КОРПОРАТОКРАТСКАТА ДЪРЖАВА – за такава държава гражданите и„мат’риал”
За такава една държава гражданите й не са нещо повече от човешки ресурс (материал). Социалните и национални интереси се жертват в името на печалбата, рентабилността и частни корпоративни ползи.
Характерен признак за фактическото действие на този управленски принцип е заличаването на границите между собственост и власт, между монопол и пазар, между политика и икономика.
Друг съществен белег на корпоратократската държава е независимостта на централната й банка от правителството. Тук централната банка е частно акционерно дружество и банкирането е изцяло в частни ръце. Печатането (емитирането) на “националната” валута също (Всъщност такава една “национална” валута е собственост на централната банка, а не на държавата!). Централната банка разполага с власт много по-могъща от властта на президент, правителство, парламент и съдебна администрация взети заедно.
Германският правен теоретик Карл Шмит (1888-1985) в своите изследвания стига до обобщаващия извод, че понятието суверенитет е много по-фундаментално от понятието държава, тъй като последното е изменчиво през различните исторически епохи. Либералната икономическа догма (насаждана в главите на българските студенти през последните 20 години) има за цел да уязви суверенитета на вражеската държава, а властта в същата постепенно да бъде подменена с тирания на олигарсите и бюрократите. С други думи, корпоратократската държава не е нищо друго освен тирания на корпорациите. Корпоратократите контролират медиите, финансират кампаниите на политиците. Никой не ги избира, не служат ограничен мандат, не отговарят пред никого. Корпоратократският “елит”, веднъж заформил се вече, гледа на своя народ като на чуждо колониално население.
Корпоратократската държава е прекият път към цивилизационна катастрофа.
Формирането на понятието „корпоратократска държава” е важен процес по осъзнаването на проблема. Корпоратократската държава е в основата на поне три фундаментални кризи, които тук действат едновременно – урбанистическа, културна и енергийна. Преодоляването на една от тях не спира действието на другите две. Основният извод – ще се наложи повече да се работи и по-малко да се потребява. Ще се наложи всичко да се създава наново! Досегашни професии ще се окажат непотребни в новите условия. Обществото ни вече се сблъсква с проблеми, които корпоратократският управленски режим не може и няма намерение да разреши.
По отношение на демографията ще се наложи да се премине към политика на:
Стимулиране раждаемостта на деца от българския етнос;
Безпощадна борба с наркотиците и всякакви други унищожители на българската младежка сила;
Въвеждане на евгеническо законодателство.
Опитът категорично показва, че не е по силите на либералния капитализъм да се справи с тези задачи. Ще се наложи да се премине към всеобща милитаризация на българския етнос.
Държавата като такава трябва да застави бизнеса отново да разкрива производства в нашата страна, да плаща прилично трудово възнаграждение на работниците, да внася в хазната дължимите данъци. Либералният капитализъм не може да се справи с тези задачи. Ще се наложи да се премине към всеобща милитаризация на българския етнос.
Друг голям проблем – процентното увеличение на старите хора в България. Много скоро пенсиите и разходите за старите хора в България ще започнат да поглъщат такива грамадни средства, щото ще се отнеме всякаква възможност в държавата да се поддържа отбраната, науката, образованието и най-вече – българската младеж. Тогава ще се наложи по пътя на принудата да се отнема правото на гласуване от старите хора, да се съкращават пенсиите им до нивото на оцеляването и т.н. Едновременно с това по волеви път ще се наложи българските жени да раждат по три и повече български деца, да се създават условия за отглеждането и възпитанието на тези деца, да се правят данъчни облекчения за родителите им и т.н. Либералният капитализъм не може да се справи с тези задачи. Ще се наложи да се премине към всеобща милитаризация на българския етнос.
Предстои тежка борба на културния фронт. Етиката на потреблението ще се наложи да се замени с етиката на труда и натрупването. Ще се наложи българският народ повече да работи и спестява и по-малко да се развлича и забавлява. Днес телевизорът е станал фатален символ на потреблението. Веднъж завинаги трябва да се приключи с тази „телевизионна култура”, която руши етиката на труда и натрупването. Либералният капитализъм не може да се справи с тези задачи. Ще се наложи да се премине към всеобща милитаризация на българския етнос.
В своята хилядолетна история българският народ неведнъж е изпадал в кризи от най-различен вид. Поради това българинът по принцип е резервиран към възможностите на гражданския живот. Той е излизал от тези кризи благодарение на своя воински дух и качества, а не на гражданските си „добродетели”. Това е моето обяснение за нежеланието му да стачкува, да протестира пред парламента и всякакви други институции. Той просто не вярва в тези институции, че са способни да му решат проблемите (да му свършат работа!). Българинът е себе си, когато е на война!
* От известно време по интернет се разпространява филмът Zeitgeist Addendum. В този двучасов филм е включено едно интервю с Джон Перкинс, в което той за пръв път дефинира понятието корпоратокрация.
Антон Рачев
Използвана литература:
Андрей Савельев, Диктатура и тирания – Немецкие теории и русские смыслы. По книге Карла Шмитта «Диктатура»,
http://www.velesova-sloboda.org/polit/savelev-diktatura-i-tirania.html
Максим КАЛАШНИКОВ разказва за своя беседа с Андрей ФУРСОВ, вестник "Нова Зора", брой 3-5, 2007 г.;
Максим Калашников, Глобальный Смутокризис. — Харвест, 2009.
Антон Рачев, Корпоратократическата държава, вестник «Родово имение», брой 23 от 2010 г.; Също и на сайта на Веселина Томова: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=11380&Itemid=9
Карл ШМИТ, Понятието за политическото, прев. А.Лешков, София, 2008;