През 2040 г. ще сме с милион и половина по-малко. Всеки втори – пенсионер. Държава-старчески дом!

Трябвало да се вземат спешни мерки. Пенсиите да се формират на базата на съответен за мъжете и жените трудов стаж през годините, но и на базата на осигурителните вноски. Нямало как държавата да продължава да плаща пенсиите само от данъчните постъпления, защото щели да бъдат ощетени другите сектори – здравеопазване, образование, спорт, култура, и т.н.
Загрижили са се и за насърчаване на младежката заетост, колкото и комунистически да ви звучи тази мярка на държавниците ни. За стимули, с които да задържат младите хора в страната, защото и емиграцията е неизбежна тенденция… Така е. Няма как да си затваряме очите. Демографската криза, смъртността, сивата икономика… Всичко това затруднява функционирането на държавността, анормална е обстановката.
Колкото повече осигуряващи се, толкова по-адекватни пенсии – нещо такова очерта министър Младенов. Предстоели проверки на трудовите договори в цялата страна, а и били констатирани нарушения при получаването на пенсии за инвалиди. Не можело да има толкова инвалиди на човек от населението. Прекалено много били инвалидите. Ще вземе, че да станем държавата с най-много инвалиди в света…
То не че някои страни ни броят за хора, че ни знаят на картата, но… Страшничко си е. Не им е до шегички от социалното министерство.
От друга страна, мисля си, то какво му остава на човек у нас, освен да се изкара инвалид по документи, да се скътае от социална и всякакви му там отговорности. По-добре да си кара на помощи, или да се ползва от „привилегиите” на инвалидизираните. То и без друго залудо се бачка, залудо се живее.
От социалното министерство и от НОИ се чудят как да реформират пенсионната система, така че да е по-устойчива за по-дълъг период от време. Да нямало и дискриминация между половете. Съществувал и вариант, при който и мъжете и жените се пенсионират на една и съща възраст. Но като цяло експерти твърдели, че най-удачен бил варианта да се увеличи трудовия стаж и на двата пола. На мъжете – от 37 на 40 години, а на жените – от 34 на 37 години.
Най-интересна беше прогнозата, която министър Тотю изтърси на кръглата маса. През 2040 г. у нас поне 46% от българите ще са възраст над 62 години. Милион и половина българи по-малко ще сме след тридесетина години.
Представете си само – нацията ни застарява, но и демографската криза се задълбочава. Населението все повече намалява. Ние бавно, но сигурно си се превръщаме в държава-старчески дом. Всеки втори ще е пенсионер през 2040-а, разбирате ли? Натам вървят нещата. Колкото и да не ни се вярва, това е тревожната тенденция.
То и за какви старини да мечтае човек у нас, за какво да трупа стаж, когато това, което подхвърлят на възрастните и нетрудоспособни наши деди и баби е подигравка, гавра. Все по-висока смъртност. Все повече онкоболни, все по-податливи на сърдечни заболявания нашенци, а ние за пенсии ще правим устойчиви системи… Смешна работа. Кой доживява днес до старост? Животът ни стана прекалено екстремен. Изложени сме на прекалено много рискове. Живеем нащрек. Живеем по-скоро от ден до пладне.
Като на шега го живеем този живот, а те за пенсиите ни се загрижили. Все по-асоциални ставаме, а те ни се упражняват във вземането на социални мерки. Сивата икономика е реалната икономика у нас, а те се оплакват, че от данъци предимно събирали пари за пенсиите на възрастните. Няма оправия. Хората все повече имитират уважение към държавността, а всъщност са си прикрито асоциални. Гледат да измамят всяка система, която се пробва да ги… систематизира, окопира, да бетонира ежедневията им.
И как няма да намалеем като население, как няма всеки втори да е пенсионер, когато нямаме ищах, нямаме хъс за съществуване тук и сега, а и все по-изтормозени изглеждаме с всеки изминал ден. Кофти е да живуркаш като 75-80% от обеднелите и лентяйстващи твои сънародници, а да гледаш как покрай теб пъплят разни костюмирани празноглавци, юпита, мутряги и мутрески; мимолетници, саможиви новобогаташи, изкарали парите си само с насилие, цинизъм, проституция и далаверки.
При тези условия на виреене мнителност, апатия, черногледство, безразличие – това са вирусите, които обладават душите ни.
Търсим иглата в купа сено, търсим… но оставаме с празни ръце. С празни погледи. С празни очи. Смръщени, омърлушени, жалки. А социалните мутанти се множат пред очите ни ежесекундно.
Каква държавност, какви институции, какви политици, какви пенсии, каква национална сигурност, какви правителства, какви бюджети…
Сган сме ние, сган! Не народ, а сган!
А един ден някой нов поет ще вземе да се осмели и да напише с едри букви на стените на Народното събрание: „Какви е деца израждала, какви е деца израждала, израждала и ще изражда майка България!”
Гробна тишина… Точка по въпроса.

Петър Петров