Симеон Дянков и Ала Пугачова
Признавам, че това което следва, може би е заяждане на дребно.
Но България от известно време насам е държавата не дреболиите.
Както и на „агнешките главички“, остроумно обрисувани навремето от Иван Тропанкев.
На 13-ти того, г-н Дянков отишъл на концерта на сър Елтън Джон. В компанията на Цветелина Бориславова. Навръх рождения ден на Премиера. Всеки да го тълкува както му изнася. За мен най-важна в случая е фигурата на Елтън Джон.
Тъй като на другия ден Симеон Дянков отишъл в родната си немска гимназия в Ловеч, която той бил завършил през култовата 1989 година./Тогава махнаха Тодор Живков, ако сте забравили./ Там г-н Вицепремиера първо поканил отличниците на гимназията да идват в София и да почват да управляват държавата, заедно с него.
После произнесъл един от поредните си бисери, касаещи евроатлантическата ориентация на Отечеството:
„Ако не бяха станали промените, сега нямаше да слушаме Елтън Джон, а Ала Пугачова“ – казал той.
Това удивително ми напомня един друг мисловен конструкт, а именно:
„Ако баба ми имаше топки, сега щеше да ми е дядо“.
Г-н Дянков е нещо като главен счетоводител на България, нали така?
Той би трябвало да заостри вниманието си към проблемите с връзването на бюджета.
А не към особеностите на съветската естрадна песен, по сравнение с особеностите на сър Елтън Джон.
Не съм сигурен дали възпитаниците на Ловешката езикова гимназия въобще знаят коя е Ала Пугачова.
Сигурен съм в едно – че въобще не им пука.
Тъй, че поредния афоризъм на вицепремиера за сър Елтън и Ала Борисовна е заседнал като поредната енигма в съзнанието на младите хора.
Поредната, но не единствената. Съвсем неотдавна, по повод съмненията на еврокомисаря Оли Рен за коректността на финансовите ни отчети, г-н Дянков произнесе друг бисер:
„Оли Рен говори така, защото е … финландец“.
На което нищо не можеш да отвърнеш. Освен, че телефоните „Нокия“ също са един вид финландци…
И какво им е?
„Финландския“ бисер на г-н Дянков изглежда е само за избрани.
Моята прогноза, е че с него той ще се прочуе /ако вече не се е прочул/ не само у нас, но и Европа като повелителя на сентенциите, като Ларошфуко на милениума.
Що се отнася до афоризма за Пугачова и Елтън Джон, това е пример как бисерите на ума могат да бъдат впрегнати в утвърждаването на здрав мироглед у подрастващите. С него г-н Дянков иска да каже: „Млади хора, гледайте напред по пътя на промените. Не обръщайте носталгичен взор към деспотичната руско-съветска естрада.“
Аз не съм забелязал някакъв особен интерес у подрастващите към частушките идещи от необятната руска земя.
На ако все пак има някои ренегати, които обръщат взор на изток, те там няма да видят точно Ала Пугачова.
Ще видят, включително в YOU TUBE, следното:
Серебро – трио момичета, току що завършили гимназия, и подготвени за Евровизия в рамките на 2 месеца. От продуцента Максим Фадеев. По „заказу“, както се изразяват там.
Трето място на Евовизия 2007 и значимо присъствие в MTV.
СЕРЕБРО – Песен №1
В началото на милениума руската и по-късно световната сцена бяха взривени от появата на ТАТУ, първия удар на руската продуцентска музика и по-точно на Иван Шаповалов, който изстреля двете тийнейджърки направо в MTV и Щатите с парчета като „Нас не догонят“ и албума „200 по встречной“ /С двеста в насрещното/.
ТАТУ – „Нас не догонят“
Гордостта, която ни донесоха нашите Елица и Стунджи с представянето си на Евровизия е само частица от мощната вълна на етно-рока, която залива света и формира самочувствието на нациите в глобалния гювеч, който сме принудени да живеем.
Руснаците изглежда отдавна са се светнали по въпроса. Тъй, че днес не Ала Пугачова, а изпълнители като Пелагея Ханова са високо ценени в Русия..
Както и в Европа.
Пелагея е само на 14 години, когато Жак Ширак казва за нея: „Това е сибирската Едит Пиаф“.
ПЕЛАГЕЯ – „Ой, да не вечер“
„Ой, да не вечер“ е един от мегахитовете на Пелагея и едноименната й група за етно-рок. Това е популярна песен, представяна най-често като руски фолклор. Но автор на текста не е просто народа, а класикът на руската и световна лирика Сергей Есенин. Ето така, в духа на консервативните традиции се изгражда модерната руска музика.
За разлика от България, където либералния полет на умовете и сърцата се изля и продължава да се лее чрез образите на тигри, бели мерцедеси, шопски салати и ледени мастики. Тук ще подмина националния символ, Лорда на болката отзад, и ще отбележа постижението на друг гигант на етнотурбофолка – Валдес. Който още преди години обобщи в проникновен стих обществено-политическите и културни кодове на промяната.
И ловец съм, и рибар съм!
На купона цар и господар съм!
/На закона мамата е…ал съм!/
Чужди булки във коли!
Язови- и- и- и
и-и-и- ри!
Тъй че г-н Дянков може да бъде спокоен. Неговите днешни съученици от ловешката гимназия – също. Дори сега, по някакви необясними причини, изведнъж да станем „Задунайская губерния“ на Русия, няма как да слушаме Ала Пугачова. Тъй като тя отдавна се е оттеглила, а миналата година го направи официално.
Що се отнася до сър Елтън Джон, той ще продължи да идва с удоволствие тук.
Сигурно обаче е следното: на Елтън и кракът му няма да стъпи в онези бивши съветски републики, където г-н Дянков и неговия наставник Андрю Шлайфър даваха акъл как се прави пазарна икономика. Тъй като там по улиците често излизат БТР-и, а населението изразява контрааргументите си посредством автомат „Калашников“.
Живко Желев