Защо нашият туризъм го изруча жабето?
Малка вметка – мои роднини са виждали с очите си резолюции на Т.Ж. върху техни доклади със стряскащи правописни грешки. За съжаление, това не беше достатъчна причина да се срути социализъма.
Българската политика в областта на туризма също е в царството на хитруванията – то не бяха парцели за крайно нуждаещи се на първа линия (вероятно да им даде възможност да заработят нещичко и от риболов), то не бяха еластични граници на защитени територии или пък свободно тълкуване на параметрите на строителните разрешения или пък небрежно разсейване на властите, когато се говори за инфраструктура, чистота и сигурност.
В материал в скопския вестник Дневник се казва:
„Автомобилот е најевтиното превозно средство, барем кога станува збор за семејство, а Грција, Албанија, Црна Гора и Хрватска се најчестите дестинации на нашите граѓани. Србија повеќе се користи само како транзит-зона, а Бугарија е помалку атрактивна поради не толку убавото море, но и поради многуте чести кражби на возила.“ (целият материал)
По-нататък се говори за силно съкратения път по албанското крайбрежие, поради построената магистрала Вльора – Саранда от 130 километра, която съкращава пътя до морето от 7 до 2 часа (познато да звучи?), плюс опциите да се мине транзит за Черна Гора и Хърватско, например. Т.е. албанската инфраструктура се подобрява, а за българската или хубаво или нищо.
Разбира се, ще има читатели, които ще провидят „антибългарска кампания“ или нечия пиар кампания (на Албания?) в този текст. Но да си кажем истината – българският туристически продукт не може вече да заинтригува дори гражданите на Македония, които имат най-ниска културна и езикова бариера, плюс сравнителната близост, плюс скромни финансови възможности, за да се възползват от него.
В момента масовият туристически продукт в България е за непретенциозни и не много богати семейни туристи. Откъде ще се появят обаче, за да се върнат инвестициите, след като изключваме най-логичната дестинация?
И така – защо го ручахме жабето?