Покрай рождения ден на Борисов и правителството му „играта занежня“

Друг Симеон, вицепремиерът и министър на финансите Дянков, обясни жизнерадостно как той бягал и казвал “не” при искания за повече пари, а пък Борисов после казвал “да”. За напрежението в отношенията му с колегата му Цветан Цветанов научихме, че всъщност нямало такова.

Дори си били добри приятели със “Цецо”. Това малко ми напомня на репликата му на излизане от кабинета на Първанов на 5 март, когато каза пред репортери, че разговорът бил конструктивен ( а после се оказа, че е бил взривоопасен, та чак предизвика процедура по отстраняване на Първанов).

“Цецо” от своя страна подхвърли доста по-сдържано, че със “Симо” си говори. То и авторът на тези редове си говори с кого ли не. Миналата седмица влезе в диалог в студиото на “Неделя 150” с бившия вътрешен министър Румен Петков с думите “ мерете си приказките” ( след като Петков си позволи лични нападки).

Да, по темата “всички ( които трябва) обичат Бойко” няма нищо ново. Но нека да напомня: измина година от възкачването на Борисов на върха на българската политика със съкрушителна, но недостатъчна за пълно щастие изборна победа. България се управлява от правителство на малцинството.

От готовността на съюзниците да гласуват солидарно с управляващото малцинство зависи кворумът в парламента. В тази ситуация, независимо от големия спад в одобрението за управляващите и дори лично за Борисов, се откроява решаващият за здравето на властта факт: няма алтернатива. Никой не иска избори. А вече и Борисов не плаши опонентите и непослушните, че ще ги предизвика.

Това е причината да установим, че въпреки видимите гафове и противоречия около и във връзка с Борисов, от клетката на властта се дочува не толкова рев на ягуар, колкото мъркане през зъби. Както се казва, покрай юбилея на Борисов и годишнината от неговото управление играта занежня. Но при хищниците човек никога не знае…

Иво Инджев
www.ivo.bg