Кафяво
Нещо подобно се случи преди седмица, когато бе проведен протестът пред дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Дойде ден да чуя и у нас лозунга “Никой човек не е нелегален”. Наистина, това е някаква форма на прогрес, тъй като за първи път го бях чул докато бях в чужбина. Спомням си, че тогава си бях казал “това в България няма да мине, пък дори и на майтап”. Ето на, мина. Оказа се обаче, че прогресът по нашите земи има своята жестока цена, и че крилатата фраза “Лудите, те да са живи” и до днес не е изгубила нито мъдростта, нито драматизма си.
Точно част от тези хора, които застанаха зад идеята за един по-хубав свят, за повече човещина, бяха пребити по най-брутален начин в трамвая. Доколкото си спомням биещите същества са били около 15-на, битите около 5, на снимките трамваят изглеждаше смразяващо, в очите на ватманката имаше ужас, в очите на приятелите на битите младежи имаше болка. Това е. Съобщенията в пресата звучаха като констативен протокол- сбиване между анархистки групировки.
Опровергаването на протокола – невъзможно, иди да противоречиш на вътрешния министър, ако ти стиска. Спирай достъпа до форумите на хора, които имат по-детайлирани познания по случая. Все пак полицията като че ли се активизира и арестува шестима. Последва мълчание и няколко изчречени в публичното пространство реплики, че може да ги “минат” като дребно хулиганство, но в никакъв случай като престъпление на политическа или расистка основа.
Да, официално в България фашизъм едва ли не не е имало, Септемврийското въстание не бива да бъде наричано антифашистко защото ще признаем съществуването на фашизъм у нас още през 1923 год. Недопустимо! Резил! Замитаме под килима това, което не е за показване, докато бабуната не стане толкова голяма, че обществото, спънато в един момент, си пада на физиономията. Ето това стана преди една седмица. Това се е случвало и преди, само този път картината с окървавения трамвай действително беше покъртителна. В травматологичните отделения сигурно е изглеждало още по зле.
Да, замитането на проблемите под килима отколе е държавна политика, не само у нас. В един момент обаче заметеното излиза наяве и напомня за себе си- в случая под формата на свастики и окървавени хора. Реакциите на случилото се в обществото бяха скромни, като изключим няколко силни есета, публикувани в централните столични ежедневници и вчерашния флаш моб на Попа.
А в автобуса напоследък се засичам с момиче, носещо пречупен кръст като украшение. Изгледах го силно учуден. Срещнахме си погледите, а в детските очи на момичето прочетох уплаха. Може би бях първия, който така се е опулил виждайки интересното бижу. Преди време дори бях видял стилизиран пречупен кръст- този път със заоблени ръбове, беше нарисуван на мешка… нещо като Хитлер, ама в розово…
Явно става дума за неграмотност, за непознаване на историята, си казах тогава – но тези констатации ги приемаме вече като нещо толкова нормално, колкото прахоляка и дупките по софийските улици. Дупките са част от ежедневието, но за онези, които са успели да оцелеят по родните пътища. За останалите дупките в един момент са се превърнали в участ, съдба.
Същото е и с неграмотността и невежеството. Подминаваме ги, докато в един момент не започнат да ни убиват. Фашистите в България трябва да бъдат спряни.
Орлин Йорданов
www.o6ibka.net