Първанов и Борисов в паника от „Големия Член” на руската енергетика
Темата за руските енергийни проекти в един момент заформи нещо като конферентна връзка между Георги Първанов и Бойко Борисов по Би Ти Ви и Нова тв. Витомир Саръиванов показа рефлекс, а редакторите бърза реакция, когато вкараха „големия член” в десятката на „синхронизираните” интервюта на двамата големи лидери на България (те така си се изживяват).
Борисов започна много вяло участието си в Нова. Отчасти преиграно, отчасти оправдано. В момента той няма с какво да се похвали – пълна „несъстоятелност” на Трайчо Трайков, признаване на съдбоносните грешки на Симеон Дянков, провал на прокурорския екип по Маргините. А отсреща един саркастично снизходителен Първанов, който на всичко отгоре щял бил от раз да подпише актуализация на бюджета – сърцераздирателно съпричастие.
Първанов по-добре повече никога да не говори какво щели били да си помислят във Вашингтон за България и как формиращите и вземащите политически решения в САЩ да преценяват каква България искат да видят. Г.П. беше жалка картинка в този момент. Дреме им в елита на САЩ за един отиващ си ПРОРУСКИ президент. Един ловец би трябвало да знае какво е отношението към една поразена „патица”…
Борисов за пръв път пропусна да бие тъпана и да се похвали с писмото на Обама, както той си знае. Беше повече от смирен. Писмото на Обама напълно потвърди тезата ни, че „реже Борисов за АЕЦ „Белене” и го хвали за „военните ангажименти”. Дипломатичните думички за приноса на България под управлението на Борисов за „енергийната сигурност” казват всичко. Но Борисов разду напоително за руските приятели, братя и християни. Очевидно се е договорил с янките за това упражнение…
Като „един мнителен човек” той има основание да не се натиска да влиза в ролята на един Костов в очите на паметливия и отмъстителен Путин. Всъщност Борисов много подценява руснаците – Путин не се интересува особено от Борисов, защото повече го вълнува (контра)играта с Ердоган. (Да му е припомнял Путин на Борисов за сроковете от Гданск…?) И вероятно скоро ценен от Владимир Путин журналист като Андрей Колесников ще редне отново убийствено саркастичен коментар. Както стори на 19 януари 2008 г., ден след като у нас се чу за „големия член”, който България била направила с руските енергийни проекти.
Бриджът бил сложна игра и не било лесно да се направи „голям шлем”, се разбра от спасителната за лапсуса на Г.П. реплика на журналист тогава. Анатолий Яновский се оплака, че били преговаряли до 5 сутринта, а вечният Виктор Христенко изби рибата с квалификацията за „дедушкините оговорки”.
Така руснаците оценяват напъните на български политици да дрънкат за „диверсификация”, когато е ясно, че са наведени. Колесников бе прав – езикът на честен човек не би се обърнал, за да произнесе подобни думи.
Ако Борисов се беше подготвил по-добре по темата, и ако беше решил да бъде последователен, а не да се прави на „умряла лисица”, щеше вероятно да се радва на яко качване на рейтинга си след това интервю. И ако не се беше наредил толкова самомнително сред „омърлушените лидери” на Европа. Иначе той се държа много по-мъжки от Първанов. Осмели се да въведе темата за алтернативните енергийни проекти, които да заменят „Белене”.
А Г.П. много се изложи с „грандиозната” си идея за референдум за АЕЦ „Белене”. Нещо повече – отряза си главата като „плеймейкър” на бъдещия негов „граждански проект”. Когато го ударят евроатлантическите партньори, ще му стане безпощадно ясно за какво иде реч. (Ще му се наложи да слушка като на Рамзан Кадиров Дмитрий Медведев преди дни, когато руският президент се вбеси от многословието на чеченския лидер.)
В същото време трябва да се признае, че за много от казаното за Алексей Петров президентът беше прав – особено за натиска върху Атанасов да бъде привлечен в НСС, както и за фирмата с Борисов. Премиерът наистина дължи изясняване на тези отношения. Колкото до прословутия Консултативен съвет при президента през 2002 г. „чаршафът” на Борисов няма как да е пропуснал някои от онези, които не били „съветници” на Г.П. А Цветан Цветанов тутакси може да разпореди подготовката на акция „Олигарсите на „Гоце”. Легендирането на отношенията на Г.П. с такива като Емил Кюлев и Манол Велев чрез някакви дискусии е повече от лицемерно.
Днешното медийно премерване между Г.П. и Бойко Борисов беше напълно несъстоятелно – за разлика от онзи „Большой Член” за България, за който писа Андрей Колесников, гаврейки се с играта на думи за „състоятелността”.
Сега остава добре познатият на Георги Първанов анализатор Цвятко Цветков да разясни на двамата национални колоси как изглеждат в очите на „външните фактори” (толкова любима тема за бившия зам.-шеф на управление 06 на ДС), за да стане лятната идилия пълна. Апропо – нали преди време Цветков уж уговаряше Първанов да спре с атаките срещу главния секретар на МВР. Може пък сега да ги навие да се „чуват” по-често. Или по-добре – да влязат в едно тв студио. Защото сегашната медийна врътка издава тежка комплексираност. Всъщност да му имаме врага на Борисов – какво ли би правил, ако вместо Г.П. срещу него застанеше „хитрият” (по Борисов) Ахмед Доган. И без това медийни шефки публично му се молят.
Любомир Живков