Стоян Александров: По-добре МВФ да дойде
И още: Според мен Мартин Димитров изобщо не бива да бъде споменаван. Той е пълно недоразумение. Той е абсурден политик и вече се деквалифицира като специалист, който приказва „ла-ла-ла”. Какво разумно сте чули от Мартин Димитров? Той си плямпа едно и също.
-Как ще коментирате причините за ревизията на бюджета? Защо дефицитът се увеличава при подобрена макроикономическа ситуация?
-Най-елементарното обяснение е, че администрацията не се справя, но може би има много по-дълбоки причини. Това, което е заложено в актуализацията на бюджета, коригира с около 2 млрд. лв. приходната част. Управляващите де факто искат да узаконят съкращаването на разходите, което опитаха да направят преди това с едно постановление. Никакви съществени действия не произтичат от тази актуализация, просто правителството видя, че не може да изпълни предишния бюджет, и затова е нормално да направи съответните корекции. Аз обаче не съм видял доклада към актуализацията, а той е по-важен от самите цифри, тъй като в него би трябвало да са отразени всички действия по увеличаването на събираемостта, както и конкретни действия по отношение на икономиите и реформите, които ще бъдат направени. Въпросът е дали актуализацията не можеше да стане по-рано и дали това ще бъде последната корекция за годината.
-Каква е вашата прогноза, ще се наложи ли още една актуализация до края на годината?
-Не мога да гадая. Правителството всекидневно залива хората с разни анонси – до обед е едно, а следобед – друго. Те държат обществото в едно “шарено” състояние с нагласата, че може да се случи най-лошото и каквото и да направят, ще е най-доброто решение. Имам усещането, че това правителство ще има крайната оценка на “царското правителство” и на царя. От пълната еуфория до пълното падение. Силната любов прераства в силна омраза…
-Въпросът е колко бързо ще прерасне силната любов в силна омраза? Какво сочат икономическите показатели?
-Силната омраза започна. Фактът, че неодобрението е по-голямо от одобрението е доста показателен, макар че все още за много от мерките има кредит на доверие. А влизането в следващата година е много опасно, защото е изборна година, още повече че това са доста важни избори, дори по-важни от парламентарните. Реформи в условия на избори не се предприемат. Същевременно в условия на криза е абсурдно да очакваш да получиш за всяко решение обществено одобрение.
–Виждате ли воля за реформи в актуализацията на тазгодишния бюджет?
-Там няма нищо, поне в това, което е публично достъпно. Няма нагласа да бъдат направени реформи. В доклада за актуализацията би трябвало да има обяснение, защо след като се очаква да няма спад на производството, брутният вътрешен продукт ще бъде същият, защо ще има с 2 млрд. лв. по-ниски приходи. Това означава, че има промяна в структурата на БВП. Там трябва да има обяснение в какво се изразява тази промяна и какво трябва да бъде предприето, за да не въздейства тя върху приходната част. Другото обяснение е, че данъчната администрация не е в състояние да събира това, което е събирала преди това. Показните операции лашкат вниманието на данъчните от едно към друго – сега гонят едни, утре други, футболисти, артисти, а големите данъкоплатци може би остават на заден план. В тази работа, превантивният контрол трябва да е водещ – да знаеш откъде очакваш големите приходи и ежечасно да ги следиш и когато големият данъкоплатец не ги плати в рамките на очакванията – трябва да отидеш да видиш защо е така, а не след година да установиш, че е направил далавера. Каква полза, че ще хванем фалшиви бандероли, когато не сме предотвратили внасянето им. Събирането на приходите премина към наказателните операции – да чакаме някой да сбърка, за да отчетем колко бандити сме хванали. А защо сме позволили да станат бандити?
-Имате ли предположение в какво се състои проблемът между агенция “Митници” и МВР?
-Освен личните амбиции не виждам нещо друго, защото това са две институции, които винаги са работили коректно помежду си. Действително ситуацията се промени, защото България има нови граници, които са митнически свободни. Така че това, което преди е било в рамките на митническия контрол, сега вече е различно. Танов е прав, че една част от нещата са обект на полицейски контрол или най-малкото на съвместен такъв. Може би честите кадрови промени, които се правят в тези структури, водят до липса на достатъчно опит. И сега половината министри са без опит в ръководенето на министерство. Когато премиерът се учи, когато и финансовият министър се учи, когато вторият и третият ешелон са обезглавени, кой остава бюджетарят в Министерството на финансите? Кажете ми, кой е? От друга страна, администрацията има прекрасното свойство да оцелява. Като видят такава анархия, чиновниците се снишават, правят каквото им се каже, но нищо не инициират, те не мислят, мисленето остава табу за тях. Има хора с 30 години стаж в министреството, които са правили много бюджети, при много различни условия, но сега са първи пас. Слагането на нови хора на всички постове не решава проблемите, независимо колко са учени, колко титли имат и колко престижни университети са завършили.
–ГЕРБ на практика просто повтаря маниера на всички предишни управления…
-Целият ни преход е горе-долу такъв, макар че имаше периоди, през които на кадрите се гледаше по по-различен начин. Вземете Иван Костов – той беше и финансов министър, и премиер в едни от най-тежките в политическо отношение времена. Колко стари специалисти уволни от Министерството на финансите Иван Костов? Двама-трима. Всички зам.-министри, които бяха бивши партийни секретари, бяха запазени.
–И тогава се говореше за „синя метла”.
-Аз говоря за Министерството на финансите. При управлението на НДСВ бяха направени повече уволнения.
-Не за първи път давате Иван Костов за пример на управляващите.
-Нямам толкова добри чувства към Иван Костов. Давам си обаче сметка, че много от съветите му са точни. Друг е въпросът дали, ако трябваше да ги изпълнява той, би го направил.
–Защо?
-Когато управляваш, нещата започват да се преценяват от гледна точка и на рейтинги, одобрение, чии интереси ще бъдат засегнати и т.н. Когато решенията не рефлектират върху теб, е лесно да даваш съвети – режи тук, прави това…
–Синята коалиция обаче хем има сериозни критики към предложената актуализация на бюджета, хем смята да я подкрепи?
-Оставете Синята коалиция. Според мен Мартин Димитров изобщо не бива да бъде споменаван. Той е пълно недоразумение.Той е абсурден политик и вече се декфалифицира като специалист, който приказва „ла-ла-ла”. Когато говоря за синьо, имам предвид само Иван Костов и няколко човека около него. Какво разумно сте чули от Мартин Димитров? Той си плямпа едно и също. Що се отнася до тази актуализация – в нея няма нищо. Няма набелязани ходове, нито стъпки, които да дадат някаква промяна. Тя узаконява нещо, което вече се е случило, с проекцията, че няма да има влошаване до края на годината и че това, което сега ще бъде заложено, ще го следваме до края на годината. Няма обаче никакви мерки за образованието, за здравеопазването, за културата, за реалния бизнес и т.н. Разчита се само на едно – че светът ще дръпне напред, което от само себе си ще потегли и нас. Тогава ще кажем, че сме имали правилна политика. Ако, недай си Боже, проблемите в Европа и света се задълбочат, ще кажем: „Ето, вижте какво се случва около нас, ние не можем да бъдем изключение”. Сегашната ситуация е много лесна – ако се измъкнем, ще си трупат заслуги и ще омаловажат приноса на външния свят, а ако затънем, ще прехвърлим цялата отговорност върху него.
–Какъв е шансът да се измъкнем на фона на отказа на правителството от реформи?
-Няма шанс. Шанс има, в смисъл че независимо от липсата на реформи, когато световната икономика се изправи и се отворят пазарите, постепенно ще има съживяване и у нас. Но само по този начин не могат да бъдат постигнати по-добри резултати. Премиерът обаче възприе една стратегия да бъде подкрепян от мнозинството за всяко едно решение. Той, като специалист в областта на пожарите например, ще отиде ли да пита хората на улицата да гасим ли, да не гасим ли, защото може да наводним и другите етажи, да извадим ли котката, която гори вътре, или не. Той пита ли за тези неща? Той е професионалист и прави това, което е необходимо, без да го интересува общественото мнение, дори и да го псуват. Хората от по-долните етажи, които биват наводнени, псуват и мислят, че е било възможно пожарът да бъде потушен по друг начин. Но така е в живота.
-А вие като професионалист, какво бихте направили сега?
-Нищо. Аз съм се деквалифицирал, гоня пенсията и гледам зрелището. Вижте, със страничните наблюдатели дотук, защото когато не си в кухнята, когато си извън нещата, е много лесно да даваш оценки и съвети.
–Смятате ли, че ще се стигне до повишаване на данъците и на ДДС в частност?
-Дано не се стигне. Най-лошото ще е, ако това се наложи и ако то се направи в последния момент, защото ще стане със значително по-високи размери на данъците. Но и преди съм казвал, че ако управляващите продължават така, ще имаме и вътрешен, и външен заем, и споразумение с МВФ ще имаме, и вдигане на данъци ще имаме. Това е трагедията. Правителството трябва да си даде сметка, че ако няма реален обрат, хората ги чака лоша зима. Къде ще отиде тогава народната любов?
–Да не се повтори „Виденовата” зима?
-Тя няма да дойде като този тип катастрофа, слава Богу, защото вече сме в ЕС и чак такива щуротии не вярвам да станат, но може да стане друго – може много хора да не издържат и тогава синдикатите ще има кого да яхнат.
–Колко време ще е необходимо за реално провеждане на структурните реформи, а не просто за механичното орязване на бройки и средства?
-Винаги съм казвал, че трябва да имаш най-малкото реформата, разписана на книга, след което да видиш как да я реализираш на практика. Никак не са леки тези въпроси и особено тежко е това, че им се придава политически привкус. Защо 20 години няма реформи? Когато отиваш в управлението, трябва да имаш ясното съзнание, че не може да бъдеш харесван и одобряван от всички. Даже напротив, трябва да живееш с мисълта, че може да бъдеш оплют. В България 80% от тези, които влизат в политиката, стават известни на широката публичност, защото са станали депутати. Не може да искаш от този, който вчера е дошъл от малкото градче и е хванал тук бика за рогата, да мисли перспективно. Той гледа да изкара четири години, а ако може и втори мандат, това би било още по-добре. Естествено, че в такъв случай популизмът ще е водещ. Ще гледаш лидера си в очите, за да те сложи в листите, защото ти си никой. Ако не те сложи царят или ако не те сложи Бойко или Сергей в листите, кой си ти, кой ще те избере? Вие смятате ли, че Бойко си ги знае всичките депутати персонално? Да не говорим какво беше при царя, тогава си носеха имената на реверите, та като мине той, да знае, че са от НДСВ, и как се казват. На моите студенти им казвам, че има два начина за развитие – единият е ако искат бърза кариера, тогава трябва да улучат коя ще е следващата политическа сила, макар че в момента не мога да им дам отговор кой ще спечели следващите избри. Преди беше лявото, после беше дясното, царят беше, от небето дойдоха, от другия свят дойдоха… Сега не знам кой ще дойде и откъде ще го довее вятърът. Но ако някой случайно улучи и има прозрение, може бързо да се партизира и тогава го очаква светкавична кариера. Може от студентската скамейка направо министър да го направят. Аз обаче апелирам към другите, които ще изберат първо да изградят себе си като професионалисти.
-Говорехме за отказа на няколко правителства да реализират структурните реформи в България. Дългото отлагане на реформите е една от причините и за днешната ситуация в Гърция.
-Не само Гърция, всяка държава, която не е провеждала реформи в определен сектор, рано или късно плаща цената за това. Публична тайна беше, че Гърция взимаше много пари от ЕС. Публична тайна беше, че една голяма част от тютюна, който се произвежда в България, се изкупува от гръцки фирми и се субсидира от ЕС. И саламурено сирене, и други продукти – купува се в огромни количества, пакетира се и се отчита, че е произведено в Гърция. И там си получаваха субсидиите. И това Брюксел не го знаеше ли? Сега си плащат цената за това, че са проявили такова безхаберие. Лошото е, че заради тях сега нас ще ни гледат под лупа.
-Преди няколко дни разбрахме, че предстои проверка на Евростат.
-Което би било и добре, ако се окаже, че коректно сме си подали данните. Но ако се окаже, че не сме…
-Тогава?
-Тогава нашата санкция ще бъде многократно по-голяма, отколкото на другите. Ще наказват нас и Румъния за назидание на другите, които са се наредили на опашка да влизат в ЕС.
–Как ще коментирате разминаването между версията на Оли Рен за предстоящата проверка и позицията на правителството, че става дума за регулярна мисия от страна на Евростат?
-Оли Рен се позовава на това, че сме се забавили в срока за подаване на информацията за ревизията на бюджетната прогноза. От няколко години България подава информация в Евростат за изпълнението на бюджета на начислена база, а отчита пред българския парламент данните на касова основа. Информацията за Евростат се подава в края на март или в началото на април. Така че тези приказки на сегашното правителство, че наследява скрити задължения за 2 млрд. лв. и че те не са знаели за това, са абсолютни глупости, предназначени за простолюдието. Когато е наближил моментът да се подаде тази информация на Евростат, на Симеон Дянков са му дали на бюрото данните вече на начислена база и той се е втрещил, защото е видял нещо, което не е знаел до този момент. Никой не му е казал за разликата в отчитанията. За съжаление нито един от старите заместник-министри не остана, за да му каже това. Той ги махна всичките, а новите зам.-министри не са в час. И той направи тези изпълнения, като не се разплати с частния сектор и наля допълнително масло в огъня, за да покаже отличен бюджет по отношение на касовото изпълнение. Но Европа изобщо не се интересува от това, тях ги интересуват показателите на начислена основа. И когато му поднесоха на министъра тези данни, тогава той изведнъж ревна и заедно с Бойко казаха, че са били подведени. А в Европа казват „Вие се гордеехте и ни лъжехте с касовия дефицит”. И понеже не сме подали към дадена дата информация за актуализацията, тяхната логика е, че за тия дни на закъснението нашите са се опитали да нагласят цифрите.
-Каква е според вас вероятността МВФ да дойде в България?
-Защо на идването на фонда се гледа като на нещо негативно? МВФ е най-малкото една институция, с която можеш да се консултираш за това, което искаш да направиш. Тук проблемът винаги е бил в едно – ние не сме подготвени да водим диалог с фонда. Ние сме на зор да подписваме спорузамение за финансиране, те идват с готовото стендбай споразумение, дават ни го и ние трябва да опонираме по всяка една позиция. Но тъй като не сме готови за това, правим някакви формални разговори и след две седмици, когато си тръгват, де факто клякаме и приемаме почти едно към едно това, което са ни предложили. Горе-долу като нашата много добра еврокомисарка Меглена Кунева, която затвори всички страници за приемането на българия в ЕС. Ние бяхме отличници по бързо затваряне на страници, защото когато нямаш какво да кажеш, когато няма българска позиция, приемаш едно към едно страницата и я затвяраш много лесно. Сега фондът, ако дойде, какво ще иска? Това отдавна се знае – МВФ няма да приеме сегашната ни пенсионна система, няма да приеме сегашното ни здравеопазване, няма да приеме сегашната система на образование. Сигурно ще постави и някои въпроси по отношение на инфраструктурата и т.н.
–Тоест според вас идването на МВФ би било по-добрият и спасителен вариант? Няма ли това да означава провал за правителството?
-На нас ни трябва някой, с когото да се оправдаваме за това, което трябва да свършим. В това отношение световната криза сега е много добра, тя е добро оправдание. Обаче световната криза ще отшуми и ние няма да имаме оправдание за много неща, които не сме свършили. Тогава трябва да намерим виновника и виновникът ще бъде МВФ. За да направят, да кажем, пенсионна реформа и да обяснят срока за пенсиониране, ще кажат, че фондът го иска. Няма дискусии, няма нищо друго. Дори и от такава гледна точка, колкото и жалко да звучи, на нас ни трябва споразумение с МВФ, на нас ни трябва отдушник, трябва ни виновник, върху когото да прехвърлим вината за нещо, което не сме имали воля и сили да направим. Плюс подкрепата, която действително може да бъде дадена за платежния баланс от гледна точка на това, че ние сега ще сведем фискалния резерв до определен санитарен минимум, а в същото време ще имаме проблеми, защото през 2013 и 2015 г. имаме големи плащания по външния дълг. И ако няма политика евентуално да се преструктурира този дълг, ние няма да имаме към тази дата резерв, от който да платим. Какво ще правим тогава? Ето, върху това нещо трябва да мислим, а сега в Министерството на финансите са шапка на тояга по тези въпроси. Те не мислят какво ще правим през 2013 и 2015 г., защото това е извън техния мандат. Може би идването на МВФ би било по-добрият вариант. По добре да дойдат сега, когато все още можем да умуваме с тях, отколкото да дойдат в момента, когато няма да можем без тях. Тогава ще отидем и ще им стоим диван чапраз и ще се молим.
*Стоян Александров е български финансист и политик. Завършил е Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. В началото на 90-те години оглавява данъчното управление в Министерството на финансите, а през 1992 година става министър на финансите в правителството на Любен Беров. След падането на кабинета на Беров през 1994 г. Стоян Александров е директор на Централната кооперативна банка, а по-късно става председател на Надзорния съвет на D банк. Преподава “Корпоративни финанси” в УНСС.
Със Стоян Александров разговаря Димитрина Чернева