Задочно бау-бау. Лятно фъфлене

Читателят Atanas Leshtev е разочарован донейде и се пита защо в дописките ми има известна енигматичност, а пък и изобщо в медийната среда. Като изключим Сашо Диков – казва той, – никой не коментира ясно дискусията тия дни за прозрачността на медиите и свободата на словото.

Преди два дни пък в "Труд" имаше интервю с Камен Воденичаров, който казва, че е нужна операция "Октопод" в телевизиите. Не е останало време обаче да го питат защо и какво точно има предвид.

Вече писах за крайностите на предишния американски посланик Байърли в дописката си "Байърли като Ленин". Сега се радвам за активността на неговия приемник г-н Уорлик по отношение на медиите. Тя е похвална, разбира се. И вероятно е напълно случайно, че той се интересува само от собствеността на печатните медии, но не и на телевизиите. Уорлик обаче не беше конкретен и това предизвика гнева на Сашо Диков.

Ако посланикът се беше вдъхновил 2 месеца по-рано, щеше да се натъкне на интересни подробности.
Хората у нас очакват една безукорност винаги когато американците извършват някакъв арбитраж – дори когато става въпрос за толкова почтено нещо, каквото са нашите медии.

***
Има едно популярно клише, не особено артистично, дори е примитивно, сега беше използвано от Първанов: "Да стана премиер не ми е детската мечта."
Вместо истински смислено обяснение за политическите им цели, за мотивите, които ги движат, политиците често използват това клише. И всъщност нищо не казват.

Впрочем, сещам се само за един политик, който съвсем коректно съобщи пред мен, че е имал мечтата да стане министър – това е бившият царски министър Николай Василев. Но той си е поначало приповдигнат и можеше да си позволи и тази откровеност.

Първанов, заразен от нищоговоренето, хвърли и една "бомба", като заяви, че през 2005 г. Станишев го е поканил да оглави правителството на тройната коалиция. Надявам се, че пази запис и на този разговор, понеже Станишев веднага отрече.
Но вероятно мнозина се питате как би могъл да стане премиер, защо досега не го е споменавал – изобщо какво е това лятно шушукане.

***

Лятно фъфлене.

Един иска 60 лева данък за БНТ и БНР.
Друг казва, че главата на този, който говори за АЕЦ "Белене", е "дървена" – намекът е за Първанов (Новините на Би Ти Ви, 18 юни). Този необичайно грубиянски език вече използват и хора като невзрачния министър Трайков, може би това се случва под влиянието на Бойко – но той си е извоювал тази привилегия да говори както си иска.
Трети (Дянков) казва, че еврокомисарят Оли Рен е неинтелигентен, понеже е финландец – и понеже местните чукундури с неясен произход са по-стока. Какво става?
Надявам се, че когато Дянков се е срещнал вчера с Оли Рен, му е казал какво мисли за особеностите на финландския национален характер.

Време е Бойко да издаде постановление, че министрите му имат право да говорят единствено в негово присъствие, веднъж седмично, като преди това му представят изявленията си.

Емил Хърсев, когото ценя, бе гост на ранните новини на БНТ (сряда, 9 юни). И той без никакви заобикалки заяви, че се съмнява в интелигентността на Оли Рен – по повод предстоящата проверка на Евростат.

Хърсев обаче никога не би изрекъл подобни думи по адрес, например, на Костов, който вдигна врявата около данните на нашата статистика. Ние ставаме много смели, когато опонентът ни е далеч от нас. За годините на прехода аз поне не съм чул толкова остри думи по адрес на някого – като изключим очевидно одиозните фигури, които се търкаляха и търкалят наоколо.

Щом като така говорят за Рен, представете си какво мислят за нас, обикновените местни туземци.

***
За това задочно бау-бау не се изисква особена смелост. Иначе, към ония, които са наблизо и от които зависят, винаги са кротки.
Винаги са сгушени в подножието на някакъв паметник, от който сетне, естествено, се отричат. Тези, които вдигнаха паметника на Живков, първи го предадоха и станаха най-големите антикомунисти. Ужасно е това сгушване в краката на силния и ръсенето на глупости от тази поза.

Винаги гърбом към слабите – пуцинг по-рано за Живков, сега пуцинг за Бойко, сетне за следващия, и т.н.

***
Здравей, Гарсия (читател от сайта на "Труд"). Питаш ме какво мисля за книгата на Славков, или по-скоро за онова, което той е подхвърлил за "Всяка неделя". Славков не е лесно да бъде редактиран. Ако той, примерно, е на някакво по-строго питие, пък редакторът му предпочита да пие бира – той наистина е шеф на Бирената партия – трудно ще се получи между тях синхрон. Това е в кръга на шегата, разбира се.

Славков има особено чувство за ирония. Гигантодушевен е, както сигурно би казал за себе си, ако се замислеше по този въпрос. Писах за него около 50-годишнината на БНТ и бях единственият. Обаче преди това пък проявих недосетливост – на тържеството за 30-годишнината на "Всяка неделя" не се съобразих да му дам думата, може би това го е засегнало. Но що се отнася до "Всяка неделя", там нещата са пределно ясни. Всички са майки, всички са я създавали – нямам нищо против. Аз просто съм нейният баща, както обичам да се шегувам – защото иначе тя и досега щеше да си остане копеле.
А сега си отворете очите/ушите, за да няма повече спекулации.

"Всяка неделя" започна да се излъчва на 7 януари 1979 г. В края на 1981 г. я поех съвсем сам – не че иначе не бях сам. Малко след това и Славков вече не беше в телевизията – и трудно би могъл да говори за живота в следващите 27 години, понеже тя се излъчваше, с малки прекъсвания, до 2005 г.

"Важното е – беше казал веднъж, към края на 80-те години, на едно съвещание в ЦК на БКП тогавашният секретар на ЦК по пропагандата Стоян Михайлов, когато се правеха поредните намеци да бъде спряна програмата – "като започне едно нещо, да се знае как ще свърши". На партиен език това означаваше – хайде, чупката.
Е, "Всяка неделя" приключи доста години по-късно. Засега.

…
Има и една подробност, която бих искал да изясня. Тя се отнася до Живков. Не знам защо Иван твърди, че съм иронизирал Живков, понеже съм показал в един паметен репортаж от резиденцията в Банкя, където влязох веднага след 10 ноември 1989 г., празната му библиотека. Напротив, показах натъпканата му с книги библиотека – това е описано в книгата ми "Кеворк проговаря, Необичайни срещи" – тя има 4 издания, макар и пиратски. Ето какво съм написал там за една от двете си първи срещи през 1990 година :

"Живков по никакъв начин не показа, че се сърди на "Всяка неделя" – а там имаше доста атаки срещу него.

Имах известни притеснения, например, за репортажа от резиденцията в Банкя, който беше много язвителен. Гигантски обеми, които – както би казал Кенет Кларк – потискат всяка човешка мисъл. Басейн с един спасителен пояс. Аскетично меню, залепено на вратата на кухнята. Младенова (бел.: това е медицинската му сестра) ми разказа как тайно от нея Живков се примолвал понякога на готвача да му направи баница. Телевизор в хола, край една никога незапалвана камина (едва ли е гледал там, но ако го е правел, сигурно се е чувствал ужасно самотен), и още един в спалнята му.

Най-интересното място беше библиотеката. Двамата ми придружители от УБО гледаха все по-лошо, но аз все пак успях да заснема автографите на доста книги.
Но после изтрих записа. Вероятно на президенти така се надписват книги. И все пак ми стана неудобно от някои славословия.

Генерал Славчо Трънски, най-яростният му обвинител след 10 ноември, му беше написал най-любовното посвещение.

Дали Живков нарочно не беше оставил тези книги, когато се е изнасял?"

…
Ако се изразя по-артистично, на мен изобщо не ми дреме кой – теоретично, на книга – е "създал" "Всяка неделя". За мен е важно, че в продължение на три десетилетия я превърнах в това, което е. И я отстоявах при всички бури около нея.

И още едно уточнение. За разлика от всички ония, които си острят дърводелските моливи около тази велика програма, мога да покажа във всеки един момент какво съм правил, мога да представя стотици зашеметяващи свидетелства за нейния дух и качества, мога да покажа и как са я оценявали съвременниците . Като, разбира се, не пропускам и Славков, понеже едни от най-ласкателните думи за "Всяка неделя" е изрекъл самият той – например в предговора към първия том от "Събеседник по желание". Ето какво срещаме там : "Винаги съм ви завиждал: вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. У вас всяка неподправена изповед става ненатрапчива проповед".
О, извинявам се, това го е казал Петър Увалиев. А пък Славков е написал друго: "Към несъмнените успехи на телевизията не може на предно място да не се посочи рубриката "Събеседник по желание" на К. К… Интересът към тази нова, уникална телевизионна форма, различна от всичко друго, не секва…"

Драги Гарсия и останалите, нали разбирате, че аз всъщност изобщо не говоря за себе си. Но не мога да позволя да ни извадят очите…

***
На Митко Анестев – икономическият репортер, и спокойно може да се каже дори коментатор от Новините на Би Ти Ви – със сигурност зрителите вече му имат по-голямо доверие, отколкото на опълченците от разни икономически институти, които се роят като в пилчарник. И винаги са много категорични – за курса на валутите, за кухия разцвет на строителството, за ипотечната криза и за каквото друго се сетите – понеже в тази съдбоносна сфера те могат да си плещят както си искат, без да носят никаква отговорност. Един колаж с техните раншни прогнози би бил нещо много тягостно.

Анестев обаче е много въздържан, дори кротък, той и така изглежда, че ти внушава доверие. Усмихва се тънко, говори донейде равно и неизразително, но ни е ясно, че си дава сметка какво казва. Ясно е също, че не би искал да подведе публиката, винаги предпазлив, а и подозрителен е към онова, което му сервират официалните власти. Поне на мен така ми изглежда, това е много ценно качество, което пуцингаджиите край властта изобщо не притежават.

Веднъж го иронизирах за една неуместно използвана дума – в дописката "Адекватен като сатър" – но от тогава мина много време, цели 147 седмици, и сега Митко вече е напълно "адекватен" на сюжетите, които разработва. Не мога да си представя да се изхвърли по какъвто и да е повод – дори вулкан внезапно да изригне от Витоша, той ще погледне кротко и малко хитро натам – и ще започне да прави разни изчисления, дали наистина е избухнал, или това е някакъв трик на Енергото, за да ви свият още кинти, а пък Бойко ще отложи избухването с три месеца, и пр.

***
От дивото нашенско говорене се зарази дори Уикипедия – и сънливо си мълчи, когато публикуват за нейна сметка мръсотии по адрес на публични личности.

Б.а. – Другите дописки от рубриката "Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник "Труд" – в рубриката "Анализи". 9 хиляди и 206 читатели/ 56 коментара за предишната дописка.

Кеворк Кеворкян

В. Труд