Борисов & Цветанов и баретите – С чужда пита – помен!!!

На 15 юни бе отбелязана 30-годишнината от създаването на Специализирания отряд за борба с тероризма – събитие, на което на преден план пред камери и фотоапарати застават обичайните двама – министър-председателят Бойко Борисов и неговата дясна ръка Цветан Цветанов. Двамата нямат нищо общо с баретите, нямат никакъв принос за работата и развитието на този отряд, но благодарение на протестния вот на избирателите заемат постове, които им дават това право.

Всъщност имат „принос” – подложиха на унизителен арест и стовариха всевъзможни обвинения върху бившата барета Алексей Петров – единственият, който през 1985 г. арестува на Централна гара гражданина на ФРГ, известен с прозвището Зорге, член на лявата терористична група „Бадер Майнхоф”.

На церемонията по отбелязване на годишнината присъства и „държавният” любимец Джеймс Уорлик – посланик на САЩ в България, чиито обществени изяви на българска почва успешно конкурират тези на премиера и неговия заместник.

Но, използвайки стила на министър-председателя,  ми се иска  да попитам двамата държавници: „Къде бяхте вие по това време? ” И все пак ако министър-председателят е обучаван да спасява човешки животи, то министър Цветанов не може да се похвали с подобно минало. Може би и това да е една от причините за неприкритата му ненавист към Петров, наричайки го през зъби А.П. – Трактора. Вярно е, че в спортната педагогика не се обучават антитерористи, независимо че е гарнирана от няколкомесечна следдипломна юридическа квалификация, вярно е, че не всеки става за тази работа, но ако искаме да имаме достойна държава с достойни граждани, то сме длъжни да се отнасяме дори и към обвинените в най-тежки престъпления, особено ако те са офицери, по достоен начин и трябва да намираме сили да признаваме техните успехи. Така е в демократичните държави. Така е и в Турция. Спомнете си за двамата турски офицери, арестувани през декември 2009 г.  във връзка с планирано убийство на заместник министър-председателя.

А, ако нашите управници живеят в сянката на тоталитарната носталгия, както не веднъж са казвали, то тогава всичко е обяснимо. Но искрено се надявам, че дори амбициите за налагане на полицейщината като основна антикризисна мярка да подкопават крехкото ни „гражданско” общество, то с подобни опити няма да успеят да ни върнат в „светлото социалистическо” минало.

Доц. д-р Дария Крачунова – историк