(Фа)шизофрения

Тези изблици на импулсивна омраза издават истината за това какво си мислят същите хора за самия Първанов. Той символизира обратното на онова, което в чугунените глави се свързва с омразната презокеанска държава като източник на всичко лошо в техните представи. Това е неизтребим тумор в мисленето на червените и мазното говорене на президента им Първанов не може да замаже истината.

Било ясно, според него, какъв избор сме направили още с влизането в НАТО. Правилно казано, но май собствените му съмишленици, които го бранят от критиките, не му вярват. Който го критикува „да си ходи в Америка“, казват те.

Този примитивизъм обаче не е характерен само за червената рая. Нейната аристокрация задава тона. Лидери на БСП, дългогодишни управленци като Румен Овчаров и самият Сергей Станишев един през друг се изредиха да заклеймяват Борисов, че работел за „чужди интереси“ по повод изявлението му за завоя към САЩ. Защото за тях САЩ е символ на чуждото , враждебното, докато руският проект в Белене им е близък, роден и любим.

Колегата им др. Петър Диминтров пък направо изригна срещу финансовия министър Дянков в едно телевизионно предаване. За да обозначи ясно „слабото място“ на Дянков за пред съмишлениците, Димитров го наруга заради…децата му. Не бил говорел с тях на български. И по този повод, понеже Дянков бил свикнал с „друга ситуация“ ( американската), го пустоса да си ходи в „ситуацията“.

Знам, че антиамериканизмът не е уникално българско явление. Знам и аргументите за него. Но тук не си поставям за цел да споря за основателността му. Споменавам само уникалното българско политическо лицемерие.

От най – високота политическа трибуна, президентската, се дочуват процедени през зъби твърдения за нашия отдавна направен избор в полза на Америка ( макар тъкмо лицемерът Първанов да е автор на фразата за еднаквата му близост с Джордж и Владимир, поради което вчера изпадна в противоречие със себе си).

Същевременно последователите на първановизма псуват на Америка всеки, който не е съгласен с Първанов.

Да беше шизофрения, да я лекуваш. А то си е чиста подлост: да харесваш до лудост Първанов( говорещ за Америка като наш избор), но да гониш в Америка онези, които не крият истинските си мисли за него е синдорма на „Мими“- „мимикрията“ на мимитата.

Иво Инджев
http://ivo.bg/