Медийни отрепки се включиха в дискусия за прозрачността на медиите у нас!

Не, това, което преживях вчера не беше никакъв сън. Нито имаше смисъл някой да ме ощипе по крака, за да повярвам, че е истина. Това, което видях днес на дискусия за прозрачността на медийната собственост в България, организирана от фондация "Конрад Аденауер", си беше жив кошмар, който няма как да не влезе в историята на българската медийна (псевдо)култура.

На едно място се бяха скупчили известни медийни босове и императрици, експерти, дипломати, журналисти-поданици, че въздух не остана. За час и половина се наслушах на подмятания, недомлъвки и изцепки, които не задълбочиха, а опростиха, направо опропастиха (опростачиха) повода за срещата, на която без капчица срамежливост и свян, се бяха насъбрали медийни гурута, гургулици, слоници, папагали, хамелеони.

Без малко и сълза да изпусна, толкова трогателна сбирка! Честно ви казвам.

Представете си само – в една зала присъстващи лица като доцент Георги Лозанов (ерудитът, общественикът, експертът), американският посланик Джeймс Уорлик, управителят на ВАЦ-овите издания (не му запомних името, прощавайте), симпатягата Петьо Блъсков; Галя и Иво Прокопиеви, собствениците на "Капитал" и "Дневник", бившата говорителка на ДАНС и по настоящем авторка на книга за генерал Любен Гоцев – г-жа Зоя Димитрова, шефката на БНТ САТ – Екатерина Генова (която се държеше така все едно са и потънали гемиите), главната редакторка на "24 часа" – възпълничката и дзверещата се по свой си начин Венелина Гочева, директорът на БНР (хич и не искам да си спомням как му бешо името, не ми и трябва, твърде нелицеприятен ми е!), възпълничката (втора серия)главна редакторка на в-к "Стандарт" (Славка Бозукова – какво повече да говорим, понякога името говори за човека, излишни са тук коментарите!) главният редактор на в-к "Седем"(стоящ през цялото време встрани от псевдодискутирането; и с право!) – опитният Иво Беров, шефката на единственото (уникално по рода си) радио за политика К2 – Илиана Беновска (журналистка без аналог у нас!)… Кой ли още не. Вечно дипломатичният Бойко Василев – водещ на предаването "Панорама" по Българската национална телевизия, който беше в ролята на модератор на дискусията. А и чаровната (май само чарът й остана!) Светла Петрова, водещата на "Сеизмограф" по бТВ, и тя на мястото на събитието.

Не ви се вярва, нали? Е, и на мен не ми се вярваше, но бях там и видях с очите си, чух с ушите си, самонавих се да изтрая до самия край двучасовото дърдорене на тема прозрачност на нашите медии.

Разбрах как в момента имало вече сформирана работна група от правителството, начело с доц. Лозанов – председателят на Съвета за електронни медии. Тя трябвало да изготви нов медиен закон, който Министерски съвет да одобри и да гласува в парламента в близките месеци. Трябвало да станат ясни реалните собственици на медиите ни, защото така щяло да се знае кой изработва посланията към обществото, дали се манипулира общественото мнение, или напротив – няма никакви нередности, всичко си е в рамките на нормалното за медийната ни среда. Илиана Беновска възнегодува, че нямало ясни критерии за това как точно е била сформирана тази работна група, но Георги Лозанов се измъкна като заяви, че имало юристи и хора, които разбират от медии, а самият той е бил избран вероятно защото е шеф на СЕМ в момента.

Американският посланик призна, че и в Щатите не всичко с медиите било наред. Първата поправка в Конституцията им не можела да гарантира свободата на медиите, нито прозрачността им. Но се полагали усилия да има ясни регламенти. Управителят на ВАЦ-овите издания "Труд" и "24 часа" се оплака, че откакто са купили най-масовите ни ежедневници постоянно срещат проблеми, оказван им е натиск по всевъзможни начини. Думите му предизвикаха смях у част от присъстващите. Собственикът на едни от най-четените през годините на демокрация вестници мрънка, недоволства от правилата на играта…

Да, бе, да! Да тръгнем да му съчустваме сега, а? Тръгна да ни заразправя, че неговите вестници не били тоалетна хартия, но спокойно можем да поставим под съмнение обяснението му, така си мисля аз. А и тоалетните ролки поне ухаят на хубаво. Защо му трябваше да обижда производителите на тоалетна хартия, това не ми стана ясно.

Главната редакторка Гочева пък се похвали, че във времена на криза била успяла, моля ви се, да запази работните места на служителите си, не била пипнала заплатите им…

То една хвалба, нямам думи. Направо да им завидиш на колегите журналисти от "24 часа". Да, да, за завиждане са си. По време на криза си стоят на топличко в кошарката. На хранилка са си. Няма проблеми. Щатни верноподаници. Папкат, папкат, пишат, пишат… Никой и копче не може да им каже, след като заплатките им не са мръднали.

Похвално, похвално! Ще спасите журналистиката от потоп, г-жо Гочева! Поздравления! А и вие, герои издатели и суперпрофесионалисти на "Стандарт", "Капитал" и "Дневник", "Политика" и "Монитор"… Големи издания, голяма работа! Голямо изкуство! Направо сте предотвратили потопа на българската журналистика. Да, не бива да се съмняваме във вас, нали?… Независимо, че хората купуват все по-малко вестници, тиражите масово падат и т.н. Вие продължавайте да си се правите на безсмъртни медийни босове и съвестни журналисти! Продължавайте, продължавайте.

И какво толкова са се затупали в гърдите родните ни издатели и главни редактори, какво толкова са се заправили на восъчни монументи, стърчащи във време на абсолютно корумпираната ни и чалгаризирана обществена среда – ей това не им разбирам! Да не би изданията им да критикуват властта максимално, нон-стоп? Да не би да са му бръкнали в душицата на някой политик, да са му я извадили? А?? По-скоро те се изживяват като преуспяващи и осребрили биографиите си новобогаташчета и новобогаташки, който зад гърба на обществото са си най-обикновени слагачи на власт-управляващите. Не сме чак такива слепци, нито идеалисти, че да не го забележим и с просто око. Медийни босове и императрици, които всъщност са си едни медийни отрепки, подставени души, нищо повече.

Вредна е концентрацията на медийна власт, чухме да се говори на дискусията. Трябвало да се създаде норма, която да не допусне прекрачването на границите. Информацията била стока и право… Не всеки капитал трябвало да има правото да произвежда медия, заяви доцент Лозанов… Не се знае кой са действителните притежатели на доста медии у нас. Не бивало да се злоупотребява със собствеността в сектора, да нямало медийна концентрация, да няма монополи и т.н. Да, интересни пожелания, препоръки. Но през цялото време в залата се усещаше една особена нажеженост, гузност, която въздействаше подтискащо. Не знам дали само аз съм я усещал, но беше факт.

Обстановката беше доста унила, тегава, нерадостна. Гузна, гузна. Гузничещи бяха присъстващите, няма спор.

Журналистът от Канал 3 Сашо Диков реагира остро на думите на американският посланик, който не използва конкретни имена в атаката си срещу родните медийни босове и групировки, в критиката му към медии, които за една нощ се преобърнали на 180% и започнали да подкрепят новото правителство, при положение, че ден по-рано са били яростни противници на спечелилата изборите партия. Диков зададе и съществен въпрос директно към Ирена Кръстева, откъде има пари да купува толкова медии, но отговор уви не последва. Защо никой не го подкрепи, питам се само…

Но я аз сега да си попитам. Как ще разбиете монопола на Ирена Кръстева (очевадно това ще е една от целите на новият медиен закон!), когато тя купува вестници като за световно, а и електронни медии и сайтове, докато вие тъпчете на празни обороти. Дъвчете едно и също вече две години, но протестите ви са безпомощни! Дамата е неуязвима от гледна точка на законодателството. Разполага с финансов ресурс да се измъкне от всяка клопка, от всяка институционална примка, да избяга от всякаква отговорност, а вие си мрънкате под носа и протестирате. Вие, страхливите смелчаци!

Госпожата горделиво се изтърси с телесата си на дискусията, за да ви докаже колко е неуязвима, да ви каже право в очите, че си е направила нов съюз на издателите. Ама вие какво си мислите? Въобще не й дреме за някакъв нов медиен закон, който се готвел. Ама хич не я вълнува, че я каниха преди време да подпише Етичният кодекс на българските медии, а тя не ще ли и не ще… Призова дори (какъв цинизъм, каква патологична безпардонност!) да се присъединят към нейния новосформиран съюз. Щяла и публичен каталог на собствениците на медии да прави. Призова ви и да се запишете в него. А вие се чудите откъде духат ветровете на промяната в българската медийна среда. Будали с будали!

Никой ли не се намери (освен "Стажанта" Сашо Диков) да я постави на мястото й (чисто словесно, разбира се) тази скрита зад очилата си работохолична дама?

Никой ли не се осмели да й заяви в очите, че досега не е публикувала, нито излъчила, нито едно разследване (или дописка поне) срещу демоничното присъствие на ДПС във властта? А ни се прави на медиен бос, на застъпничка за свободата на словото и печата! Тази странна госпожа, появила се от мътилката на демократичния преход, от задкулисието на публичната арена. Медийната калпазанка, която нанесе такива непоправими вреди в медийното пространство, че и двайсетина години да минат няма да се оправим.

Дами и господа експерти, социолози, политици, политолози, данъчни, журналисти, активисти, общественици, патриоти, лъжепатриоти, бели якички – вие сте безсилни да й се опълчите, поне да й кажете в очите, че отдавна е минала границата на благоприличето и професионализма. Та поне един да беше тропнал на кръглата маса и да й каже с какво реноме се ползва в обществото самозабравилата се дама! И какво ще ми се правят на невинни лицата Петя Бахарова (редактор в "Монитор"), пийващата си бело винце по време на работа (това не е донос, просто преки впечатления, преки спомени!) Нейка Кръстева (главна редакторка на в-к "Политика") – послушните професионалистки, служителките на "робовладетелката" Ирена Кръстева? Тези дами през цялото време на дискусията бяха свели глави (защо ли???) – все едно не знаят на кой свят се намират, все едно не знаят какво мислят колегите журналисти за тях.

Какво падение, какво падение!!! Невероятна безочливост, самозабрава, глупост!

Или пък безличната и кудкудякаща псевдожурналистка Ива Стоянова, която, моля ви се, обяви на всеослушание по време на дискусията (като че ли някой се интересува от робите на Ирена Кръстева!??), че станала шефка на новините в телевизия Би Би Ти. А и на всичкото отгоре ни заговори за чест, за това колко свободна едва ли не се чувствала. Безличната дама, която ни подчерта, че била една от най-младите от поканените на кръглата маса, как вероятно гледала прекалено идеалистично на ситуацията, но трябвало по-често да си говорят колегите от различните медии, да се срещат. Тя била стартирала кариерата си, моля ви се, при Сашо Диков (и как имаше доблестта да го изтърси кудкудякащата, как?!), той я бил познавал… Едва ли не – не съм се продала, колеги, не съм! Не съм роб на Ирена Кръстева, вервайте ми!

Е, нямаше да е толкова гнусно, ако извън залата не чух как неин колега се възмущаваше от поведението на кудкудякащата и наперена псевдожурналистка, която откакто Ирена Кръстева дошла на власт в ББТ, се променила до неузнаваемост. Вирнала си носленцето, помислила се за голямата работа. И ако трябва да съм по-конкретен, ще опиша стойката на въпросната подопечна на Кръстева уж млада дама. Уж неопорочената от дрязгите и големите пари в гилдията журналистка през цялото време държеше гръбчето си изправено. Показно беше се прилепила до медийното божество Кръстева. От време на време двете си шушукаха нещо на ушенце… Високомерничеше, високомерничеше "младата журналистка", бивша (доколкото си спомням и доколкото знам) гимнастичка, днес – шефка на редакция новини в кабеларка!

Да ти се повдигне от подмазмачество и слугинаж! Да ти се доповръща публично!

Абе направо да си паднеш от смях! Толкова изживяващи се като безсмъртни, но имащи (поне според мен) нужда от спешна психиатрична помощ, медийни папагали и партийни подлоги не бях виждал на едно място! Честно ви казвам. Липсваха, разбира се, и още фигури. Но дай боже на друга среща, организирана от фондация "Конрад Аденауер", да ги видим и тях. Дай боже.

Какво да ви го описвам повече, то беше неописуемо. Само присъстващите ще запомнят картинката. Спирам до тук. Да дам свобода на въображението ви… Само не знам как ще я караме с такива персони-клинични случаи в гилдията на журналистите. Не ми е ясно. Черно ми е на душата, черно… Честно ви казвам. Дори и бялата тениска, с която съм се облякъл днес, не ми помага да се разсея от черногледството.

Всекидневно се опитвам (безпомощно!) да не бъда патологичен черногледец. Но не се получава, не се получава.

(П.П. И ако не са ме подвели под отговорност и осъдили утре за този коментар, или ако не са ми пратили бухалките засегнатите от мен лица, до скоро виждане!)

Петър Петров –

от мястото на (псевдо)събитието