълчат, оправдавайки се, че така било от оно време – мълчание до гроб.
Мълчи и Дичев, защото си знае дереджето, както и че началниците му са наясно с далаверите, които е забъркал през годините. Да припомним например за безлихвения заем от 50 бона, взет от частната фирма „Транстриумф”. Защо Томова или някой простосмъртен не отиде да си вземе такъв безлихвен заем?
Или за местенцето до Златните, което си купи без пари, защото през него минава магистралния водопровод за Златните?
Защо контролните органи не проверят кой и как даде разрешение на този варненски шеф на ДАНС да строи върху водопровода? Кой и как изгради над него защитни бетонни стени и трупна виличката на началника за чудо и приказ?
Или за ченгетата може, а за простосмъртните – не?
Но, както казват умните хора, на всяко прасе му идва Коледата.
Е, дойде и за това! Но тепърва ще се разплитат далаверите му – дребни, смешни, некадърни и жалки. Но от позицията на държавен офицер от висок ранг. Ето ти истината Томова. Нека му се затъкне на гърлото на този, който не е оценил защитата ти. А ако пък се разрови…., каква смрад ще излезе?
Защото си много права, че всичките са едни мишки, които си знаят взаимно кирливите ризи и най-вече гащите. И със насъбраните накуп няколко шапки заплатите при пенсионирането, ще си купят по някой нов хладилник, но не и чест. Няма да си купи достойнство и Дичев с познатия на колегите му маниер на плужек.
Такъв ще си остане и в живота, в който търси някаква работа. Може и да я получи, но за кратко. Защото както казваш Томова, животът е за смелите.
А този отдавна е мъртвец, макар и още да не го знае.
Затова рони сълзи и маже сополи.
Не си струва да му подаваш ръка, защото породата му е такава – ще те предаде при първи сгоден случай!
С уважение
Стефан Руменов