ВРАГЪТ НЕ РАЗБИРА ИСТИНСКОТО ОРЪЖИЕ В РЪЦЕТЕ И В СЪРЦЕТО НИ

Работя върху един текст и затова отново прочетох моментът, в който Давид застава срещу Голиат /1 Царе 17/.

Когато Голиат вижда Давид да приближава – видимо невъоръжен – той извиква: „Аз куче ли съм, та си тръгнал срещу мен с тояга?“ Известно е, че Давид убива тежко въоръжения Голиат с камък от прашка, като го удря в незащитеното чело.

Но обърнете внимание какво вижда Голиат – една тояга. Нищо друго. Голиат не допуска, че Давид може да има някакво друго оръжие, освен видимото…тоягата в ръцете му. А Давид изобщо не е разчитал на нея.

Врагът не разбира истинското оръжие в ръцете и в сърцето ни.

Той не разбира Божият начин за победа. И затова може да ни презира, може да ни се подиграва, може да се опитва да ни унижава и игнорира…

Но все пак пада победен в праха под нас.

Разбирате ли какво ви казвам?

Александър Урумов