Добре дошли! Бихме желали да ви смажем!
Тук, в България, имаме политици, които са царе на каламбурите и показните акции. Политици, които, в позата на Дуче, борят престъпността и корупцията. И, докато държавата реже субсидиите за висшето образование, тези умели политици с усърдие окачествяват назряващите сблъсъци между граждани като “леки анархични движения”… които се движат с метални колове.
Псевдожурналисти, които най-откровено проповядват расизъм, ксенофобия, омраза и нетолерантност, се радват на поле за циклофренична изява в известен всекидневник.
Хората, които защитават адекватните човешки ценности и се борят за едно дипломатично и демократично европейско общество, биват заклеймявани, обиждани, презирани.
Тук ние толерираме крайната ненавист, физическата саморазправа и сме си построили една малка Германия от края на 30-те години на миналия век. Толкова сляпо и покорно се кланяме на омразата, че сме протъркали коленете си от пълзене пред нея.
От човешкото ни достойнство не е останало нищо, което да показва, че природата ни е дарила с мозък. Тук ние сме озверели скотове, които убиват младежи, нападат хора на протести или премазват с метални пръти пътуващи в трамвай.
Всички от гореизброените са станали жертви на насилие, защото са искали едно – адекватност при прилагането на закона и признаване на човешките права.
Всеки един от нападателите им не вярва в човешките права, защото си е присвоил правото да определя кои са хора и кои – не.
Добре дошли в България, тук ние вярваме в саморазправата и в насилието. В подклаждането на омраза и актове на ненавист. Вярваме, че, ако в родната ви държава ви грози смърт и потърсите убежище при нас, то ние ще ви покажем, че има много по-страшни неща от смъртта и ние ги умеем до едно. Ще ви покажем и че нацизмът, макар и поотмрял в културна Европа, “още е жив в сърцата ни”.
Редом с това ще ви покажем приказната си природа и ще ви хвърлим в размисли кое е тъй отровно, че си имаме всичко, а се държим сякаш нямаме нищо. Ще се запитате къде е изтекъл целият ни капацитет, защо залавяме невинни хора и ги набеждаваме за виновни и как така успяхме да направим думата “националист” обидна.
А, ако оцелеете след всичко, на което ви подложим, остава да се запитате през кой заден вход се промъкнахме нежелани в ЕС, кога ще пуснем машината на времето и ще излезем от годините на Втората световна война и кога, вместо психопатично да вдигаме дясна ръка в поздрав, ще подадем ръка на онези, които се нуждаят, без това да е жалко, смешно или родоотстъпническо.
Всъщност, сякаш никой не разбра, че шизофреничният национализъм не утвърждава патриотизма. Напротив, нашият национализъм е хапчето против патриотизъм. И работи безотказно.
ИнаТотева
http://toteva.maars.ne